Премиерната постановка на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”, която се игра на 7 октомври 2011 г. в Народния театър "Иван Вазов" (камерна сцена), е поставена за първи път през 1967 г. Тогава обаче на 13-то представление тя в резултат на наложената от комунистическата власт цензура.

„Да се провреш под дъгата” обаче има интересна съдба. Освен, че става първата пиеса на Георги Марков, която е спряна, тя е и първата негова пиеса, поставена в Лондон, след като писателят решава да остане на Запад окончателно през 1971 г.

Това става през март 1974 г. под заглавието LET`S GO UNDER THE RAINBOW. Режисьор е Стивън Джон Митчел.

Сайтът Държавна сигурност.com излага подробностите около свалянето на пиесата през 1967 г., година преди в България да е наложена тотална партийна цензура в изкуството след разгрома на Пражката пролет през август 1968 г. с войските на Варшавския договор.

Текстът е част от книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британска държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г.

Георги Марков е усетил безсилието срещу комунистическата системата за първи път през 1967 г. Тогава на 13-то представление  е спряна пиесата му „Да се провреш под дъгата” под режисурата на Асен Шопов, поставена на сцената на Театъра на Народната армия.

Действието на пиесата се развива през май 1944 г. в санаториум за туберкулозно болни, където няколко пациенти, изповядващи различни философски и житейски позиции, безнадеждно очакват своя край. Авторът определя „предателството на идеалите” или „измяната спрямо себе си” като основна тема в творбата си.

Настроенията срещу него подклаждат военни автори, чиито творби трябва да изчакват поставянето им поради ангажираността на актьорите с неговата пиеса. Марков описва ситуацията по-късно в своите „Задочни репортажи за България” така:

„Авторите мобилизираха своите приятели и започнаха да четат моята пиеса дума по дума, за да открият накрая идеологическата й съмнителност. Известни реплики бяха извадени вън от контекста, тълкуването на други напълно преиначено, разни невинни директни действия получиха зловещ алегоричен смисъл и седемте нещастни туберкулозни герои бяха обявени за българския народ, докато туберкулозата се оказа ни повече, ни по-малко алегория на живота.”

Въпреки натиска да се спре работата по пиесата още по време на репетициите  тя е представена пред пълен салон. Съпротивата обаче прави всичко възможно в следващите представления тя да бъде посетена от възможно по-малко зрители. Това дава основание на директора на театъра да я спре с измисления мотив „по финансови и организационни причини”.

Тогава Георги Марков се обръща лично към Живков с молба да прочете спряната творба, но усилията му тя да бъде върната на сцената остават напразни:

„Връщайки ми текста в неговия кабинет в ЦК на партията, той ми каза, че не вижда нищо лошо в пиесата, че освен няколко дребни бележки нищо критично не би могло да се каже. „Това е, що се отнася до политическата част – каза той. – Художествено аз не съм капацитет да се произнасям, но ако питаш за моето мнение, ще ти кажа, че не ми харесва, защото е много песимистична, мрачна...”. Първият секретар отбелязва, че не знае защо пиесата е спряна и обяснява: „Просто театърът си  променя репертоарния план и тъй като срещу пиесата има създадено настроение, другарите са решили да отпадне...”

Няколко месеца по-късно в. “Работническо дело” публикува статия, в която се посочва, че пиесата е била чужда на българските зрители и те сами са я отхвърлили.

След спирането на представлението пет души от театъра са наказани. Режисьорът Асен Шопов, актьорът Наум Шопов и съпругата му в знак на протест напускат и са принудени две години работят в Бургаския театър.

Режисьорът на постановката Асен Шопов си спомня:

„Първата спряна пиеса на Георги Марков беше „Да се провреш под дъгата”, която също имах щастието да режисирам в Театъра на армията през 1967 г. Мисля, че Георги вече беше успял да провокира вниманието на цензурата, защото точно на 13-тото представление пиесата беше свалена. Несъгласните с това решение си подадохме оставките и бяхме пратени на работа в Бургаския театър. След почти двегодишен престой се завърнах на Софийска сцена и съдбата отново ме срещна с Георги Марков чрез пиесата„Комунисти”.  Явно си бяхме спечелили „симпатиите” и 4подозренията” на „цивилните” театроведи. Те следяха нашата работа съвсем отблизо.”

В началото на 1968 г. партийната организация на Съюза на българските писатели провежда заседание. На него доклада на партийният секретар Дико Фучеджиев изнася доклад, в който централно място заема осъждането на „идейно неустойчивите” произведения, в които едностранчиво е отразен живота. На първо място е посочена пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”.

Неговото произведение е давано като отрицателен пример и лично от секретаря на ЦК на БКП и един от най-ревностните сталинисти в българската комунистическа върхушка Венелин Коцев.  В един доклад от юни 1967 г. пред ръководни работници от идеологически институти, предназначен за служебно ползване, Коцев посочва, че пиесата на Марков „Да се провреш под дъгата”, съдържа следните грехове:

„В нея доминират преднамереният психологизъм, потискащата и утежнена атмосфера, в която преобладават биологичното и патологичното. Това произведение влиза в противоречие с хуманистичните традиции на българската литература и театър. Няма никакво съмнение, че подобни пиеси не могат да съдействат за правилното възпитание на народа. Те не събуждат в него чувство за гореща любов към нашата социалистическа родина.”