На фона на продължаващото вече втора седмица мълчание на държавните институции скандалът със замитането на статута на бившия комунистически концлагер „Белене“ продължава да се разраства.

Трета гражданска организация огласи своята позиция срещу бездействието на държавата по обявяване на „Белене“ за историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“.

Както desebg.com писа вече повече от две години различни държавни ведомства блокират тази процедура в Националния институт за културно и историческо наследство към Министерството на културата.

И репресираните от комунистическия режим изразиха протеста си след скандала с концлагера „Белене“, за който повече от две години и половина държавните институциите блокират процедурата по обявяването му за историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Съюзът на репресираните от комунизма – памет огласи протестна позиция по този повод, която desebg.com публикува по-долу.

Фондация „Истина и памет“* разпространи открито писмо до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър за блокирането на процедурата по обявяването на бившия комунистически концлагер „Белене“ за недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Сайтът desebg.com публикува целия текст:

Прекратете институционалната гавра с концлагера „Белене“!

Открито писмо на фондация „Истина и памет“
до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър Петров
относно казуса с блокирането на процедурата по даването на бившия концлагер „Белене“ на статут на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“

 Фондация „Истина и памет“ изразява своето възмущение срещу институционалната гавра с бившия концлагер „Белене“ и призовава тя да бъде незабавно прекратена!

Голям шум се вдигна покрай проекта „Бузлуджа“ – тоталитарният „дом паметник на Българската комунистическа партия“, както е истинското му име, построен по време на комунистическия режим с държавни средства и стотици съботници безвъзмезден обществен труд.

Той беше представен като един от седемте най-застрашени архитектурни паметници в Европа от т. нар. противоречиво културно наследство, получи щедро външно финансиране и някак си държавата – местната и централната – с охота прегърнаха възстановяването на тоталитарния символ на разрухата, завещана от управлението на БКП.