|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Съпротивата срещу комунистическия режим в България е непозната ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 15 Ноември 2019 11:30

alt
„Съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим в България е все още непозната не само у нас, но и в чужбина. Тя съществува през цялото време на режима – от края на 1944 г. и продължава след началото на разпада на тоталитарната система в края на 1989 г.”

Това заяви разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов по време на дискусия на инициативата „Мостове към свободата”, организирана в „Лев Копелев форум” в гр. Кьолн от Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян” по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена.

 На събитието присъстваха множество млади българи, следващи или работещи в Германия, участници в българо-немски сдружения, немски общественици и граждани, дългогодишната ръководителка на българската секция в радио „Дойче веле” журналистката Румяна Таслакова, както и евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ).

 

alt

 

Христо Христов разкри, че от няколко години работи по документална книга, която да представи именно съпротивата срещу комунистическата диктатура без значение на произход, социален статус и вероизповедание.

Изявлението на разследващия журналист дойде в отговор на въпрос от домакините на събитието от „Лев Копелев форум” дали в България е съществувала съпротива срещу тоталитарното управление на БКП.

Той посочи, че до момента е систематизирал над 20 вида съпротива, за която е открил документални свидетелства в архивите на Държавна сигурност, които проучва от години.

Христов представи лекция с презентация „Операции на Държавна сигурност и ЩАЗИ срещу Западна Германия (1949-1989)”.

В нея засегна мястото, което ФРГ заема в дейността на Държавна сигурност и управленията, които имат отношение в работата по немска линия.

Журналистът отбеляза, че първото споразумение, което Комитетът за държавна сигурност сключва с аналогова служба от страните от съветския лагер е именно източногерманската ЩАЗИ през 1967 г.

 

alt

 

Той подчерта, че през 1974 г. е подписано ново безсрочно споразумение, с което ДС и ЩАЗИ се договарят за следните съвместни мероприятия:

  • пресичане на бягства през НРБ на граждани на ГДР и такива, подпомогнати от граждани на ФРГ;
  • активни мероприятия и дезинформация;
  • работа на линия „Н” (нелегали);
  • проникване в структури на НАТО;
  • пропаганда.

 

alt

 

Най-добро взаимодействие между ДС и ЩАЗи обаче е постигнато по линия на активните мероприятия. Журналистът представи кратка информация за някои от тези активни мероприятия:

  • Операция „РИГАС” за утежняване на отношенията между ФРГ, Гърция и Турция чрез дискредитиране на дясно екстремистка група в Западна Германия и съответна реакция на ФРГ срещу тази група.
  • Операция „ФЛАНКЕ” за засилване на разногласията между Гърция и Турция за Кипър.
  • АМ „ТРАКИЯ-Н” – уличаване на турските десни кръгове във връзка със западногермански неофашистки среди;
  • АМ „ТРАКИЯ-3” – измисляне на бюлетин на турски работнически документ, протестиращ за третирането на турските работници във ФРГ;
  • АМ „ВАРДАР-1” – компрометиране на отношенията между ФРГ и Гърция.

„Звучи ли ви познато? Това, което днес Русия прави като подкопаване на Европейския съюз е същото, което тоталитарните служби като ДС и ЩАЗИ са правили навремето, учейки се от КГБ, само средствата са се променили. Много от активните мероприятия днес са всъщност част от фалшивите новини и хибридните атаки срещу демократичната общност в Европа”, коментира Христов.

 

alt

 

В презентацията си разследващият журналист засегна работата на ДС и ЩАЗИ срещу бягствата на граждани от ГДР през НРБ, фалшифициране на документи от ЩАЗИ в интерес на ДС, както и стремежа на ДС за проникване във „вражеските” радиостанции и „разлагането” (по определение на ДС, б. ред.) на българската политическа емиграция в Западна Германия.

Христов представи и няколко емблематични досиета на разкрити от Комисията по досиетата сътрудници на Държавна сигурност по линия на ФРГ, заемали ръководни постове през годините на прехода, сред които: Иво Петров – посланик на България в Германия (2009-2011), секретен сътрудник на ДС „ОСЕНОВ” от 1986 г.;
Таско Ерменков – депутат от БСП, щатен служител на военното разузнаване от 1984 г., работил в резидентурата в Западен Берлин (1987-1990);
Акад. Георги Марков – историк, член на БАН, директор на Института по история към БАН (1993-2013) – агент на ДС „РОМАН” от 1981 г.
Михаил Касабов – председател на Българския футболен съюз (2019) и дългогодишен вицепрезидент на БФС, агент на ДС „ИВАН” от 1986 г.

Събитието в „Лев Копелев форум” в Кьолн започна с приветствие на организатора Улф Георгиев, председател на Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян”.

След това бе показан нов документален филм на журналистката Райна Бройер за „Дойче веле” – „Беглецът и граничарят: Една повторна среща”, разказващ за опита на източногерманец да избяга през НРБ на българо-турската граница в района на Странджа по времето на комунизма и срещата му след години с граничаря, който тогава го е задържал.

Улф Георгиев представи Байрам Гета от Корница, Гоцеделчевско, и направи интерес разговор с него на живо за преживяното по време на насилствената смяна на мюсюлманите от тоталитарния режим на БКП.

Младият мъж отказа да назове името, което режимът му е наложил, защото никога не го е приемал. Но разкри, че то е било избрано, като в гражданското отделение на съвета са попитали баща му кой е любимият му футболист и така го определили.

„В училище ни забраняваха да се обръщаме на истинските си имена, а когато ни правиха ни наказваха”, сподели още Гета.

Запомнил е дискриминацията с чакането с часове по автобусните спирки, тъй като не им е било позволено да се качват в автобуса, само защото майка му е била с традиционна за мюсюлманите забрадка.

 

alt

 

„С бившите членове на БКП, включително и с тези, които бяха наши учители, след промените не може да се води диалог. Те избягват темата за тоталитарното минало и за нарушаването на човешките ни права”, заключи той.

В последвалата дискусия след края на представянето на всички участници въпросите заваляха:
В България реставрират ли се нарязани документи на ДС, както това се прави в Германия с полуунищожени архиви на ЩАЗИ – не, защото в България режимът на БКП унищожава около 42% от досиетата, като ги изгаря в пещи на металургични комбинати край София и други места;
Знаят ли младите поколения истината за комунизма – не, защото едва през 2018 г. бе приета нова учебна програма, с която тоталитарният период ще се изучава по адекватен начин от тази учебна година;
Как е възможно сътрудник на ДС или на разузнавателните служби на БНА да е дипломат или депутат – в България това е възможно, защото няма лустрация на сътрудниците на тоталитарните служби и др.

Евродепутатът Андрей Ковачев разказа подробности за съпротивата срещу преосмислянето на комунистическото минало в България.

Той даде множество примери с приемането на изучаването на тоталитарната система в средното училище, с безхаберието на местната власт без значение на партийна принадлежност към тоталитарните символи в страната и имената на улици с комунистически функционери и терористи.

Ковачев не подмина и факта, че само българските евродепутати социалисти начело с лидера на ПЕС Сергей Станишев не са подкрепили резолюцията на Европейския парламент за пакта Молотов-Рибентроп, определен като причината за началото на Втората световна война.

В същото време участниците в дискусията научиха и за примери, с които обществото се е справило с част от наследството на тоталитарния комунизъм.

Сред тях е и отварянето на архивите на ДС, в което се убедиха от излъчената от журналиста Христо Христов кратка версия на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност” – образователен продукт на самия независим държавен орган.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов