По инициатива на кмета на община Ловеч Корнелия Маринова започна реставрация на надписите върху паметните плочи на мястото на бившия концлагер „Слънчев бряг“ (1959 – 1962) край Ловеч, съобщиха от пресцентъра на общината днес.

 Реставрацията се извършва от специалисти от Регионалния исторически музей в Ловеч.

Вече е възстановен надписът „Поклон пред жертвите на комунизма“, който датира още от 1990 г. Втората плоча е от по-ново време и е сравнително запазена. И двете плочи са поставени от организациите на репресираните от комунистическия режим.

Има идея да бъде възстановен друг уникален и единствен надпис от времето на самия трудов лагер, с почти изличени букви. Типичният за социализма лозунг се намира върху лицевата част на бетонната постройка, от която затворниците са пълнели вагоните с камъни. Призивът е „Ползвай почивката за просвета“. Предвид каторжния труд, довел до смъртта на стотици затворниците, лозунгът звучи цинично.

„Правим го заради младите хора, за да знаят и помнят. Заради днешния и утрешния ден и поради гражданската си съвест“, заяви кметът Маринова по повод инициативата.

Още преди да стане кмет на града през 2015 г. тя участва в възпоменателните събития за жертвите на лагера като председател на Общинския съвет.

Ппо време на първия ѝ кметски мандат бяха поставени пътни табели, указващи местоположението на концлагера, който се намира на около 3 км от Ловеч в посока Троян.

Тази година на 6 юни,  Черешова Задушница, по нейна идея там бе отслужена панихида за жертвите, след като традиционното годишно шествие-поклонение през месец март бе отложено заради пандемията от китайския комунистически вирус.

Концлагерът край Ловеч е създаден веднага след закриването на най-големия лагер за политически противници в България – „Белене” през август 1959 г.

Създаването става със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, пред което тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков докладва.

Първоначално в него са въдворени без съд и присъди 166 души, които комунистическият режим определя като „непоправими рецидивисти”, но веднага след това в лагера край Ловеч започва въдворяването от цялата страна на политически противници на диктатурата, сред които бивши депутати от БЗНС „Никола Петков”, оцелели в „Белене”, музиканти, актриси, адвокати, търговци, младежи, както и представители на малцинствата.

Отговорник на лагера е тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов – един от най-доверените лица на комунистическият лидер Тодор Живков.

За тригодишното си съществуване през лагера край Ловеч преминават най-малко 1500 души, като най-малко 151 намират смъртта си в него.

Труповете на жертвите не са връщани на близките, а със секретни указания са извозвани до затвора „Белене“ на Дунав, където тленните останки са заравяни на един от близките острови – „Предела”.

Разкриването на престъпленията в лагера край Ловеч разтърсва българското общество още в началото на 1990 г., когато компартията мимикрира, сменя си името и се преименува в БСП.

За извършените убийства прокуратурата през 1990 г. образува дело срещу ръководството на лагера и срещу бившия зам.-министър Мирчо Спасов, но до съд не се стига. В началото на този век състав на Върховния касационен съд прекратява делото поради изтичане на давностния срок за извършените престъпления.

От пролетта на 1990 г. представителите на демократичната общност в Ловеч всяка година през месец март организират годишно поклонение на бившата кариера на лагера.