Община Казанлък начело с кмета Галина Стоянова (ГЕРБ) се провалиха на проведения в неделя (17 ноември 2024 г.) местен референдум, с който се опитаха да вземат Дом-паметника на БКП на Бузлуджа и да го превърнат в международен конгресен център, заличавайки неговия тоталитарен характер и подменяйки историята му.

Това стана ясно, след като само 19.44% от имащите право на глас в община Казанлък се включиха в допитването, далеч под необходимите 40% за валидност на местният референдум.

Желанието на общинското ръководство на Казанлък бе комунистическият паметник да се превърне в туристическа дестинация и в международен конгресен център.

Такъв проект обаче противоречи на заповедта на Министерството на културата от 2021 г., с която то обяви Дом-паметника на БКП за недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“, и в която ясно е указано какви дейности са позволени.

След провала на местния референдум тоталитарната „чиния“ остава под разпореждането на държавата в лицето на областния управител на област Стара Загора.

Кметът Галина Стоянова, известна с присъствието си на русофилските сборища на петата колона на Кремъл у нас на яз. Копринка“, заяви, че общината ще продължава да настоява да се намери решение за монумента.

Стоянова, която избягва да отбелязва, че това е тоталитарен символ, пряко свързан с обявената за престъпен със закон БКП, подчертава само значението на паметника като културен и архитектурен символ с международно признание.

Тя заговори за възможен национален референдум по въпроса. За това, че идеите на община Казанлък на практика ще подменят историята на сградата и нейния тоталитарен характер и смисъл говори факта, че местната власт дори след толкова години не е отбелязала истинските факти за „чинията“ на Бузлуджа дори с една елементарна табела.

Домът-паметник на БКП е построен през 1981 г. с държавни средства и безвъзмездни лични дарения, изискани от комунистическия режим от гражданите. В строителството, продължило с години, участват предимно трудоваци от Трудови войски.

Паметникът е класически символ на тоталитарния режим и съдържа всички основни постулати на насаждания от Кремъл интернационализъм на световното комунистическо движение.

След рухването на тоталитарната система в България през 1989 г. Домът-паметник на БКП е изоставен, а част от вътрешните мозайки, включително и на Тодор Живков за почти унищожени.

През 2017 г. кабинетът Борисов прехвърли собствеността на БСП, за да може наследниците на компартията да си стопанисват тоталитарната „чиния“, но от „Позитано“ 20 се отказаха от тази възможност и тоталитарният монумент бе върнат като държавна собственост.

През 2021 г. по време на първия служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев с премиер Стефан Янев, Министерството на културата обявява тоталитарния дом на БКП за недвижим паметник на културата с национална значение.

По това време министър на културата е Велислав Минеков. По ирония на съдбата неговият баща скулпторът Величко Минеков, автор на премахнатия приживе паметник на диктатора Тодор Живков, е един от авторите на вътрешното оформление на Дома-паметник на БКП.

Инициативата за обявяването на комунистическия Дом-паметник за паметник на културата е на архитектката Дора Иванова, подела кампания за опазването на архитектурното „богатство“ на „чинията“ на Бузлуджа.

Нейният проект също, както и намеренията на община Казанлък, са да бъде подменен тоталитарния характер на монумента – Иванова лансира публично идеята да се изработи изложба, която да показва историческото развитие на България.