|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Инициативи
Поставено е началото на Платформа за европейска памет и съвест ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Вторник, 25 Октомври 2011 12:36

Представители на 13 страни-членки на Европейския съюз, сред които и България, поставиха началото на Платформа за европейска памет и съвест.

Това стана на официална церемония в Прага на 14 октомври 2011 г. под егидата на чешкия министър-председател Петр Нечас и в присъствието на министър-председателя на Полша Доналд Туск, който е и действащ председател на Европейския съвет, и министър-председателя на Унгария Виктор Орбан.

Целта на Платформата е да подкрепи сътрудничеството между националните изследователски институти, архиви, музеи и други организации, обществени и частни, специализирани в предмет на историята на тоталитарните режими в Европа, със специален акцент върху националсоциализма, комунизма и други тоталитарни идеологии .

„Ние не трябва да забравяме, периода на тоталитаризма, когато нашите нации са се борили за свобода," заяви министър-председателят Нечас по време на събитието. Даниел Херман, директор на Института за изследване на тоталитарните режими, заяви: „Убеден съм, че Платформата ще помогне да се установи истината, която ще ни направи свободни”. .

продължава>
 
Как комунистите спряха пиесата на Георги Марков "Да се провреш под дъгата" през 1967 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Неделя, 09 Октомври 2011 17:13

Премиерната постановка на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”, която се игра на 7 октомври 2011 г. в Народния театър "Иван Вазов" (камерна сцена), е поставена за първи път през 1967 г. Тогава обаче на 13-то представление тя в резултат на наложената от комунистическата власт цензура.

„Да се провреш под дъгата” обаче има интересна съдба. Освен, че става първата пиеса на Георги Марков, която е спряна, тя е и първата негова пиеса, поставена в Лондон, след като писателят решава да остане на Запад окончателно през 1971 г.

Това става през март 1974 г. под заглавието LET`S GO UNDER THE RAINBOW. Режисьор е Стивън Джон Митчел.

Сайтът Държавна сигурност.com излага подробностите около свалянето на пиесата през 1967 г., година преди в България да е наложена тотална партийна цензура в изкуството след разгрома на Пражката пролет през август 1968 г. с войските на Варшавския договор.

Текстът е част от книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британска държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г.

.
продължава>
 
Фоторепортаж: След премиерата на „Да се провреш под дъгата” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Събота, 08 Октомври 2011 23:00

В петък, 7 октомври 2011 г. в Народния театър „Иван Вазов” се изигра премиерното представление на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”. В следващия фоторепортаж сайтът Държавна сигурност.com ви представя  главните действащи лица – актьорите и режисьорът, заедно с ръководството на театъра и най-важните им гости на коктейла след премиерата. Фотограф: Христо Христов.

.
продължава>
 
Дългото завръщане на Георги Марков ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 07 Октомври 2011 22:31

Георги Марков отново е на българска театрална сцена! 43 години след забрана на пиесата му „Да се провреш под дъгата” от комунистическата власт произведението му беше поставено в Народния театър „Иван Вазов” (камерна сцена). На премиерата в петък, 7 октомври 2011 г.,  двадесет и две години след промените и 33 години след убийството на един от най-талантливите писатели на своето поколение, в препълнената зала се събраха верни на творчеството му почитатели. Сред тях специално от Италия беше пристигнал и Никола Марков, брат на писателя.

Режисьор на постановката отново е Асен Шопов, който я поставя за първи път през далечната 1967 г. в Театъра на Народната армия. Актьорският състав включва все звезди на българския театър: Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Георги Кадурин (Доктора), Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия) и Марин Янев (Санитаря).

Рискът да се постави свалената преди повече от четири десетилетия пиеса обаче си заслужва. Не само защото да се обърнеш след толкова години към произведение на забравения писател е сериозно предизвикателство пред театъра, екипа на постановката и актьорския състав, но и защото за първи път се дава възможност на по-младите поколения да се докоснат до дълбочината на творчеството на Георги Марков. Неговата трагична съдба досега е измествала фокуса от богатството в произведенията му върху въпроси, свързани преди всичко с неговото убийството, наредено от комунистическия режим и извършено от ДС.

.
продължава>
 
Фоторепортаж: Откриването на Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Сряда, 21 Септември 2011 12:25

Сайтът Държавна сигурност.com представя фоторепортаж от откриването на Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.


Сайтът Държавна сигурност.com си позволява, когато публикува статии по темата, да поставя в скоби след утвърденото от Министерството на културата  име на музея  терминът (тоталитарно), тъй като той е исторически верният термин за определянето на комунистическата епоха, практика възприета, както от Европейския парламент, така и от българското Народно събрание (ноември 2009).

 

Официалната церемония се състоя в понеделник, 19 септември 2011 г. в столицата на ул. „Лъчезар Станачев” 7 (срещу КАТ). Във фоторепортажа са показани и част от изложените художествени произведения, от който може да се придобие известна представа за характера и съдържанието на музея. Снимките са Христо Христов. .
продължава>
 
<< Начало < Предишна 41 42 43 44 45 Следваща > Край >>

Страница 42 от 45
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов