Днес се навършват девет години от кончината на отец Благой Топузлиев, един от духовниците, оказали съпротива срещу комунистическия режим в България. През 2010 г. свещеникът си отиде от този свят без ненавист към палачите и враговете си: „Не изпитвам лична омраза към никого. Но системата не можах да приема, може би с нея един ден ще се занимават зоопсихолози. Към тези хора не само не изпитвам омраза, ами се моля за тях. Прости им Господи!“ През 2016 г. в Кърджали бе открита паметна плоча с неговото име, а днес главният редактор на сайта Faktor.bg Стойко Стоянов припомня делото на православния свещеник, текст, който desebg.com препечатва.

Утре, 24 юни 2019 г., в Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще се открие Национална двудневна научна конференция „Памет и сърце. Осмисляне на българския тоталитарен опит”.

Тя е посветена на литературния историк и критик Вихрен Чернокожев, изследовател на творчеството на творци като Димитър Подвъзвачов и Радой Ралин, автор на проекта „Антитоталитарната литература” (2009) и съавтор заедно с проф. Зейнеп Зафер на антологията  „Когато ми отнеха името” – „възродителният процес” през 70-те и 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности (2015).

Събитието ще се проведе в Нова конферентна зала (Огледалната зала), Северно крило на СУ, ет. 2 и ще бъде открито в понеделник в 9,30 ч. от проф. Ана Стойкова, зам.-директор на Института за литература – БАН.

В него ще участват близо 30 лектори – представители на академичната общност, изследователи, документалисти, литератори и др.

„Най-после доживяхме в Куклен да имаме паметна плоча за онези хора, които преди повече от 50 години никой не ги споменаваше с нищо”.

С тези думи Христо Марков, депутата от СДС в 7-то Народно събрание (1990-1991) постави началото на церемонията по откриването на паметна плоча на избитите от комунистическия режим през 1948 г. горяни от Куклен, участвали в Асеновградската горянска чета или т. нар. Асеновградска конспирация.

В основата на инициативата са Владимир Гошев (интервю с него прочетете - ТУК), син на един от убитите горяни в Куклен – Георги Гошев, горещо подкрепян от Христо Марков, който е известен със събирането на важни свидетелства за жертвите на комунистическа диктатура в България.

За първи път в историята на институциите на Европейския съюз, част от централната сграда на Европейския парламент в Брюксел вече носи името на една от жертвите на комунистическия режим в България – големия финансист, политик и общественик Атанас Буров.

Официалното откриване на изложбеното пространство „Атанас Буров” се състоя в четвъртък (21 март 2019 г.), като не него присъстваха председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, премиерът Бойко Борисов, председателят на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер, българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ, техни колеги и гости на европарламента.

Председателят на Европейския Парламент Антонио Таяни определи Буров като един от най-важните български политици, човеколюбец, защитник на демокрацията и противник на тоталитаризма. По думите му Буров винаги е работил в интерес на своята държава и на Европа.