|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Отварянето на досиетата на комунистическите служби е единственият успешен декомунизационен процес ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Понеделник, 18 Ноември 2019 19:58

alt
Отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби е единственият успешен декомунизационен процес в България.

Това заяви разследващият журналист и основател на desebg.com на  Четвъртия немско-български исторически ден и конференцията „Между свобода и бягство: 30 години от падането на „желязната завеса“ и състоянието на немско-българските отношения”, проведени в Ada und Theodor Lessing Volkshochschule Хановер, Германия на 16 ноември 2019 г.

Той бе един от тримата български лектори, поканени от организаторите на събитието сдружението „Българи(я) в Хановер” и   Немско-българско историческо дружество „Памет” заедно с писателите Димитър Динев и Георги Тенев по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена и началото на разпадането на комунистическата система в Източна Европа.

 

alt

 

На форума Христо Христов изнесе доклад „Декомунизация и преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало 1989-2019. Какво успяхме и в какво не успяхме”.

В него той проследи опитите на българското правосъдие да се произнесе по различните престъпления от времето на комунистическия режим и направи паралел с подобни правни казуси в Германия след обединението ѝ.

Христов представи и опитите да бъде прокарана лустрацията на бившите сътрудници на тоталитарните служби в отделни закони и отказът по време на управлението на Обединените демократични сили да се приеме цялостен закон за ограничаването на такива лица да заемат ръководни постове в държавните и обществени организации.

 

alt

 

Разследващият журналист представи и трудния процес на отварянето на досиетата в България. По думите му това е единственият декомунизационен закон, който може да бъде определен като успешен с уговорката, че е започнал с 16 години закъснение след началото на прехода.

Това е позволило на репресивният апарат на БКП успешно да изгради паралелна власт и да държи в зависимост бившите си сътрудници.

Журналистът говори и за най-новия процес за декомунизмация – образователната реформа в средното училище за изучаване по адекватен начин периода 1944-1989 г. и съпротивата на БСП да се осъществи такава реформа, включително и по отношение на създаването на нови и модерни учебници.

На събитието в Хановер присъства евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който се включи в дискусията и сподели с конкретни примери нежеланието в България да се извят стъпките, които другите страни от бившия съветски блок отдавна направиха.

 

alt

 

Той обърна специално внимание на факта, че 30 години след краха на комунизма негови символи могат да се видят в почти всяко населено място в страната.

Ковачев не подмина и безхаберието на местната власт независимо от коя политическа сила е в страната, която все още не е премахнала от имена на улици бивши комунистически функционери с редица антибългарски актове като Георги Димитров, Васил Коларов, Цола Драгойчева и др.

Пред участниците в конференцията, продължила 8 часа, свои произведения, свързани с тоталитарния период, чете живеещият в Австрия писател Димитър Динев.

След традиционните български хора на местната танцова група бе прожектиран документалния филм на Георги Тенев „Симон срещу страха” (2017). Той е изграден върху случая с фотографа Симон Варсано от началото на 1989 г., който е прострелян и заловен от ДС, след като е написал анонимно няколко пъти върху стена на сграда в близост до Орлов мост надписа „Т. Берия Живков”, асоциирайки генералния секретар на БКП с дясната ръка на Сталин при репресиите в СССР Лаврентий Берия, високопоставен партиен ръководител и ръководител на съветските репресивни служби.

 

alt

 

В отделните панели на събитието участие взеха германската дипломатка Гудрун Стайнакер, зам.-посланик в германското посолство в София през първото десетилетие на този век, журналистката Румяна Таслакова – дългогодишен ръководител на българската секция на радио „Дойче веле”, както и председателите на сдружението „Българи(я) в Хановер” и Немско-българско историческо дружество „Памет” – Гергана Науман и Кристоф Лорке, и др.

В инициативата взеха участие и представители на други сдружения с българското участие като Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян” с ръководител Улф Георгиев, който демонстрира уменията си да свири на гайда.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов