Европейският парламент прие резолюция в четвъртък (14 март 2024 г.), с която подкрепи искането на Румъния за връщане на нейния златен резерв и исторически архиви, предадени на съхранение в Русия през 1916-1917 г. по време на Първата световна война.

Румъния е съюзник на Русия още в навечерието на ПСВ, а по-късно, през август 1916 г., се включва на страната на Антантата, в която Руската империя участва.

По време на Първата световна война (1914-1918) властите на кралска Румъния, застрашена от германската окупация, решават да евакуират основните държавни ценности за съхранение именно в Руската империя.

По време на революцията и гражданската война някои от съкровищата, намиращи се в Кремъл, включително румънски, са изнесени от Москва. В историческата литература са изказани различни хипотези за по-нататъшната им съдба, но нито една от тях не е намерила окончателно потвърждение.

Румънската страна многократно е повдигала въпроса за връщането на златния си резерв, но на Букурещ съветските власти връщат само някои от ценностите през 1935 и 1956 г.

По време на подписването на политическо споразумение за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Румъния през 2003 г. е създадена Съвместна обществена комисия от историци за проучване на въпроси, свързани с целия комплекс от двустранни отношения, включително въпроса за румънското злато.

„Европейският парламент призовава Руската федерация да върне изцяло на Румъния останалата част от националното наследство на Румъния, изпратено на Русия за съхранение през 1916 и 1917 г.“, се казва в резолюцията.

„Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да включат въпросът за реституцията на националното наследство на Румъния в двустранните дипломатически приоритети, управляващи отношенията между ЕС и Русия, веднага щом ситуацията в региона позволи възобновяването на политическия диалог между страните“, се посочва още в документа на ЕП.

В текста се посочва, че днес „91,5 тона чисто злато, включени в резервите на Националната банка на Румъния, не са върнати, въпреки протоколите, сключени при прехвърлянето на съкровищницата на Русия“.

Случаят с българските архиви

Историята с румънския златен резерв и държавни архиви е показателен за бруталната политика на Кремъл още от миналия век, а и повод да се припомни случаят с заграбването на българските архиви и тайната продажба на българския златен резерв на Москва.

Още в началото на съветската окупация на България през септември 1944 г. от страната в СССР са изнесени част от българските архиви. Става въпрос за архиви на МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, царската канцелария, лични архиви на български политици.

През декември 2007 г. фондация „Свободна и демократична България” с председател Дими Паница инициира петиция за връщане на българските архиви, изнесени в СССР след 9 септември 1944 г. при окупацията на България от Съветската армия.

Гражданската инициатива призова президента Георги Първанов и тогавашния министър-председател Сергей Станишев да предприемат действия по въпроса.

Апелът беше обявен месец преди правителствата на България Русия да обявят честванията на двете държави – през 2008 г. година на Русия в България и 2009 г. – година на България в Русия. В тези рамки Владимир Путин и Георги Първанов размениха официални визити в София и Москва.

При посещението на президента на Русия Путин в България през януари 2008 г. от българска страна беше поставен въпроса за българските архиви, изнесени през есента на 1944 г. в СССР. Тогава Путин потвърди, че руската страна ще отговори положително, но подчерта, че България не е отправяла официално искане.

От изявления на историци, и архивисти обаче стана ясно, че е невъзможно България за посочи какви точно български архиви са иззети от съветското военно командване след влизането на съветската армия в България на 8 септември 1944 г. и в кои руски фондове се намират те сега.

Отделно България заяви намерение да поиска и намиращите се в съветските архиви материали, отнасящи се до България, като например разпитите на български държавници, отведени в Москва през есента на 1944 г. и върнати за заседанията на т.нар. Народен съд. Тъй като те се определят като документи от руски произход, София ще поиска само копия от тях.

В следващите години Москва продължи унизителната си политика и продължи да държи в неведение българската страна за намиращите се в архивите ѝ български документи.

Кремъл отказа да върне оригиналите и поиска баснословни цени за представянето на копия на подбрани от руската страна български архиви.

Тайното харизване на държавния златен резерв от Живков на Москва

Сайтът desebg.com припомня и едно криминално престъпление, извършено от първия секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков.

Под негово управление през 1960 г. България изпада в неплатежоспособност, като по това време основният кредитор на комунистическия режим в София е СССР.

Живков не може да върне валутните кредити, предоставени му от две съветска страна и тайно с абсолютно еднолично решение нарежда на БНБ да предостави в замяна на руската страна държавния златен резерв в размер на 20,1 тона.

Той е улеснен от факта, че през 1959 г. комунистическата власт в София предава на Държавната банка в Москва за „временно съхранение“ златния резерв с мотива, че в БНБ ще се извършва ремонт на трезора с цел повишаване на неговата сигурност.

С харизването на държавния златен резерв Живков спасява управлението си, а в условията на пълната цензура за криминалния характер на еднолично разпоредената от него „сделка“ научават само управителя на БНБ и двама от подуправителите. Обществото изобщо пък не разбира, че през 1960 г. страната е докарана от комунистите начело с Живков до първия от трите фалити (следващите два са през 1977 г. и 1987 г., б.а.).

За тайната продажба на златния резерв и първия фалит прокуратурата събира доказателства през 1990 г. по дело №4 за икономическата катастрофа от управление на БКП.

Фактите за тях обаче не са разгласени от държавното обвинение. Те стават обществено достояние, след като разследващият журналист Христо Христов иска и получава достъп до архивното дело и в него открива документите за първия фалит на БКП и последвалата тайна продажба от Живков на държавния златен резерв от 20,1 тона на Москва през 1960 г. и публикува фактите в книгата си „Тайните фалити на комунизма“.