Фондация „Истина и памет” създаде страница във Фейсбук (виж линка – ТУК), чрез която призовава да бъде почетена паметта на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Традиционното за демократичната общност ежегодно поклонение, което се провежда от 1990 г. всяка предпоследна събота на месец март не може да се осъществи тази година (2020) поради извънредната ситуация в страната в резултат на епидемията от коронавирус.

„Чрез тази страница обаче ние имаме възможност да изкажем своята съпричастност към жертвите и да покажем, че дори възпрепятствани физически, ние мислено сме с тях за тридесет и първа поредна година”, се обръща фондацията към демократичната общност.

„Споделете своите мисли, позиция, коментирайте или публикувайте снимка или снимки, свързани с тази мрачна страница от българската история и паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим”, приканват от неправителствената организация.

Фондация „Истина и памет” е основата от журналиста Христо Христов през 2016 г., а членове на Управителния ѝ съвет са проф. Евелина Келбечева, Георги Михайлов (desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов. Организацията работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и преодоляване на зависимостите от него.

Кратка история на концлагера край Ловеч

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР-ДС със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през август 1959 г. веднага след решението на режима начело с Тодор Живков за закриване на концлагера „Белене”.

Лагерът е създаден под името „Трудовата група” – Ловеч, като в него първоначално са въдворени 166 души от „Белене”, определени от режима като „непоправими рецидивисти”. Много скоро в него обаче са въдворени без съд и присъда оцелели дотогава бивши депутати земеделци, адвокати, младежи, търговци, представители на интелигенцията – музиканти, артисти и др.

Лагерът е устроен в бараки на около 3 километра от Ловеч в посока Троян вдясно малко преди разклона за село Хлевене. Лагеристите работят на близката каменна кариера, където са заставени да изпълняват непосилни норми през целия ден.

За лагера от МВР-ДС отговаря тогавашният зам.-министър на вътрешните Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков.

По негови устни указания режимът в лагера е изключително тежък и жесток. Насилието, побоищата, извращенията и убийствата са ежедневие. Липсва елементарна медицинска помощ, а храната е слаба и допълнително влошава състоянието на хората в лагера.

Първоначално в лагера са въдворявани и мъже и жени, но впоследствие женската част от отделена във филиал на лагера край село Скравена, Ботевградско.

Георги Христов, тогавашен зам.-началник на Окръжно управление МВР-ДС Ловеч описва творението на Политбюро и Живков като „концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е няма крематориум”.

Едно от най-отвратителните решения на режима е труповете на убитите да не бъдат предавани на техните близки, за да не се разчуе за престъпленията, извършвани в лагера.

Тленните останки са откарвани до Белене, където с помощта на затворник са погребвани отгоре-отгоре на остров Предела на река Дунав.

През пролетта на 1962 г. Политбюро е принудено да закрие лагерите край Ловеч и Скравена, след като във върхушката на БКП се разчува за убийствата в тях.

За своето съществуване през лагера Ловеч, който става известен като „Слънчев бряг” заради фалшифицирането на причините за повечето убийства като „слънчев удар”, преминават най-малко 1500 души, а смъртта си в него намират най-малко 151 мъже и жени.

През 1962 г. специална комисия от Политбюро потвърждава в свой доклад престъпленията в лагера, но този документ не е предаден на прокуратурата.

Опит за осъждане на виновниците

Едва в началото на 1990 г., след краха на тоталитарната диктатура, прокуратурата образува следствие за изясняване на причините и авторите на убийствата в лагера край Ловеч. В своите показания пред прокуратурата Тодор Живков признава, че за лагери комунистическата власт в България е използвала съветския опит.

През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов дава ход на съдебен процес, по който подсъдими са бившият зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, началника на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

Военната прокуратура установява данни за извършване на 14 умишлени убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев пледира за смъртни присъди на подсъдимите.

До такива не се стига. Милчо Спасов почива в болница малко след началото на процеса, а единственото наказание на останалите подсъдими е престоя им в ареста за известен период.

През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото поради наличие на изтекла давност на престъпленията.

Лагерът – място на памет за жертвите

От 1990 г. обаче бившата кариера на лагера край Ловеч се превръща в място на памет за жертвите на комунизма. Ежегодно, без прекъсване нито една през следващите 31 години там се провежда поклонение, започващо с шествие от центъра на Ловеч до кариерата.

Организатор на събитието е местния СДС, но през последните години в него активно се включва и община Ловеч. Ловчанската митрополия също почита жертвите, като нейни свещенослужители отслужват панихида на каменната кариера, като много често в нея участва и самия Ловчански митрополит Гавраиил. Поклонението събира демократи от цялата страна.