„В България има природни богатства,
В България има народ несломим...
В България има от всичко по малко,
Но само едничък футболен тим...
Мъждукат и други отборчета разни,
Мъждукат, но „Левски” блести!
Те мъчат се с него да крачат
и крачат, но „Левски” лети!”

Това е част от стихотворението „Всичко хубаво е синьо”, посветено на футболния отбор „Левски”, който днес, 24 май, отбелязва 106 години от създаването си (виж по-долу факсимиле от стихотворението, което се публикува за първи път онлайн).

Автор на стихотворението е българският политически емигрант Борис Арсов и председател на Съюз на българските революционни комитети (СБРК), който през 1974 г. Държавна сигурност успява да отвлече от град Орхус, Дания от Държавна сигурност.

Няколко месеца по-късно е осъден на 15 години строг тъмничен затвор след оказа да съдейства на ДС за „разобличаване” на българската политическа емиграция на Запад.

Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където малко по-късно е умъртвен в единична килия чрез обесване.

След краха на комунистическия режим досието на Борис Арсов в Държавна сигурност, в което се съдържа плана за неговото ликвидиране от ДС, помага на следователите Богдан Карайотов и Коста Богацевски при разплитането на убийството на друг много по-известен политически емигрант – писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Кой е Борис Арсов?

Сайтът desebg.com припомня малко познатата история на Борис Арсов. Той е роден през 1915 г. в София в многодетно семейство на преселници от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал „Ючбунар”. Арсов завършва средно образование, а през 1942  г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г.

Заради това, че работи в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в „Богданов дол” и „Белене”. Това му попречва да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.

Домакин в любимия му отбор „Левски”

В един период Арсов е и домакин в спортно дружество „Левски”.
През 1960-1962 г. заедно с няколко политически противници на тоталитарното управление на БКП разпространяват в София анонимки срещу комунистическата власт.

„Вън руснаците от нашата страна!”

В анонимките групата пише:

„Братя българи, съгласни ли сте България  да бъде изправена пред заколение заради Русия, която 15 години ни стиска, защото сме най-тлъстата биска? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”

Анонимните материали се разпространяват под името „Б.Т.Р.К” (Български таен революционен комитет).

"Долу ръцете от нашата Родина! Тя не е съветска губерния!"

През април 1962 г., когато генералният секретар на КПСС Никита Хрушчов е на официално посещение в България, Арсов пише анонимката:
„Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!”

Тя е адресирана до Евксиноград, резиденцията, в която Живков и съветският ръководител отсядат при посещението си във Варна, както и до западни посолства и най-важните държавни институции.

„С писането на позивите искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против „народната власт”. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта, защото СССР се намесва в нашите вътрешни работи”, заявява невъзмутимо Арсов пред следствието, след като групата е разкрита от Държавна сигурност, а членовете ѝ арестувани.

Осъден на 6 години затвор

Арсов е съден е на 6 години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.

След излизането от затвора Борис Арсов е уволняван многократно от работа, а последната му е в диспансера за туберкулозно болни в София.

Бягство от комунистическа България

Тогава той се решава на крайна стъпка – напуска България.  През юли 1970 г. преминава нелегално през границата с Югославия, като в България оставя сина и съпругата си.  

Преминава през емигрантските лагери „Патричиано” край Триест, „Латина” до Рим и „Цирндорф” край Нюрнберг. През ноември 1970 г. той се премества в Гермерсхайм, Германия, където започва работа във военно депо като общ работник.

Там се задържа до края на февруари 1971 г., а месец по-късно преминава нелегално германско-датската граница. В Дания е приет като политически емигрант и настанен в общежитие в гр. Орхус, получава и минимална издръжка от датската държава.

Издаване на бюлетин „Левски”

Макар и политическата емиграция в Дания да е малка Борис Арсов става заплаха за комунистическия режим, след като създава емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети и започва да издава бюлетин „Левски” на името на Апостола на свободата.

В него призовава да бъде забранена БКП и всички казионни организации, както и излизане на България от Варшавския договор.

Отвличане от Орхус и убийството на Арсов в Пазарджишкия затвор

Държавна сигурност разработва план за неговото ликвидиране, за което настоява тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, а операцията се санкционира от зам.-министъра ген. Григор Шопов.

ДС не успява да убие Арсов в Дания, но изпраща група от Второ главно управление на ДС, която успява да го отвлече с кола и да го прекара с помощта на ЩАЗИ от ФРГ в ГДР и оттам със самолет в България.

След отказ да участва в план за „разобличаване” на „вражеската” емиграция Борис Арсов е осъден на 15 години затвор.

ДС обаче не му прощава. Малко след като е поставен в единична килия, която се отваря само с разрешението на директора на затвора Ангел Топкаров политическият емигрант е намерен обесен на две вратовръзки на 20 декември 1974 г.

Това става, след като при вкарването в затвора е съблечен чисто гол и от него са иззети абсолютно всички вещи, включително и дървеното му кръстче.

Погребан е набързо в самия затвор, като на семейството и близките им е забранено да говорят за това, както и да разлепят некролози за смъртта на Борис Арсов.

„Вървите към страшна гибел!”

В последните си затворнически бележки политическият емигрант предвижда срутването на комунистическия режим и неговия репресивен апарат. Арсов записва:

„Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Вървите към страшна гибел”!

16 години по-късно тоталитарната комунистическа система в България се срутва, а ДС е закрита.

Прокуратурата разследва убийството на Борисов Арсов, както и на други политически затворници в Пазарджишкия затвор, но до осъдителни присъди така и не се стига.

Вижте повече за плана за убийството на Борис Арсов в книгата на журналиста Христо Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция” и цялата история в едноименния му филм по БНТ – ТУК.