И репресираните от комунистическия режим изразиха протеста си след скандала с концлагера „Белене“, за който повече от две години и половина държавните институциите блокират процедурата по обявяването му за историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Съюзът на репресираните от комунизма – памет огласи протестна позиция по този повод, която desebg.com публикува по-долу.

Както сайтът съобщи фондация „Истина и памет“ вече огласи отворено писмо до министъра на културата Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър Петров. Ето и протеста на Съюза на репресираните от комунизма – памет:

За подменените ценности и липсващата държавност

Защо и кой иска да забрави, че в България, по време на тоталитарния комунистически режим има концентрационни лагери?! Защо липсата на елементарна политическа култура и необходимостта от памет за нашето близко историческо минало са чужди на българското общество?

Тези въпроси за сетен път си задавам, когато чета за безумното решение да се реставрира един паметник на комунистическия режим, при това с мотиви, които нямат нищо общо с истината.

В същото време бившия концлагер „Белене“ тъне в забрава! Забравата е и в учебниците по история и цивилизация. Никъде, в нито един от новите учебници не е казано в прав текст, че това е изключително важен факт, носител на автентична информация за бъдещите поколения.

Същият е случаят с каменната кариера край град Ловеч, където всяка година демократичната общност извършва поклонение пред жертвите на комунизма! Докога ще търпим това?!

Липсата на конкретни, твърди и изпълнени решения говори, че нашият народ е незрял и не е осмислил комунистическото минало на България, а народ, който не помни миналото си има опасност да го повтори!
Държавата до този момент не е направила нищо за запазването на историческата памет, въпреки решението и Наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата в обекти за културно-историческо наследство.

Всички бивши страни от Източния блок много отдавна са решили тези въпроси. Там също има мемориални комплекси и паметници, възможност младите поколения да видят с очите си същността на мракобесния комунистически режим и да положат цвете пред паметта на неговите жертви.

Нещо повече, във всяка една от тези страни има „Дом на паметта“, финансиран и подкрепян от държавата. Възмутени сме от наглостта на бившия министър на културата Атанас Атанасов и решението му да финансира проекта „Бузлуджа“, а „Белене“ и „Ловеч“ отново удобно да бъдат забравени.

Остров „ Белене“ е мемориал, който със страховитостта на случилото се там и впечатляващите размери и артефакти – 110 дк, които притежава, трябва най-после да получи полагащото се финансиране и да стане наистина място за поклонение, до което може да стигне всеки българин и гост на България.

Лиляна Друмева,
Председател на „Съюз на репресираните от комунизма – памет“