Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Френският посланик Филип Отие: Не трябва да се мълчи за комунистическото миналото |
ПАМЕТ - Инициативи |
Написано от Христо Христов |
Петък, 20 Януари 2012 19:17 |
Френският посланик Филип Отие отдаде заслужена почит към паметта на жертвите на комунизма, инициирайки среща с репресирани от комунистическото управление, изследователи на комунизма и политици. Сред поканените в резиденцията на френското посолство бяха осъденият на смърт Георги Саръиванов, Алфред Фосколо, осъден на 15 години затвор за разпространение на позиви с демократични призиви, Хюсеин Сърмали и Неджемин Хак, преживели „възродителния” процес, режисьорът Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, културологът проф. Ивайло Знеполски, евродепутатът Андрей Ковачев (ГРЕБ), народният представител Лъчезар Тошев (СДС) и др. Посланик Отие отбеляза, че срещата се провежда между две важни дати – 23 години от посещението на френския президент Франсоа Митеран в НРБ през януари 1989 г., когато той организира закуска с група интелектуалци, сред които Радой Ралин, Блага Димитрова, Желю Желев и др., и 1 февруари – денят, в който България официално почита жертвите на комунистическия режим. .„Това е добър повод да съберем хора, с които заедно да помислим за важни теми като миналото и паметта за него”, каза в стъпителните си думи френският посланик. Според него сривът на комунистическата идеология през 1989 г. е дал възможност за появата на нови ценности като свободата и демокрацията, но 23 години след промените все още се търси отговор на въпроса дали скъсването с комунистическата система е придобило истински смисъл или продължава да е свързано с известни трудности. Кое пречи на преосмислянето на миналото, защо се мълчи за него, каква е причината Тодор Живков да е реабилитиран, защо в медиите липсва отношение към жертвите на комунизма бяха част от въпросите, с които посланик Отие се обърна към гостите. „В България и в Русия нямаше истинско скъсване с комунизма, какво в другите страни от Източния блок. Тук беше осъществена перестройка от съветски тип, замислена преди 10 ноември 1989 г.”, посочи Алфред Фосколо. Той сподели, че жертвите на комунизма са забравени и си отиват един по един без обществото и младите поколения да знаят истината за комунизма. Изключение правят отделни инициативи като последната на евродепутата Андрей Ковачев, организирал конференция в Европейския парламент за българската съпротива срещу комунизма. Фосколо изрази възмущението си от изявление на директора на Главна дирекция за борба с организираната престъпност Станимир Флоров, в което той казва, че проблемите с организираната престъпност ще се решат само ако се върне положението преди 1989 г. Режисьорът Атанас Киряков, автор на редица документални филми, последният от които е посветен на горяните, също сподели мнението, че смяната на системата е замислена предварително и в нея водещо място са имали наследниците на комунистическата партия. Според него за неразбирането на проблемите в страните от Източна Европа отговорност носи и Западът, който е предпочитал да няма сблъсък между двете системи и е приел изнесени незаконно червени капитали, чрез връщането на които впоследствие комунистите са станали икономически господари в страни като България. Киряков отбеляза, че преходът от комунизъм към демокрация е съпътстван с огромни манипулации на обществото. „Днес медиите са купени, обслужват имиджа на политиците според желанието на медийните собственици, а политици като Ахмед Доган признаха, че около тях са обръчи от фирми, които им плащат, за да им прокарват интересите в парламента”, каза още Киряков. Проф. Ивайло Знеполски изтъква като една от причините преходът да не се случи, както хората са очаквали, фактът, че комунистическият режим в България е един от най-терористичните в цяла Източна Европа. До 10 ноември 1989 г. в страната е съществувала сурова наказателна система срещу противниците на комунистическата власт, а обществото е било тотално изолирано от ставащото в света. По думите му елитът на БКП е бил по-малко цивилизован от комунистическите елити в останалите страни от бившия съветски блок. Евродепутатът Андрей Ковачев сподели наблюдението си, че колкото по на изток се отива, толкова по-трудно в различни държави обществото се справя с наследството на тоталитарните комунистически режими. Той даде за пример Македония и Сърбия, в които предстои да се отварят архивите на репресивните комунистически служби и невъзможността това да се случи в скоро време в Украйна. Според него отдаването на необходимото уважение и памет към жертвите на комунизма е важно за обществото и затова правителството на ГЕРБ е приело решение 1 февруари, когато през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на регенти, депутати, офицери и министри, осъдени от Първи състав на т. н. Народен съд, да бъде Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Ковачев изрази разочарованието си от поведението на Симеон Сакскобургготски, който нито веднъж не е отдал подобна почит към жертвите на комунистическите репресии (сред осъдените и избитите на 1 февруари 1945 г. е чичото на Симеон – принц Кирил, бел. а.). Депутатът Лъчезар Тошев, отбеляза липсата на осъдителни присъди срещу виновниците за редица престъпления по време на комунистическия режим в България. Като такива той посочи делото за лагерите, „възродителния” процес, изнасянето на държавни капитали зад граница и „приватизирането” им след промените. Историкът Момчил Методиев обърна внимание на необходимостта от международно осъждане на комунизма. Това е една от предпоставките за преосмисляне на комунистическото минало. „Истинските хора, които се съпротивляваха срещу комунизма бяха много бързо отстранени от сцената след 10 ноември 1989 г.”, заяви Неджемин Хак. Той даде пример с лидера на ДПС. „Доган не е от съпротивителното движение на българските турци, той е от комунистическата система”, посочи Хак. Според думите му в България не е имало преход. Георги Саръиванов изрази мнение, че обществото все още се страхува да говори за миналото открито. Особено това се отнася за хората, чиито фамилии или близки са пострадали от репресиите на комунистическата система. Хюсеин Сърмали даде пример за толерантността на българските турци като подари две снимки на френския посланик, на които са показани чешма, издигната в памет на жертвите в с. Корница и български православен храм, за който се грижат мюсюлмани. Посланик Отие изрази увереност, че чрез програмите на френското посолство то ще има възможност да подпомогне обществения дебат за преосмисляне на комунистическото минало. |