На 22 октомври 2023 г., неделя, от 15,30 ч. в новотел „София“ ще се проведе конференция „Истината за миналото – залог за демократично настояще и бъдеще“.

Нейни съорганизатори са д-р Андрей Ковачев, депутат от групата на Европейската народна партия в Европейския парламент и Дискусионен клуб „Свободна България“

„Смятам, че паметта за минало е гаранция е гаранция за нашето настояще и бъдеще, защото ако не предаваме обективно знание това, което се е случило в най-близката история има опасност младите хора в България да станат жертва на манипулации“, заяви пред desebg.com евродепутатът Андрей Ковачев, който е най-последователният политик в процеса на преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало с десетки инициативи, както и с безрезервна подкрепа към подобни проекти.

„Свидетели сме на това как в стремежа си да печелят влияние и власт политически играчи, манипулират незнанието на младите българи за периода на комунистическия режим 1944-1989 г., нещо което не бива да се допуска. Това е поводът отново да говорим за необходимостта за знанието и истината за тоталитарната диктатура на БКП и последиците от нея“, допълни той.

„На конференцията ще говорим за някои от по-малко познатите места на памет на комунистически престъпления, като Черната скала до Самоков, Вълчешки дол до с Макреш, Видинско, пещерите Проходна и до Карлуково“, посочи пред desebg.com д-р Даниела Беличовска, председател на Дискусионен клуб „Свободна България“.

Неправителствената организация, която е изследвала тези места ще представи разказите на оцелели свидетели за комунистическите престъпления, както и на наследници на жертви на червения терор.

Сред тях са Величко Велев, лагерист в лагера „Белене“ на 18 години, горянин от горянското движение в Рилско; Митко Шалев, потомък на една от жертвите на Черната скала; Лило Петков, свидетел на убийствата във Вълчешки дол по време на „народния съд“; Христо Спасунин, също потомък на жертва на убийствата на Черната скала в дните след 9 септември 1944 г.

Освен тях в инициативата ще вземат участие историците Евелина Келбечева и Михаил Груев, а също така и изследователят Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът Белене“.