„Служебното правителство, след като знаем кой му е патрон, явно ще извърши и това кощунство. Да обяви за национална? културна? ценност комунистическия пропаганден артефакт-чиния!!!

Целта е отдавна ясна – така ще може да се кандидатства по-лесно за европейско финансиране, за да има (конгресен) "туризъм" под ликовете на Ленин и Димитров и под сърпа и чука!“

Коментарът е на евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) на неговия профил във Фейсбук.

Както стана известно в понеделник (19 юли 2021 г. ) Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности в Министерството на културата е решил паметникът на връх Бузлуджа, символизиращ тоталитарния комунистически режим и неговата  марксистко-ленинска идеология,  да има статут на недвижима културна ценност от национално значение.

През 1981 г. той е завършен с държавни пари (строежът започва през 1974 г.) и е най-големият паметник – символ на тоталитарната власт на БКП.

След краха на комунистическата диктатура той е занемарен (БСП не го стопанисва, защото като наследник на компартията е свикнала да харчи само държави средства, б.а.) и от години тъне в разруха.

Според Андрей Ковачев „това ужасно наследство на комунизма тегли все още България назад и гледам, че успешно е просмукало и някои представители на  младите поколения“.

„Откраднатите архитектурни планове може и да са добри, както са били добри и плановете на новата имперска канцелария (Neue Reichskanzlei) в центъра на Берлин, както и стадиона в Нюрнберг. На никой не му е хрумнало да ги обяви за „културно наследство“, а са взривени и заравнени, за да не стават притегателен център за неонацисти.

Не е така с другата диктатура, отнела живота на милиони човешки същества. Нейните символи се пазят най-ревниво, на младите се обяснява, че не е било толкова лошо и било „част от нашата история“. Тази формулировка е най-големия коз на комунистите в България. С нея се опитват да аргументират запазването на символите на комунизма навсякъде в България.

Да, разбира се, че е част от нашата история, но мрачна и тъжна част, която трябва да е в учебниците и в музеите или да се събере в един тематичен парк на комунизма, за да не се повтаря никога, а не да е навсякъде около нас и да се превъзнася като „културна ценност“, коментира Ковачев.

По думите му, чинията на Бузлуджа не може да бъде никакво „културно наследство“, тя е символ на престъпен режим и е наследство на комунистическата  диктатура, а не на българската култура.

„Мисля е ясно, че разделението е идеологическо.

Нека не се лъжем.

Защитниците на това „национално културно наследство“ си харесват комунизма. Те няма да се обадят в защита на Мемориала на 1ви и 6ти пехотен полк или възстановяването на името на генерал Иван Колев на 36то училище в София или в Горна Джумая възстановяването на разрушения паметник от комунистите на македонските войводи, разрушаването на герба и оградата на Царския дворец от варварите-комунисти и стотици други примери за разруха на културното наследство на Царство България, отговарящо на тогавашните най-високи европейски стандарти – Юнион Клуб, Писателското кафене, „изчезването“ на Фенксa от сградата на Дондуков 3, събарянето на центъра на София, за да се построят сталинските сгради около така нареченото Ларго – сега наше „мило културно наследство“ за някои.

Европейски средства са нужни, но за създаване на Мемориал на жертвите на комунизма в концлагера „Белене“, а не за пропагандни мозайки на масови убийци“, категоричен е евродепутатът.