Desebg.com публикува резюме от доклада на проф. Вили Лилков, изнесен на конференцията „Народният съд“ – истината за него 80 години по-късно“, проведена на 21 февруари 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е посветен на последващите поръчкови процеси на политическото „правосъдие“, последвало в България след провеждането на „народния съд“ (1994-1945).

Причини за организиране на съдебните процеси

1. Общ упадък и хаос в производството, ниско качество на продукцията, аварии, разпиляване на ресурси.
2. Шпиономания.
3. Търсене на вредители и саботьори
4. Класова омраза и желание за окончателна разправа с „недоубитата буржоазия“.
5. Борбите в БКП и търсене на „врага с партиен билет“.
6. Примерът на болшевиките в СССР.

Делото „Михаил Шипков“

• 1949 г. - обвинение в шпионаж към Доналд Хийт - американски пълномощен министър.
• Опити за вербовка на служители в посолството на САЩ.
• Арестуване на служители-българи и насилие върху тях.
• Подготовка на публичен съдебен процес чрез ДС и мощна антиамериканска пропагандна кампания.
• 20 февруари 1950 г. – прекратяване на дипломатическите отношения между НРБ и САЩ.
• 5 март 1950 г. – докладът на Михаил Шипков с истината за процеса става международно известна.
• Съдът бързо и гузно приключва съдебния процес.
• 1959 г. – възстановяване на дипломатическите отношения с извинения от българска страна.

Делото „Красавица“

• Ноември 1951 г. – 8 смъртни присъди и 27 присъди от 2 до 20 г. затвор, с конфискация на имуществото и лишаване от граждански права.
• Основания: „за шпионство в полза на английското, американското, френското, турското, гръцкото и югославското разузнаване“.
• Осъдените са бивши хора от цялата страна, които дълги години се чудят как са въвлечени в измисления съдебен процес.

През 1963 г. всички присъди са отменени, като необосновани.

Групова разработка „Колежани“

и съдебният процес „Андре Бринк“ (делото срещу лицеистите)

• 1952 г. - групова разработка „Колежани“ срещу приятели и съученици на посланика на Холандия Андре Бринк.
• Андре Бринк учи в България, има много приятели и им помага в „гладините години“. Това е основание ДС да ги заподозре в шпионаж.
• Арест на 28 колежани, почти всички с буржоазен произход.
• Обвинения „за шпионаж“.
• Конвейрно следствие с жестоко насилие.
• Опит за вербовка на посланика, той отказва и напуска НРБ.
• 2 смъртни, 2 доживотни и 14 присъди на различни срокове затвор (общо 229 год.) и конфискация на имуществото.
• Прекратяване на дипломатическите отношения.
• В средата на 60-те години са пуснати от затворите – по свидетелства на техни приятели - „човешки руини“.

Съдебни села срещу шпиони, саботьори и вредители в индустрията

• 1949 г. – ДС „разкрива“ саботьори „на най-високо ниво“ в индустрията – бивши индустриалци и търговци са обвинени в шпионаж, вредителство и саботаж.
• Опит за връзка с процеса срещу Трайчо Костов.
• Април 1950 г. - 12 души са осъдени от 8 до 15 г. затвор. По време на следствието – опити за самоубийства!
• Юни 1950 г. – 12 души са осъдени с 2 доживотни присъди и 10 души от 8 до 15 г. строг тъмнчичен затвор.

Ударът срещу българската военна индустрия

• През 1945-1947 г. във Военните фабрики има три големи, независими един от друг, производствени провала!
• 1948 г. – 3 смъртни присъди, 2 доживотни и 2 присъди от 10 г. затвор срещу ръководители на военната индустрия.
• 1952 г. – процес срещу 7 инженери от военния завод в Сопот: 2 смъртни присъди и 5 на различни срокове затвор.
• През 1963 г. присъдите срещу оръжейниците от „Завод - 11“ са отменени, а подсъдимите са оправдани по всички обвинения.

Съдебният процес срещу електроинженерите

• През 1950 г. 5 души електроинженери на високи позиции в Държавни пощи са обвинени, че в търг за доставка, монтаж и оборудване на автоматична телефонна централа в София, са предпочели фирма „Стандарт“, за да направят България зависима от вноса на резервни части от САЩ.
• Прокурорът: „Всички днешни подсъдими са завършили инженерство в западни страни ... (и) са възприели буржоазната капиталистическа наука и са станали такива нейни поклонници, че още при следването си са станали техни слуги...“.
• Един е осъден на смърт, а останалите получават 70 г. затвор.

Разправата с пожарните командири

• Генералите Иван Дипчиков и Бою Божков, които ръководят „пожарна защита“ са обвинени, че са били „първи помощници на белогвардейския офицер Захарчук“, който е ръководител на противопожарната защита преди „девети“ и че са „запазили от уволнение и справедливо наказание голяма част от техните приятели, да запазят старите методи на работа и старото отношение към службата и да спъват прогресивното и идейно-политическото развитие на противопожарните служители и ... да печелят време, очаквайки реставрация“ и „не желаят да се учат от съветските си колеги, не публикуват в списание „Противопожарно дело“ материали за ОФ и за новата обществено-политическа обстановка и не са направили оценка на погрешното минало“.
• Арестувани са и други пожарни командири. 3 смъртни присъди и 7 души на общо 110 години затвор с конфискация на имуществото.
• През 1963 г. присъдата на Военния съд е отменена и делото е прекратено. Осъдените са реабилитирани, тъй като „присъдата е била постановена без достатъчно доказателства, само въз основа на признанията на подсъдимите, изтръгнати в резултат на особения режим, дългото стоене в ареста и използването на непозволени средства“.

• От 1951 г. до 1953 г. са арестувани 1019 души, обвинени за шпиони на чужди разузнавания!

Съдебни процеси срещу инженери

• През 1952 г. 11 строителни инженери и един строителен техник – бивши хора с буржоазно възпитание и образование са обвинени, че са югославски шпиони и са осъдени след жестоко следствие с прилагане на метода на съветските чекисти „Нажимай“.
• „Шпионският център“ е използвал „вредителско-шпионска диверсионна организация“ в Министерството на транспорта от 1945 г., която е забавяла плановете за строителство, оскъпявала е обектите и е създавала условия за катастрофи и злополуки чрез понижена сигурност на движението и подкопаване на здравината на мостове, тунели, пътища. Прибавено е и обвинение за лоша здравна осигуреност на работниците.
• 2 смъртни присъди и десетки години затвор за останалите.
• Делото е преразгледано през 1957 г. и заключението е, че самопризнанията са изтръгнати „с неправилни методи на следствие“, същите не са конкретни, последователни и логични, а „еднообразни и изпълнени с противоречия и следователно са несигурен доказателствен материал“. Присъдите са обезсилени!
• Петима инженери от Дирекция „Гарови и пристанищни строежи“ са осъдени общо на 83 години затвор заради умишлено вредителство.
• След 1956 г. и те са реабилирани.

Съдебната гавра с минните инженери

• От 1945 г. до началото на 50-те години минният отрасъл в НРБ е в тежка криза - производството на въглища рязко намалява, а качеството им се влошава. Много минни инженери и специалисти, както и няколко хиляди миньори, между които и много опитни, са уволнени поради неблагонадежден произход и антикомунистически убеждения, а на тяхно място са назначени нови хора с бележки от клубовете на Отечествения фронт. През 1946 г. добивът на въглища от мини „Перник“ е с 300 хил. тона по-нисък, в сравнение с 1943 г., с по-ниско качество и високо пепелно съдържание, но за сметка на това с цената на много повече миньорски надници.
• Само за шест месеца са сменени 27 директори и главни инженери на мини в обединение „Въглища“ и към тях са отправени обвинения за забавено въвеждане на съветските методи във въгледобива.
• По съветски модел е организирано съдебно дело, което повтаря „Шахтинското дело“ в СССР, където през 1928 г. е обвинена голяма вредителска група в Шахтинския район на Донбас.
• Държавна сигурност арестува 17 души, от които 14 минни инженери (инж. Марин Семов умира по време на следствието), двама минни техници и един минен работник.
• Всички обвинени и съдени по този процес, са безпартийни, повечето с биографии на бивши хора. Основното обвинение е, че под ръководството на английското разузнаване „чрез системни и умело прикривани актове са разстройвали развитието на въглищните предприятия и са спъвали развитието на производствените планове“. Осъдени са на различни срокове затвор и са им отнети жилищата.
• През 1963 г. съдът обезсилва присъдите и реабилитира минните специалисти. Пенсионираният прокурор Димитър Руменов, който навремето ги обвинява, казва: „Минните инженери са невинни. Аз съм бил заблуден по този процес. Но вие направихте признания... Всеки един човек взет от улицата можеше да направи са¬мопризнания!“

Всички описани по-горе съдебни процеси имат „аналози“ в СССР от годините на сталинизма. Обвиненията, начините на водене на следствията, фразеологията на прокурори, следователи и съдии, на българската ДС и на съветското НКВД, както и жестоките присъди не се различават!

Равносметката

• Чрез физическо отстраняване на хиляди “бивши хора” и лишаване от социално-икономическа основа, чрез съд и тотален контрол върху семействата им, България бе лишена от голяма част от елита, изграждан от епохата на Възраждането!