|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Защо държавата дундурка „чинията“ на Бузлуджа, а за концлагера „Белене“ е мащеха ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 06 Октомври 2022 17:35

alt

 

Голям шум се вдигна покрай проекта „Бузлуджа“ – тоталитарният „дом паметник на Българската комунистическа партия“, както е истинското му име, построен по време на комунистическия режим с държавни средства и стотици съботници безвъзмезден обществен труд.

Той беше представен като един от седемте най-застрашени архитектурни паметници в Европа от т. нар. противоречиво културно наследство, получи щедро външно финансиране и някак си държавата – местната и централната – с охота прегърнаха възстановяването на тоталитарния символ на разрухата, завещана от управлението на БКП.

В това не би имало нищо лошо, ако проектът „Бузлуджа“ на младата архитектка Дора Иванова на практика не подменя характера на „чинията“. В самия проект, както и в интервютата на Иванова се говори за социализъм вместо за тоталитарен комунистически режим.


Превръщането на символа на разрухата на антибългарската БКП

в добре опакован „национален паметник на времето“

В тях няма да чуете, че това е символ на интернационализма на една антибългарска партия, чийто режим е осъден със закон като престъпен, а всичко това се опакова в нова опаковка, подменяща истинския характер на тоталитарния монумент, приемлива за ухото на млади и стари – „национален паметник на времето“. В него цяло да се покаже цялата история на България от древността до наши дни.

Засега изглежда, че държавата няма нищо против тази подмяна. Миналото лято Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, свикан по заповед на министъра на културата, предложи Дом-паметникът на връх Бузлуджа ще придобие статут на недвижима културна ценност от национално значение.

И въпреки, че до момента все още това предложение не е утвърдено с окончателна министерска заповед изпълнителната власт вече финансира реставрирането на „петолъчката“ на Бузлуджа.

Неотдавна министърът на културата Атанас Атанасов в кабинета Петков, който ще се запомни с неадекватното си поведение в клипа, който сам пусна от кабинета си, за да съобщи, че се е завърнал, се похвали публично, че „съм удовлетворен, че един от последните ми подписи като министър на културата бе решението Проект Бузлуджа/Buzludzha project да получи държавно финансиране“.

Ех, де да беше толкова благоразположена държавата и към опитите да се съхранят автентичните паметници на тоталитарния режим, символизиращи неговата жестокост, терор и репресиите.


Случаят с бившия концлагер „Белене“

На обратния полюс е отношението на държавата към проекти, чиято цел е да запазят истинския характер на тоталитарните паметници, чрез което да не се подменя комунистическото наследство, особено когато се предава знанието за него на младите поколения.

Такъв е случаят с бившия концлагер „Белене“. Създаден през 1949 г. и просъществувал в различни периоди чак до 1987 г. той е най-големият лагер, създаден за въдворяване без съд и присъда на политически противници на режима на БКП.

През септември 2014 г. разследващият журналист и основател на сайта desebg.com предлага на създадения от президента Росен Плевнелиев Инициативен комитет за отбелязване на 25 години свободна България, на който е член, бившият лагер „Белене” на остров Персин и лагерът край Ловеч, известен още като „Слънчев бряг”, да придобият статут на национални паметници на културата.

Той се обоснова с факта, че „Белене” и каменната кариера край Ловеч са места на памет, свързани с политически репресии и трябва да бъдат запазени за следващите поколения. Разследващият журналист предлага Инициативният комитет да сезира министъра на културата и той да открие процедура по обявяването на „Белене” и „Слънчев бряг” за национални паметници на културата. Самата процедура се извършва от Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата предвижда възможността да бъдат обявявани и обекти на недвижимо културно-историческо наследство от новото време, каквито в случая са лагерите „Белене” и „Слънчев бряг”.

От 1990 г. насам в „Белене” и на каменната кариера на лагера „Слънчев бряг” демократичното гражданство извършва годишни поклонения (край Ловеч в края на месец март, а на остров Персин – в края на месец май или началото на месец юни), но държавата не е направила нищо за съхраняването на националната памет за тях.

За разлика от България в страни като Германия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния отдавна са превърнали подобни места в мемориални комплекси, където се извършват посещения и поклонения по всяко време, като голяма част от тях са организирани и с образователна цел.

Президентът Плевнелиев подкрепя идеята, а Христов предава предложението си на Мартин Иванов, служебен министър на културата, назначен от президента в тогавашния служебен кабинет на Марин Райков.


По следите на едно предложение за „Белене“ от 2014 г.

От документите, които Христо Христов е изискал и получил наскоро от Министерството на културата по Закона за достъп до обществена информация става ясно, че на министерството са били необходими цели четири години, за да се задейства.

