|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Стипендианти на „Конрад Аденауер” се запознаха с трудното отваряне на досиетата на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Държавна сигурност.com   
Четвъртък, 14 Ноември 2019 18:16

alt
Студенти, стипендианти на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”, се запознаха с процеса на трудното отваряне на досиетата на тоталитарните комунистически служби в България.

Това стана на специална прожекция на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност” (2019).

Лентата е образователен продукт на самата Комисия и показва целия процес на отварянето на архивите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и дейността на независимия държавен орган за последните 12 години, откакто действа закона за досиетата.

Инициативата е на Клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер“ и се състоя в столицата на 11 ноември 2019 г. по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена и началото на разпада на тоталитарната комунистическа система в Източна Европа.

Тя продължи два часа и половина, а за лектор студентите поканиха разследващия журналист Христо Христов, който е и сценарист на документалния филм.

Освен филма пред младите хора той представи и презентация за съпротивата на бившия комунистически елит за смяна на системата, за подводните камъни и липсата на политическа воля при някои от процесите, съпътстващи декомунизацията в България след 1989 г.

Христо Христов, който през 90-те години на миналия век е работил като съдебен репортер във в. „Демокрация”, разказа на младежите за опитите на съдебната власт да се произнесе независимо и справедливо по редица престъпления на комунистическия режим.

Той акцентира на проблема с наличие на изтекла давност за някои от престъпленията и направи паралел как този правен казус е решен в други страни от бившия Източен блок.

Разследващият журналист разгледа и опитите за лустрация в България през годините на прехода, която по различни причини, но най-вече поради липса на политическа воля никога не е приложена в цялостен обем у нас.

„В края на месец септември 2019 г. Бундестагът гасува удължаване на закона за досиетата на ЩАЗИ и прие срокът за лустрация на сътрудници на източногерманската Държавна сигурност да се удължи до края на 2030 г., като в закона е записано категоричната позиция, че тази политика няма алтернатива”, даде пример Христов как други страни решават подобни проблеми с тоталитарното наследство.

Той опреди отварянето на архивите на Държавна сигурност като единствения успешен декомунизационен процес у нас с уговорката, че е започнал с 16 години закъснение, през които бившият комунистически елит и тайни служби са успели да поставят и държат в зависимост много хора с досиета и да изградят паралелна власт.

Не на последно място по значение той открои един по-нов във времето декомунизационен процес, който засяга реформата в образователната система, а именно необходимостта от адекватно изучаване на тоталитарния комунистически режим в училище.

„Този процес започна през 2008 г. с Пражката конференция, на която бе поставен въпроса за паралелното изучаване на трите тоталитарни режими на ХХ век – националсоциализма, фашизма и комунизма. Тази политика бе подкрепена от Европейския парламент през 2009 г. с резолюцията за европейската памет и тоталитаризма, в която бе препоръчано членките на ЕС да променят учебните програми, за да влезе този период по адекватен начин в учебния процес”, разказа Христов.

 

alt

 

Той припомни, че българският парламент е подкрепил резолюцията на ЕП още през 2009 г., но до приемане на нова учебна програма за 10 клас по история и цивилизации се стига чак през 2018 г. след силен граждански натиск, започнат от историка проф. Евелина Келбечева с гражданска петиция през 2014 г.

Христо Христов разказа на студентите и за опитите важни факти от периода на тоталитарната комунистическа система да бъдат подминати в някои от новите учебници по история, други факти да бъдат манипулирани или изопачени.

Процес, който е предотвратен от основаната от него фондация „Истина и памет” чрез сезиране на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който е одобрил учебниците едва след сериозна редакция на съдържанието им.

В последвалата дискусия стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер” имаха множество въпроси. Едни от младите хора се интересуваха какъв е достъпът до архивите на Държавна сигурност и дали биха могли да се запознаят с документи, събирани за техни близки.

Други се вълнуваха от проблема с автоцензурата в медиите. „Ако приемеш да се цензурираш, то едва ли журналист”, посочи Христов Според него по-големият проблем на медиите в България е свързан с налагането на цензура, не от главния редактор на дадено издание или редакторите в него, а директно от собственика, който определя каква конюнктурна политика да се води по отношение на управляващите.

Христов подчерта и малко коментирания факт, че в България няма собственици на големи медии, които да имат чист медиен бизнес – да печелят и да са независими чрез него, а имат и други паралелни бизнеси, които малко или много се обслужват от медията/ите им.

Според него отделно негативно влияние върху журналистиката в България оказва и пазаруването на медии чрез поставени лица от определени партии, чрез които те влияят на обществото и използват срещу свои опоненти.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов