Четиридесет години след началото на опита за асимилация на българските граждани то турски произход през декември 1984 г., извършен с брутално насилие и репресии от Българската комунистическа партия начело с Тодор Живков, оцелели лагеристи от „Белене“ в този период и техни близки свидетелстваха с потресаващи разкази за извършените от комунистическия режим престъпления.

Това те направиха в Нов български университет в четвъртък (12 декември 2024 г.) в присъствието на университетски преподаватели, студенти, граждани и журналисти.

Тяхното участие бе в в рамките на конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.).

Инициативата е на Нов български университет, гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяващата бившите лагеристи в „Белене“ в периода 1984-1989 г. и техните близки, и фондация „Истина и памет“.

Конференцията бе открита от проф. Момчил Методиев, ръководил на департамент „История“ в НБУ, в една от най-модерните и нови аудитории на университета, открита само преди месец.

„За мен е чест да открия това събитие, макар то да ни връща към една трагична страница от българската история и българския комунизъм“, заяви той.

Проф. Методиев подчерта, че един от начините това да се прави е именно чрез спомените на жертвите, на хората, чийто живот е бил преобърнат напълно с насилствената асимилационна акция на БКП.

Журналистът Христо Христов, подчерта, че във фондация „Истина и памет“, на която е изпълнителен директор, не правят разделение между жертвите на комунистическата диктатура по произход, социален статус, партийна принадлежност или вероизповедание.

„С тази инициатива искаме да кажем, че жертвите на насилствената асимилация през 1984-1989 г. помнят, не са забравили и продължават да се борят за правосъдие“, заяви той.

Бе прочетен поздравителен адрес от адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на фондация „Програма достъп до информация“, която подпомага дружеството на бившите лагеристи в желанието им да разберат колко, къде и какви престъпления по „възродителния процес“ е водила прокуратурата след 10 ноември 1989 г.

„Вече в продължение на 35 години, след краха на тоталитарния режим и преминаването към демократични институции и правова държава, компетентните органи на власт не се справят със задачата да изяснят всички факти и обстоятелства, свързани с тези събития, и да ги оповестят на жертвите, техните близки и обществото“, се посочва в документа.

И още: „
Със съдбата на жертвите на т.нар. „възродителен процес“ ни срещна казусът, свързан с нежеланието на Прокуратурата на Република България да предостави достатъчно информация относно нейните действия, установените факти и обстоятелства, изводи и резултати. Подпомогнали сме гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ в поредица искания по ЗДОИ“.

Адвокат Кашъмов пипомя, на дружеството на лагеристите от „Белене“ бе връчена почетна грамота на 28-ми септември 2024 г. по повод Международния ден на правото да знам в категория „НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ“.

В първия панел от конференцията говориха бивши лагеристи от концлагера „Белене“, както и съпруги и дъщери на изолирани на остров Персин противници на „възродителния процес“.

Руфат Юмер от село Башево, общ. Ардино, студен през 1984 г. разказа за първия мирен протест в село Млечино, община Ардино, смачкан със сила от комунистическата власт.

Юмер разказа за истинската причина те да бъдат въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“ – само, защото са се родили като турци и заради отказа им да си сменят имената.

Ахмед Ахмед, също студент през 1984 г., описа какво е представлявал концлагера на дунавския остров Персин. „Той беше рай за димите животни и птици и ад за хората, изолирани там“, каза Ахмед.

Сейдали Алиш, ръководил здравна ветеринарна служба в Айтоско, разказа за издевателствата арестантите при пристигането им в „Белене“ да бъдат събличани голи в снега и студа, достигащ до минус 29 градуса в една от най-студените зими в България.

Той даде подробности и за тежкия режим в концлагера, където задържаните без съд и присъда над 500 души са третирани като пленници.

Али Хюсеин, електротехник от Разград, разказа за отвратителната храна, с която също са унизявали лагеристите, тъй като често в нея е имало парчета свински уши, знаейки, че мюсюлманите не ядат свинско.

По думите му много често по време на земеделска работа в нивите на острова са попадали на гости, за които лекари лагеристи, запознати с човешката анатомия, са потвърждавали, че са човешки кости.

Сабри Искендер, политически затворник още преди 1984 г. от село Жълти бряг, Сливенско, разказа подробно за съпротивата на лагеристите и по специално на групата от над 30 души, изолирани в секретен обект „Заставата“.

Именно след гладната стачка там с искания да бъдат освободени от острова, комунистическият режим се е принудил да ги извади от там и да ти заточи далеч от родните им места за различни периоди от време.

Исмет Мустафов, строителен работник от с. Ябланово, Сливенско, осветли един малко известен факт, а именно, че част от лагеристите от „Белене“ са били въдворени в друг – временен лагер, изграден от бараки до затвора в Бобов дол.

„85 души ни закараха от „Белене“ в лагера до затвора в Бобов дол, където работихме в мините“, обясни той.

Мнозина от лагеристите там не са освободени от лагера, а също принудително заселени в села в Северозападна България или Югозападна България.

Хатидже Ислямова от село Ябланово, Сливенско, съпруга на учител и треньор по борба Ибрахим Ислям, разтресе публиката с разказа си за това унизителното третиране на семействата на мъжете, въдворени в „Белене“.

Умишленото им държане в неведение за съдбата на арестуваните мъже, изгонването им от МВР Сливен с отказ да се даде информация, сложното положение, в което семействата са останали без средства за издръжка и храна.

Тя описа и опитите семействата да се свържат с лагеристите, след като най-накрая са получили информация, че те са в „Белене“.

Хатидже Ислямова описа и трагичните дни на изготвянето им от България в срок от 24 часа веднага след започването на мирните Майски протести през май 1989 г.

Джейлян Фахри от Кърджали, дъщеря на учителя Фахри Тахир, разказа за преживения ужас в семейството след ареста на баща си и пълното неведение, в което са поставени за неговата съдба.

Тя призна, че тогава, когато е била в тийнейджърска възраст, е получила стрес и депресия и оттогава е на успокоителни.

По думите ѝ травмите от времето на насилствената асимилация засяга не само бившите лагеристи, но и всички в семействата им.

Участието на жертвите завърши с Музафер Сюлейманов, инженер от Силистренското село Искра, който заедно с баща си е бил арестуван, преминали в килиите на следствието в Силистра и въдворени отново заедно в „Белене“.

Той прочете свое стихотворение, посветено на съдбата на лагеристите в „Белене“ и волята им да оцелеят и запазят човешкия си образ.

В историческият панел участваха историкът и председател на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев и Антонина Желязкова – културен антрополог, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимоотношения.

Доц. Груев, който е съавтор на изследването „Възродителният процес“ – мюсюлманските общности и комунистическият режим (2008), подробно разгледа обстоятелствата на зараждането на акцията срещу българските граждани от турски произход през 1984 г.

Той потвърди, че в архивите не са открити решение на Политбюро на БКП за „възродителния процес“, нито информация за дадено съгласие от страна на Москва, без което едва ли режимът на Живков би си позволил да направи какво и да е по-сериозно нещо в страната.

Антонина Желязкова разказа, как хората след българите, които са изразили несъгласие с акцията на властта тогава, са били изолирани и режимът не е предприел умишлено действия срещу тях, за да не ги превръща в герои и да предизвика недоволство в средите на интелигенцията.

В юридическия панел говориха адвокатите Есен Фикри, която представи доклада „Име и идентичност – правни аспекти“ и Метин Ибрямов, който изнесе доклада „Процесуалната фигура на пострадалия и ролята му в ефективността на разследването и установяване на обективната истина в наказателното производство“.

От Швеция в конференцията се включи Илхами Олссон, доктор по международно право, програмен консултант и изследовател в Института за човешки права Raoul Wallenberg, Университет в Лунд.

Той представи доклад на тема „Силата и целта на наказателното преследване на престъпленията срещу човечеството“, който очерта ролята и значението на търсенето на наказателна отговорност на такива престъпления като насилствената асимилация и незаконното въдворяване на хора в лагери като „Белене“.

Сайтът desebg.com ще публикува част от изказванията и докладите на конференцията.