Представям ви интервю с художника сценограф Младен Младенов. Роден през 1932 г. в София той завършва живопис през 1958 г.

Бил е част от постановъчния екип на повече от 250 спектакъла в редица театри в столицата и страната в близо 45-годишната си театрална кариера.

Работил е с режисьорите Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков, Асен Шопов, Коко Азарян, Красимир Спасов, Борислав Чакринов, Стоян Камбарев и др. Особено високо е оценена работата му в бургаските постановки „Чудак” и “Варшавска мелодия”, в пазарджишките „Януари” и „Голямата печалба”, в пловдивската „Олимпий или реквием за приятеля”, в пернишката „Опит за летене”, в софийските „Хамлет”, „Последен срок”, „Завръщане у дома”.

Художник е на игрални и телевизионни филми, между които дебютния за него и Вили Цанков – „Между релсите”, спечелил награда във Венеция. С Азарян е поставял Радичков в Полша и в Югославия. В съавторство е написал десетина драматизации и две книги. Неотдавна беше отличен и с наградата „Златен век” на Министерството на културата за цялостно творчество.

Към Младен Младенов ме насочиха актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев, които участват в новата постановка на пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков в Народния театър.

Младенов е сценограф на пиесата, поставена за първи път през 1967 г. в Театъра на Народната армия. Той се отзова на поканата ми да даде интервю за desebg.com. Използвам срещата с ценния си събеседник, за да опише  не само историята със спирането на „Дъгата”, но и процесите и обстановката в творческите среди през годините на комунизма в България.

От няколко години близките на големия български сатирик Радой Ралин се опитват да „реставрират” изчезналото досие на твореца.

Защо го правят и възможно ли е това? Какво в крайна сметка откриват в архивите на репресивния апарат на БКП?

Сайтът desebg.com публикува интервю с по-малкия син на Радой Ралин Стефан Стоянов и съпругата му Таня Стоянова. В него те разказват за перипетиите, за преживения шок, знанието и информацията, която са получили в лабиринта от архиви на Държавна сигурност в опита да възстановят унищожената през януари 1990 г. разработка „Козел” срещу твореца на Шесто управление на ДС.
Проучването им предстои да бъде отпечатано в книга от издателство „Изток-Запад”.

Кога разбрахте, че Радой Ралин има досие и проявихте интерес към тези документи?

Стефан Стоянов: - Ще започна по-отдалеч. Приживе, още преди да падне Берлинската стена, баща ми се опитваше да ни предпази по свой си начин от ушите и очите на Държавна сигурност. Например той ми казваше да бъда по-внимателен при контактите с някои хора, с които аз общувах – хипари, пънкари. Казваше ми: „Защо ги мъкнеш вкъщи тези ченгета?” Тогава аз си мислих, че това е някаква негова параноя.

В паметта ми ярко са се запечатили две събития след 10 ноември 1989 г., които от известно време се опитвам да представя на сайта.

Едното е първото влизане на комунистите в църква – новият генерален секретар на БКП Петър Младенов и новият министър-председател Андрей Луканов в храма „Александър Невски”.

Второто събитие е отиването им на каменната кариера на лагера край Ловеч през пролетта на 1990 г.

Особено важно беше да открия снимки от тези две събития и да ги публикувам, но ударих на камък.

Неотдавна при отразяване на поклонението в памет на жертвите на комунизма в лагера край Ловеч щастието ми се усмихна. След панихидата на кариерата при мен дойде мъж, който носеше в ръцете си две снимки.

На тях беше запечатано посещението на Петър Младенов през март 1990 г. на каменната кариера на лагера край Ловеч и реакцията на хората от града.

Николай Недялков, съхранил снимките от събитието преди 22 години, е един от основателите на СДС и координатор на СДС за Ловешка област в периода (1991-2001). Ето и неговия разказ:

„През пролетта на 1990 г. разбрахме, че комунистите ще дойдат на кариерата, за да поставят демонстративно тяхна плоча. По най-бързия начин се организирахме и в деня на идването на Петър Младенов ние го очаквахме на кариерата.

Предния ден и нощ  изляха асфалт по пътя за кариерата, за да може Младенов и Луканов да стигнат до нея удобно.

Хората около Младенов на снимката са местни партийни величия, Луканов беше малко по-назад. Ние ги посрещнахме с този плакат – „Убийците се връщат на местопрестъплението”. Бяхме се събрали демократи от Ловеч, Троян и Плевен.”

Към портала на Нов български университет (НБУ) стартира нов сайт, посветен на комунизма (http://ebox.nbu.bg/comunism). В четвъртък пред студенти и учени в НБУ той беше представен от неговите инициатори доц. Момчил Баджаков и доц. Лъчезар Стоянов.

„Сайтът „Комунизмът – българската версия” се отличава от близки до тематиката за недалечното минало други страници в интернет пространството с това, че той има академична насоченост. Ще бъде поддържан от учени в полза на студентите”, обяви доц. Баджаков.

Той разказа, че идеята за сайта е предложена от проф. Богдан Богданов преди повече от година, време през което проектът е подготвен, за да изглежда така, както е днес.

По думите му в събирането и публикуването на документи и изследвания за българския комунизъм и посткомунизъм активно ще участват студенти от департаментите „Политически науки” и „История”. .