Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО, преди още да се е върнал в парламента пред централния вход, отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”.

Протестиращите не могат да го чуят в шума на протеста, но съдбата отрежда тази реплика да бъде записана от камерата на Евгений Михайлов. Така един режисьор стои в основата на едно от малкото нережисирани от комунистите събития през прехода у нас.

Сайтът desebg.com припомня събитията, довело до оставката на Младенов няколко месеца по-късно.

Протестът срещу чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП

На 14 декември 1989 г. протестиращите за първи път след принудителната оставка на Живков на 10 ноември образуват жива верига около парламента. Те настояват за отмяната на чл. 1 от Живковската конституция. Малко след 19 ч. от учредения няколко дни по-рано СДС призовават хората да се разотидат, но мнозинството остава.

„По същото време от парламента излязоха да говорят депутатите от БКП Станко Тодоров и Нешка Робева, едва след тях излезе Петър Младенов”, спомня си Евгений Михайлов. Режисьорът е изтикан и се отзовава зад Младенов, всички останали камери снимат отпред. „С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта“, заявява Младенов по мегафон, обаче получава освирквания. Евгений Михайлов обяснява, че по малката мегафонна уредба нищо не се е чувало, а множеството е призовавало да има озвучаване, както това е било направено предния ден на митинг на БКП пред БНБ.

Петър Младенов, свикнал на организирани аплодисменти и изживявайки се дотогава като герой след оттеглянето на Живков, е шокиран, че хората го освиркват, хвърля мегафона и сърдит се обръща и оттегля назад. „Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе „най-добре е танковете да дойдат“, разказва Евгений Михайлов.

Излъчването на записа „най-добре е танковете да дойдат“

Режисьорът казва за репликата на няколко души, на които има доверие. Заснетото обаче няма как да бъде излъчено, тъй като единствената по това време Българска телевизия е под контрола на комунистите и материалите се цензурират – невъзможно е да се пусне подобен запис.

След насрочването на първите свободни избори на 10 юни 1990 г. Евгений Михайлов иска записа да бъде излъчен в предизборната кампания на СДС още в началото на месец май, но никой от ръководителите на СДС не желае това. В края на същия месец Михайлов разбира, че службите знаят за съществуването на такъв запис, но не и кой е авторът му. Той заедно с режисьора Малина Петрова решават да включат записа в телевизионното предизборно студио на СДС на 14 юни 1990 г. – между първия и втория тур на изборите.

Това съвпада с общественото недоволство от резултатите от изборите на първия тур (както по-късно през 1997 г. Главна прокуратура установява, че те са фалшифицирани, бел. ред.) и започналото масово гражданско неподчинение и студентската стачка, която окупира Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Как Бойко Рашков разпитва…

По повод на излъчения видеоматериал по Българската телевизия е прочетено опровержение на Петър Младенов, в което показаните кадри и звук са обявени за монтаж. Започва разследване. Евгений Михайлов е разпитван над 20 часа в следствието.

Следовател по делото за „танковата касета“ е младият тогава следовател Бойко Рашков – днес министър на вътрешните работи в правителството на четворната коалиция („Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България) начело с Кирил Петков, е преди това в двата служебни кабинета на президента Румен Радев.

Евгений Михайлов разказва за следствените манипулации и натиск:

„Още в първия ден Бойко Рашков ми даде да подпиша протокол от разпита - няколко страници, написани на стенографски език- с ченгелчета и завъртулки. Каза ми да подпиша протокола за разпит. Аз казвам - не знам какво пише тука, дайте ми го напечатан на български и ще подпиша. „Не, не, ще подпишеш така“. Отказах. Той каза: „Няма да излезеш оттук, ако не подпишеш“.

И така минават един-два часа. И накрая ми го дават напечатано на български език, но с много грешки. Първите 1-2 страници с печатни грешки, след това с фактологически и към петата-шестата страница - направо съм готов да ме окачат на въжето.

Всичко беше лъжа. Те искаха да докажат, че не съм го снимал аз, че не ме е имало по това време на този площад, че това е запис, който е направен от други хора, че това е завера на американците. Сега е смешно, но тогава не беше.“

Студентите стачкуват, ражда се „Градът на истината“

На 21 юни 1990 г. стачкуващите студенти искат експертизата на видеоматериала за репликата на президента П. Младенов, излъчена по телевизията.

Комунистите се опитват да овладеят положението, но то излиза извън контрол. Протестиращите образуват Града на истината и дори изпратените от СДС представители като Георги Спасов не могат да повлияят на студентите и гражданите стачките и протестите да бъдат преустановени.

Катализаторът – декларацията на свидетелите на записа

На 2 юли 1990 г. Евгений Михайлов говори пред студенти в зала 272 на университета. Той заявява, че се заклева в децата си за верността на записа и призовава същото да стори и Петър Младенов. Студентите са непреклонни и искат оставката на председателя/президента.

Случва се още нещо, което не се вписва в сценария на ретроградните сили от БКП/БСП и техният слугинаж в силовите структури и в следствието. Евгений Михайлов си спомня:

„Още при първия разпит при Бойко Рашков аз казах кога и какво съм снимал и на кого съм го показал, дадох адреса и телефона на Ягода и Жени Първанови [на които Евгений Михайлов показва заснетото], но до началото на юли никой не ги беше потърсил да ги разпитва. Те знаеха, че аз съм казал и съвсем нормално беше да си помислят, че нещо може да им се случи и да бъдат отстранени като неудобните свидетели, които разбиват на пух и прах лъжата, че това е дело на американците, че е монтаж и всички щуротии, които измислиха тогава.

Те написаха декларация и се подписаха какво са видели и че носят отговорност за думите си. Тя излезе единствено във в. „Демокрация“ на 4-ти [юли 1990 г.] сутринта. Същият ден в 9 ч. аз трябва да съм на пореден разпит при Бойко Рашков.

Още с влизането в кабинета той започва да крещи: „Няма да стане вашата, кво си мислите, копелета такива, няма да стане. Хваща в. „Демокрация“ и почва да бие по бюрото: „Какво е това?“ Казвам: „Нищо, декларация, на свидетелите“.

Той заяви: „Няма да стане вашата!“. Но тази декларация беше катализаторът, който принуди службите да публикуват още същия ден заключението на експертната комисия от 32 човека, която следствието беше назначило.

Тя излезе със заключението, че записът е автентичен и няма никаква намеса. Беше подписано от абсолютно всички без особено мнение, без възражения, включително от ченгетата, които бяха членове на комисията. Бойко Рашков е предавал протоколите от разпитите на Петър Младенов, което е абсолютно недопустимо.“

Студентският и граждански натиск продължава до оставката

Действително броени часове по-късно на същия ден експертизата на записа заключава, че той е автентичен. Общо 32 членове на съставената по случая комисия приемат, че Младенов казва „най-добре е танковете да дойдат“, а само двама „по-добре“.

Председателят/президент Петър Младенов се опитва да се измъкне като прави признание с половин уста, а лидерът на СДС Желю Желев и Виктор Вълков (БЗНС, казионен) заявяват, че приемат извинението му и призовават да се прекратят стачните действия.

„Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не искаха начело на държавата да е политик лъжец”, спомня си Евгений Михайлов.

При продължаващата стачка Петър Младенов е принуден да си поде оставка, което прави на 6 юли 1990 г. Това е и неговият политически край, тъй като той се оттегля от всякаква дейност.

Непредвидено в сценарият влиза избор на председател/президент. След като БКП/БСП категорично отказва да подкрепи предложението Петър Дертлиев, лидерът на БСДП, най-подготвената партия в СДС, да бъде избран, се стига до компромис, уреден от Андрей Луканов – за президент е избран Желю Желев, лидер на СДС, а за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев, тогавашен министър на вътрешните работи, наредил тайното унищожаване на досиетата на Държавна сигурност в началото на същата година.

Семерджиев признава за вдигане на Танковата бригада в Горна баня

През годините Евгений Михайлов получава допълнителни потвърждения за казаното от Петър Младенов на 14 декември 1989 г. Много по-късно, на погребението на режисьора Зако Хеския Атанас Семерджиев поднася извиненията си на Михайлов и му признава, че през онази декемврийска вечер му се е обадил министър Добри Джуров и ме у наредил да приведе в бойна готовност танковата бригада в Горна баня (по това време Семерджиев е началник на Генералния щаб на БНА, бел. ред.).

Семерджиев обаче отказва да стори това с мотива, че ще доведе до усложняване на положението. Следва второ, също устно обаждане, но не го изпълнява, защото не е направено писмено. Описал го е така и в една от книгите си.

Изнудването на СДС с досиетата на кандидатите за депутати от Луканов и Младенов

През 2010 г. Евгений Михайлов е поканен от студенти в Софийския университет да излъчи целия запис от 14 декември 1989 г. По време на дискусията Петко Симеонов, един от бившите лидери на СДС, който също присъства на срещата с университета, заявява пред аудиторията нещо, което Михайлов не знае дотогава.

А именно, че в края на май 1990 г. Петко Симеонов и Желю Желев са извикани от Андрей Луканов (тогава премиер, бел. ред.) и Петър Младенов и са им казали, че знаят за съществуването на записа. Заплашили са ги, че ако СДС го излъчи те ще извадят досиетата на кандидатите за депутати от СДС.

Архивите на ДС за събитията преди оставката на Петър Младенов

Днес пък разкритите архиви на ДС показват, че МВР-ДС отблизо е следяло развитието на процеса с „танковата касета” и позицията на Евгений Михайлов.

На 3 юли 1990 г., ден след неговото изявление пред студентите в университета, направената клетва от негова страна за достоверността на записа и призива Петър Младенов също да се закълне, зам.-министърът на вътрешните работи, по това време ген. Красимир Самаджиев, е изпатил ексрена секретна телеграма до началниците на централните управления и директорите на столичната и регионалните дирекции на МВР.

С нея е наредено събирането на информация за отношението и реакцията на „студентската младеж и особено на стачкуващите студенти и техните симпатизанти към резултатите от проведената вчера [2 юли] пресконференция в СУ „Св. Климент Охридски” (виж по-долу първия документ, бел. ред.). Става въпрос за събитието в зала 272 на СУ с участието на Евгений Михайлов.

Друг документ пък показва, че МВР е било предварително известено, че на 6 юли 1990 г. Петър Младенов ще подаде оставка. За това свидетелства друга ексрена секретна телеграма от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, с която се съобщава за подготвената оставка и се предупреждава за опасността това да доведе до „допълнително усложняване на политическата обстановка” (виж вторият документ по-долу).

Наредено е да се вземат охранителни мерки на важните обекти, а личният състав на силовото министерство е инструктиран да се придържа към „линията на диалог и да проявява висок професионализъм, сдържаност и хладнокръвие”.

Документите са включени в документалния сборник „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.