Едва през есента на 2018 г. процедурата е стартирана. Това става със заповед №РД 9К-370 от 5 ноември 2018 г. на тогавашния зам.-министър на културата Амелия Гешева (по това време управлява третият кабинет на Борисов).

 

alt

alt

alt

alt

 

 

 

С тази заповед е създадена 20-членна комисия от експерти със задачата „да изготви предложение за предоставяне на статут и определяне на режими за опазване на обект „Исторически комплекс „концлагер „Белене“ (незнайно защо концлагерът „Слънчев бряг“ край Ловеч е пропуснат).

Минават 15 месеца на проучвания и изследвания, и на 20 февруари 2020 г. след заседание Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към НИНКН предлага на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за предоставяне на статут на Мемориален комплекс „Втори обект“ на лагера „Белене“ с класификация на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време и с категория „национално значение“.


Заключителната оценка за концлагера „Белене”

Заключителната оценка на НИНКН е следната:
„Концентрационните лагери са явление, характерни за тоталитарните режими. Те представляват част от политическата култура, разбирана в най-широк смисъл по онова време, и следва да присъстват в националната памет и да не бъдат повече повтаряни.

Резултатите от проучванията, историческите данни и направените оценки от събраните материали и свидетелства за обекта показват, че територията на бившия лагер „Белене” на остров Персин показват висока историческа стойност, обществена значимост и степен на автентичност.”

НИНКН заключава, че концлагерът „Белене” е носител на изключително важна за поколенията колективна памет. Според института „запазените сгради от т. нар. Втори обект (там, където през 1949 г. е създаден концлагера, б.а.) са свидетелство за белязан от репресии исторически период, паметта за който следва да бъде съхранена”.

НИНКН приема, че „високата степен на автентичност на тези сгради имат уникалност за страната към настоящия момент са предпоставка за създаване на мемориал именно на това място.”

Институтът е убеден, че „този мемориал има потенциал да бъде мемориал на всички жертви на лагерите по време на тоталитарния режим”.


Мотивите за обявяване на „Белене”

за паметник на културата с национално значение

Мотивите на НИНКН бившият концлагер „Белене” да придобие статут на групово историческа недвижима културна ценност от най-новото време с категория „Национално значение” са:
„Документалната стойност на обекта е безспорна за културата и историята на страната. Втори обект на ТВО „Белене” е уникален и единствен запазен в страната комплекс и притежава изключително научна и културна стойност, обществена значимост, които заедно с високата степен на съхраненост на неговите автентични елементи са предпоставка за успешната му социализация чрез консервация, реставрация и адаптация на съставните му елементи, както и включването му в културно-туристически маршрути на национално и европейско ниво.”

 

alt

 

Решението на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към НИНКН е взето единодушно. Включително и от представителите на Министерството на околната среда и водите. В него подробно е отбелязано, че концлагерът попада в защитени екологични зони.


Обструкциите на Министерството на околната среда и водите

Дотук добре. Но изведнъж се появява пречка. На предложеното от министър Банов съгласуване на заповедта за утвърждаване статута на „Белене“ възразява министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизиро. Това става през месец май 2020 г.

Той изтъква, че бившият концлагер „Белене“ се намира в границите на Природен парк „Персина“ (на остров Персин, б.а.), а също така и в резерватите „Милка“, „Китка“, „Персински блата“, както и в защитените местности „Персин“ и „Персин Изток“.

Димитров подчертава, че в резерватите е забранена всякаква дейност с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел и преминаване на хора по маркирани пътеки.

А в решението за „Белене“ е допуснато проучване на територията (разкопки), строителство в границата на недвижимата културна ценност, както и осигуряване на обществен достъп с цел пълната ѝ социализация.

„Видно от гореизложеното, предложените предписания за опазване на недвижимата културна ценност са в противоречие с режимите на опазване на защитените територии от категорията резерват“, се посочва в отговора, подписан от Емил Димитров, който отказва да съгласува проекта за заповед за утвърждаване на „Белене“ като паметник на културата от национално значение.

 

alt

alt

alt

 

 

 

През юни 2020 г. Правната дирекция на Министерството на културата излиза със становище до НИНКН, че трябва да се съобразят с позицията на министъра на околната среда и водите и за това следва нова комисия трябва да се произнесе, като се промени териториалния обхват, както и режимите ѝ за опазване.

Със заповед на зам.-министър Амелия Гешева №РД 9К-336 от 20 септември 2020 г. е формирана нова 20-членна експертна комисия, която е натоварена със задачата да коригира обхвата на бъдещия национален паметник „Белене“ и режимите на съхранението му.


