Тридесет и шест години след като са били изолирани от комунистическия режим в секретния обект „Заставата“ на остров Персин на река Дунав бивши концлагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1986 г. отново застанаха като победители със сълзи в очи пред зловещото място, където им е била отнета свободата без съд и присъда като противници на „възродителния процес“.

Връщането към тоталитарното минало стана, след като група бивши лагеристи от турското малцинство посетиха остров Персин, след двегодишна пауза, предизвикана от пандемията с ковид-19.

На остров Парсин в края на 1984 г., след началото на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход, тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков отново отваря най-големия лагер за политически противници на БКП „Белене“, където въдворява без съд и присъда общо 517 противници на насилствената асимилация.

През последните 5-6 години групата от бивши лагеристи в „Белене“ от периода 1984-1986 г. и наследници на такива, които вече са починали, неколкократно желаеха да посетят бившия секретен обект „Заставата“, но така и не получиха съдействие от организаторите на годишните чествания на паметта на жертвите на комунистическия режим, които до пандемията от коронавирус през 2020 г. се провеждаха ежегодно през месец май на бившия Втори обект на „Белене“.

Този път обаче тяхното желание най-накрая се сбъдна благодарение на съдействието на Министерството на правосъдието и личното съдействие на директора на затвора в Белене Павлин Камбуров.

С бившите лагеристи бе и Сафие Юрдакул, чийто баща Алиш Ахмедов също е бил заточен в „Белене“ и впоследствие изолиран в секретния обект „Заставата“.

Камерата на „Отворени досиета“ на БНТ засне похода на групата до „Заставата“, а кадрите ще бъдат излъчени наесен във филма за битката на Сафие Юрдакул за истината и справедливост към пострадалите от насилствената асимилация на БКП.

Филмът ще бъде излъчен наесен в четвъртия сезон на документалната поредица, посветена на жертвите на комунистическия режим.

Събитието бе проследено и от репортер на desebg.com. Това са първите медии, чиито представители документират бившия изолационен обект и стъпват на него след краха на тоталитарната система в България през 1989 г.

За секретния изолационен обект „Заставата“ се знае малко дори от изследователите на комунистическия режим. Преди в него да бъдат изолирани лагеристи турски произход той е ползван като граничен пост. Сградата му се намира в непосредствена близост до река Дунав от северната част на остров Персин, откъдето се е наблюдавал отсрещния румънски бряг.

Сабри Искендер, лидер на легалната правозащитна организация „Демократичната лига за защита правата на човека в България”, която основава през 1988 г., разказа пред камерата на БНТ, че през пролетта на 1986 г. общо 35 лагеристи от Втори обект на лагера „Белене“ са отведени в неизвестния дотогава обект „Заставата“, където са напълно изолирани в килии.

Причината е да не влияят на останалите лагеристи във Втори обект на лагера "Белене“.

„Изкарваха ни само един път на ден, а през останалото време стояхме затворени“, допълни Ахмед Яшар Муса – учител по математика и рисуване, който също е изолиран в „Заставата“.

Мехмед Ибрям, друг лагерист от групата, който също е прехвърлен от Втори обект в „Заставата“, със сълзи в очите сподели, че и до днес не може да си обясни защо комунистическият режим е причинил толкова мъка и страдания, след като хората в България са се разбирали чудесно независимо от своя етнос.

„В знак на протест срещу незаконното ни задържане без никаква вина ние в „Заставата“ тогава решихме да обявим гладна стачка. Сред нас беше и бащата на Сафие – учителят Алиш Ахмедов. Стачката продължи месец и благодарение на нея накрая, в началото на месец май 1986 г., ни освободиха и от „Заставата“ ни интернираха в различни села в Североизточна България“, разказа още Сабри Искендер.

„Много исках освен Втори обект да видя и това място – „Заставата“, на което баща ми е страдал. Тук усещам енергията на тяхната съпротива срещу комунистическия режим, когато баща ми и останалите концлагеристи са се борили срещу потъпкването на нашите основни човешки права“, заяви развълнуваната Сафие Юрдакул.

Секретният изолационен обект „Заставата“ днес представлява пълна руина, обрасла в дива растителност – алегория на рухналата антихуманна тоталитарна комунистическа система в България.