Престъпленията на влязлата в новата отечественофронтовска власт (ОФ) БРП (к) започват още веднага след 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация на Царство България.

На 10 септември 1945 г. по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. В нея са допускани само верни хора, участвали в нелегалното комунистическо движение. Критериите за назначаване са вярност към партията, заслуги в установяването на „народната власт” и характеристика, изготвена от комитетите на ОФ. Разпуснати всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията.

Формиране на специални групи

 В МВР са формирани специални групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „врагове на народа” представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил впоследствие мрачна слава с дейността си в МВР-ДС, като организатор и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като носител на корупция и ръководител на контрабандни канали и неправомерно изразходване на милиони левове в служба „Културно наследство” към МВнР през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.

Комунистическият тоталитарен символ – червена петолъчка – поставен върху паметник на загиналите във войните 1912-1945 г. в село Одърне, Плевенско, вече е премахнат стана ясно днес.

Историята на демонтажа му започва преди десетина дни, когато евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) забеляза в профила на читател във Фейсбук снимка на въпросния паметник.

„Интересното е, че паметникът е посветен на жертвите от село Одърне, дадени не само в заключителната фаза на Втората световна война септември 1944 – май 1945 г., но и в Първата световна война, и Балканските войни, които нямат нищо общо с наложения след Деветосептемврийския преврат комунистически символ”, заяви пред desebg.com Андрей Ковачев, който още от първия си мандат като евродепутат е последователен политик в процеса на преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало не само с редица свои инициативи, но и подкрепящ такива в тази кауза.

Той се свързва с кмета на село Одърне Свилен Огнянов (ДПС) и разговаря по въпроса. След това провежда телефонен разговор и с Детелин Василев (ГЕРБ), кмет на община Пордим, в която се намира село Одърне.

Стартира предложение за актуализация на българската клавиатурна подредба, изменяна от 1978 г., на което desebg.com дава гласност.

Зад инициативата стоят Илия Базлянков, IT специалист с интереси в областта на езика и историята, както и Тодор Червенков, издател на онлайн вестник „Български освѣдомитель”, и Петър Неделев, автор на няколко инструмента за използване на стария правопис.

Неотдавна инициаторите изпратиха отворено писмо до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, в което се съдържат конкретни предложения, както и призив министерството да организира работна група от специалисти за обсъждане на идеите (виж отвореното писмо - ТУК).

Инициативата за актуализация на българската клавиатурна подредба по БДС вече е подкрепена от близо 500 общественици Сред тях са специалисти, писатели, преводачи, учители, духовни лица, преподаватели, политици, бизнесмени, представители на старата българска емиграция и на българските общности в Македония, Сърбия и Северна Гърция.

През последните дни у нас отново се заговори за уредени мачове и корупция в българския футбол. Сайтът desebg.com припомня, че коренът на тази корупция се крие още във времето на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия, когато режимът е знаел за различни корупционни практики, но ги е прикривал.

За корупцията през последеното десетилетие на „развития социализъм” свидетелстват множество документи в архивите на Държавна сигурност, част от които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват извадки от сводки на ДС, документирали различни корупционни случаи във футбола в периода 1983-1984 г.

Някои от тях са придобити в резултат на подслушани телефонни разговори, други от донесения на агенти във футболните среди в страната, а също така и от получени анонимни сигнали.

Картината в българския футбол тогава е обобщена в заявление на футболен деятел (имената на конкретните лица, забъркани в корупция, са заличени в документите от Комисията по досиетата, б.а), който мечтаел за следното:

„Аз като стана председател на Българската федерация по футбол искам да създам „мафия”. Да се оградя с хора, които ще ми помагат да провеждам първенството,  както си искам”.