„Чували сте, че по време на социализма било много хубаво, нали така? А задавали ли сте си въпроса: защо след като е било толкова хубаво, днес това „хубаво” го няма в програмата на БСП? Има два въпроса, на които никога поддръжниците на носталгията по комунистическото минало и наследниците му няма да ви отговорят. Първият е защо, след като е било толкова хубаво, не са продължили да строят този социализъм? И вторият е какво е истинското завещание на този социализъм? А завещанието е пълен банкрут – 11 млрд. долара външен дълг и 26,5 млрд. лева вътрешен дълг”.

Това заяви разследващият журналист и основател на desebg.com Христо Христов пред близо 130 млади хора, участници в десетия зимен университет на организацията „Младежи ГЕРБ”, проведен в гр. Сандански  този уикенд. Той беше поканен като външен лектор на инициативата от председателя на организацията Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи.

Дебатът за приравняването на всички тоталитарни режими през ХХ век и осъждането на техните престъпления се нуждае от рестарт.

Това заяви българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), който в сряда (16 януари 2019 г.) откри в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург дебат, свързан с образованието и паметта за тоталитарното минало на Европа.

В инициатива на Ковачев участват всички евродепутати, а тя се случва десет години след приемането от Европейския парламент на резолюцията за европейската съвест и тоталитаризма през 2009 г.

„Единствената причина да бъдат така мащабно разработвани от Държавна сигурност редица юристи, които властта след 9 септември 1944 г. е забранила, е, че те са част от тогавашния интелектуален елит на България не само в областта на правото и най-вече заради това, че тези хора имат различно мислене и по един или друг начин са били готови да се противопоставят на комунистическата власт”.

Това заяви проф. Веселин Вучков, преподавател в Академията на МВР, по време на Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, провеждащ се в Нов български университет във вторник (4 декември 2018 г.).

Там той изнесе лекция „Забранени, за да бъдат забравени”, в която представи три имена в българската наказателно-правната наука – проф. Никола Долапчиев, Светослав П. Велчев и проф. Никола Саранов.

Името на една от жертвите на комунистическия режим – българския политик, дипломат и финансист Атанас Буров ще бъде увековечено в Европейски парламент, като изложбеното пространство в основната сграда на европарламента в Брюксел ще носи неговото име.

Това стана известно преди няколко дни, когато ръководството на ЕП прие това решение. Предложението на наименуването е внесено от  българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ). Инициативата изложбено пространство в основната сграда на ЕП да носи името „Атанас Буров” е на делегацията на ГЕРБ в ЕП по предложение на евродепутата Андрей Новаков и тя е одобрена без възражения от Председателството на парламента. Процедурата по преименуването продължи около половин година.

„Това е признание за ролята и мястото на България и българския народ в Европа. Нашата страна от повече от десетилетие е горда и отговорна членка на европейското демократично семейство, от което комунистическата диктатура ни откъсна в продължение на 45 години. Радвам се, че заедно с моите колеги от ГЕРБ успяхме да съберем широка политическа подкрепа в Европейския парламент за това предложение и част от демократичното сърце на Европа ще носи името на един голям български и европейски демократ и държавник“, заяви Андрей Ковачев.