Две години блокаж

В отговора на Министерството на културата до разследващия журналист Христо Христов на заявлението му по Закона за достъп до обществена информация, с която е изискал цялата документация по случая е посочено:
„Комисията е проведена в периода 12-16 октомври 2020 г., но в резултат няма внесен в Министерството на културата протокол с резултатите от нея. Към днешна дата няма депозирано и ново предложение на директора на НИНКН по реда на чл. 64, ал. 2 от Закона за културната наследство, с което да се премине на следващ етап от процедурата по предоставяне на статут на лагер „Белене“.

 

alt

 

 

Сайтът desebg.com потърси мнението на директора на НИНКН арх. Петър Петров. От Института обясниха, че той е в командировка и предоставиха изключително притеснителни информация за развоя на предложението „Белене“ да получи статут на групово историческа недвижима културна ценност от най-новото време с категория „Национално значение”.


Саботаж в резултат на политическата конюнктура

Оказва се, втората комисия за „Белене“, назначена от Министерството на културата се сблъсква с невиждана съпротива от останалите държавни институции.

„Само с изключение на две ведомства всички останали са дали отрицателни становища, които на практика блокират работата на комисията, независимо от опитите тя да си свърши работата. Като се изключи периода на пандемия, това е основната причина да се забави две години заключението на комисията“, заявиха от НИНКН.

Оттам увериха, че за проблема е сезирано Министерството на културата, което следва да даде указания как да се постъпи в случая.

Редно е да се отбележи, че цялото това „обръщане на палачинката“ става след като се сменя властта и без съмнение саботажът от повечето държавни институции концлагера „Белене да се получи статут на национален паметник е продиктуван от новата политическа конюнктура.


Защо на „Белене“ не можа да се изгради мемориал

на жертвите на комунистическия режим?

Онези, които поне веднъж са били на бившия Втори обект на „Белене“, където през 1949 г. комунистическият режим създава концлагера, знаят, че там се извисява само един бетонен постамент.

Той е излят от земеделците в началото на този век след подкрепа на тогавашния председател на Фонд „1300 години България“ и бивш депутат от СДС в първите години на прехода Тошо Пейков.

Този поставен и до ден днешен е недовършен, както е недовършена идеята „Белене“ да бъде превърнат в Мемориал в памет на жертвите на комунистическия режим.

В края на месец януари 2017 г. в последния ден на второто правителство на Бойко Борисов след лобиране на президента Росен Плевнелиев Министерският съвет взима решение, с което прехвърля имота на Втори обект от Министерството на правосъдието (поради наличие на действащ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за изграждане на „Парк-мемориал“ на лагера „Белене“.

Правителството поставя условия „ежегодно осигуряване на средства от общинския бюджет за текущо поддържане и основен ремонт на понтонния мост“. „При нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години правото на управление се отнема“. Въпросните пет години изтекоха на 26 януари 2022 г. Паметник на „Белене“ все още няма.

Сайтът desebg.com се обърна за коментар към кмета на община Белене Милен Дулев. Като основна причина той изтъкна липсата на финанси.

„Ние се опитваме да поддържаме ежегодно пътя до „Втори обект, но средства не стигат“, отбеляза той. По думите му за цялостния ремонт на 12-километровата отсечка до бившия концлагер на остров Персин са необходими около 2 млн. лв. Дали обаче този въпрос е поставян на високо ниво и дали такива средства са искани от правителството не е ясно.

Не са ясни и ангажиментите на община Белене към подпомагане на организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на „Белене“, което се провежда от 1990 г. насам през месец май.

Тласък на концлагера „Белене“ като място на памет за жертвите на режима на БКП през 2014 г. даде новоназначения тогава местен католически свещеник Паоло Кортези.

С местни граждани от гр. Белене бе създадена фондация „Остров Белене“, която се захвана с организирането и провеждането на годишните чествания на Втори обект и с изграждането там на мемориал.

Последва разрив в отношенията на Кортези с кмета на Белене Милен Дулев, което се отрази на по-нататъшната дейност, като отец Кортези на практика преустанови активността си по проекта.

Дойдоха годините на пандемия от коронавирус и „Белене“ сякаш потъна в забвение. През 2020 и 2021 г. заради пандемията годишни поклонения не бяха проведени.

Въпреки че през 2022 г. пандемията вече не бе пречка, по неясни причини се оказа, че няма кой да организира годишното поклонение.

Типична за българското общество слабост да чака и разчита някой да му оправи проблемите. Включително и проблемите с паметта към жертвите на комунистическия режим и такива свещени места за тази памет места като бившия комунистически концлагер „Белене“.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов