На Черешова Задушница кметът на Ловеч Корнелия Маринова по нейна инициатива заедно с репресирани, наследници на жертви на комунизма и граждани почетоха паметта на жертвите на концлагера „Слънчев бряг” и поднесоха пред паметната плоча венци и цветя.

Днешното събитие премина при спазване на санитарните мерки с ограничен брой участници, като бе излъчвано на живо във Фейсбук – профилите на общината.

Панихида за жертвите отслужи отец Петър от село Малиново, който проникновено отбеляза, че падналият в началото кратък дъжд – това са сълзите на жертвите. „Господ щедро възнаграждава всеки, който отдава дължимото на своите покойници“, отбеляза свещеникът.

„По традиция поклонението се провежда през месец март, но заради коронавируса тази година то бе отменено. Днес за Православната църква е денят за почит към мъртвите и за това решихме макар и с два месеца закъснение да се преклоним пред невинните жертви на червения терор”, заяви кметът Корнелия Маринова по време на поклонението на каменна кариера на бившия лагер, създаден тайно от МВР-ДС със съгласието на  Политбюро на ЦК на БКП през 1959 г.

Нека да не забравяме и да почетем паметта на жертвите на най-големия концлагер за политическите противници на тоталитарното управление на БКП – „Белене”!

С този призив фондация „Истина и памет” създаде виртуална група във Фейсбук за отбелязване на годишното честване на жертвите на „Белене” (виж линк към групата – ТУК).

Традиционно от 1990 г. всяка година граждани от цялата страна се събират в края на месец май на мястото на т. нар. Втори обект на остров Персин на Дунава град гр. Белене, където през 1949 г. със секретно решение комунистическото правителство начело с Георги Димитров създава концлагера „Белене”, който в различни периоди на отваряне и затваряне просъществува до 1987 г.

Тази година от фондация „Остров Белене”, която се грижи за паметното място, бяха определили дата за честване 16 май, но заради усложнената епидемиологична ситуация с пандемията от китайския комунистически вирус събитието бе отложено за неопределено време.

„В България има природни богатства,
В България има народ несломим...
В България има от всичко по малко,
Но само едничък футболен тим...
Мъждукат и други отборчета разни,
Мъждукат, но „Левски” блести!
Те мъчат се с него да крачат
и крачат, но „Левски” лети!”

Това е част от стихотворението „Всичко хубаво е синьо”, посветено на футболния отбор „Левски”, който днес, 24 май, отбелязва 106 години от създаването си (виж по-долу факсимиле от стихотворението, което се публикува за първи път онлайн).

Автор на стихотворението е българският политически емигрант Борис Арсов и председател на Съюз на българските революционни комитети (СБРК), който през 1974 г. Държавна сигурност успява да отвлече от град Орхус, Дания от Държавна сигурност.

Няколко месеца по-късно е осъден на 15 години строг тъмничен затвор след оказа да съдейства на ДС за „разобличаване” на българската политическа емиграция на Запад.

 Хиляди са жертвите на комунистическия режим, но малко известен факт е, че Държавна сигурност убива един от благодетелите на футболен клуб „Левски” в концлагер.

Става дума за търговеца Иван Карадочев, известен и с това, че е баща на певицата Богдана Карадочева.

Сайтът desebg.com припомня неговата жестока съдба. Роденият в Троян през 1907 г. Иван Карадочев е не само почитател на синия клуб, но малцина знаят, че той е един от неговите благодетели през 30-те години на ХХ век. Тогава той подпомага „Левски” материално за неговото развитие.

През 1960 г. обаче комунистическият тоталитарен режим не може да му прости, че продължава да се занимава с частна дейност като търговец на кожени изделия и го въдворява в създадения през август 1959 г. нов концлагер – този край Ловеч, придобил публичност като лагера „Слънчев бряг”.

Въдворяването на Иван Карадочев в лагера е утвърдено със строго поверителна заповед №60 от 19 ноември 1960 г. на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, един от най-доверените хора на първия секретар на БКП Тодор Живков във висшето ръководство на МВР-ДС.

В лагера Карадочев е въдворен на 8 декември 1960 г. Оцелели лагеристи свидетелстват по делото за убийствата в лагера през 1990 г., че след като се запознава с досието му отговорникът по ДС в лагера капитан Николай Газдов започва да крещи на Карадочев: „Частник, частник!”