Desebg.com публикува портрета на николепетковиста Михаил Борисов (1932-1988), изпратен на сайта от инж. Любомир Ангелов и инж. Петър Пенчев. В него е проследен житейският път на земеделеца и сблъсъка му с комунистическия режим.

Милчо (Михаил Борисов) от село Войници, недалеч от гр. Фердинанд (днес Монтана), е роден през 1932 година. Баща му Киро е земеделски стопанин, като през 1945 г. е председател на зеленото БЗНС „Никола Петков“ в селото. Майка му Пръвка (сестра на нашата баба Иванка), носи на кобилица кошници с продукцията от селския двор, изминавайки в понеделник пеша по прекия 4-километров горски път до града на Женския пазар.

Първи стъпки в политиката

Милчо възприема бащините възгледи за политиката и през 1947 година като ученик в гимназията е избран за секретар на ЗМС(Земеделски младежки съюз). След забраната на БЗНС „Никола Петков“, ЗМС продължава да съществува нелегално.

Затова Михаил Борисов е изключен завинаги от всички училища в страната. Арестуван е от Държавна сигурност и е осъден на затвор от 1949 г. до 1950 г. и глоба от 11000 лв. След това е следен от ДС и многократно арестуван.

През 1956-1958 година в София едновременно завършва гимназия и УТР(училище за трудови резерви). Работи на много места, но отвсякъде е гонен и уволняван за политически изказвания.

Сбъдната мечта – студент по право

Има една мечта – да стане дипломиран правист. Пет години се явява на кандидат-студентски изпити, уверен в качествата си но не го приемат в Софийски университет.

Концлагеристката, привърженичка на Никола Петков и депутат от опозицията във Великото Народно събрание Светла Даскалова (дъщеря на Райко Даскалов, водач на Войнишкото въстание), през 1966 г. е назначена от Тодор Живков за министър на правосъдието.

Тогава Милчо отива при нея. Представя се и той също бивш концлагерист-земеделец, който 5 години кандидатства и затова счита за морално право да стане студент. Министърката, независимо че вече е минала на проправителствената страна, уважава тази упоритост и го записва в университета от запазената БЗНС-квота, без участие в класирането.

Следват успешни изпити, само с оценки петици и шестици. Милчо запалва и брат си Борко да кандидатства, но все неуспешно. Затова подава молба до канцеларията да види писмената му работа. Това, което вижда, дълбоко го изненадва: „Няма нито точка, нито запетая. Всичко е написано наедно от началото до края!“

През 1968 година, след събитията в Чехословакия, се активизира опозиционното говорене на публични места. МВР са инструктирани да пресекат студентските прояви. В коридора на СУ през почивката са се събрали неколцина по-възрастни студенти.

Милчо реагира на едно изказано мнение за Тодор Живков като държавник от световна величина: „Какъв Тодор, какъв Живков, светът се направлява само от Никсън и Брежнев.“

Държавна сигурност „бди“

Един от групата от коридора в СУ веднага докладва това изказване „където трябва“. Така в началото на 1970 г. Михаил Борисов е изключен като студент. Милиционер го придружава с влака до Михайловград. Получава забрана да напуска окръга и е въдворен в село Войници.

Започва работа в с. Войници като бригадир на полевъдна група в ТКЗС.
Знаменателни са думите му: „Като дойда в града с рейса от село, от двете страни на улицата от автогарата до площада има шпалир от агенти на ДС“. И изброява всички поименно.

През обедната почивка баща ни Пенчо Ангелов Троянски (също бивш николапетковист и политзатворник), среща случайно Милчо на пуста улица до Гимназията и се заприказват за пръскането на лозите. До тях се спира непознат, уж да си връзва обувките. В къщи бяхме предупредени да внимаваме с Милчо на улицата, тъй като постоянно е следен.

Нова одисея за възстановяване на студентските права

Започва нов дълъг етап в живота му - борбата с проф. Ярослав Радев, проф. Васил Мръчков, ректора на СУ-Благовест Сендов, за възстановяване на студентските му права. Това продължава повече от 10 години.

Най-накрая успява да завърши специалността „Право“ като задочник през 1985 г. след много перипетии - по един учебен предмет иска да го изпитва комисия, заради създадени стари лични отношения на неприязън с преподавателя, получава шестица от комисията.

Стажува като съдия в Софийски градски съд, но след това никъде не го приемат на работа.

С диплома за юрист – само за 3 години

Опитите му да стане юрисконсулт към Окръжния съвет в Михайловград са напразни. Милчо все очаква нещата да се променят, когато неговите съидейници дойдат на власт.

През 1988 година попада в болницата в Михайловград, където умира (според думите на брат му Борко “при съмнителни обстоятелства“), без да дочака промените на властта.

Така завършва живота на николепетковиста Михаил Борисов, без да създаде семейство - останал за цял живот подчинен на една идея.