Под възгласите „Окупатори” и протестни плакати български граждани посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Макаров откри в понеделник, 9 септември 2019 г., в Руския културен център в столицата изложба представяща окупацията на България през септември 1944 г. като освобождение на страната ни от нацизма.

Инициатива бе зорко охранявана от полицията и въпреки размяна на остри реплики между българи и руски граждани не се стигна до инциденти.

 Събитието, на което самото посолство даде гласност в края на месец август, бе предшествано от остра декларация на Министерството на външните работи, което заяви, че „без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.

МВнР посъветва  руското посолство „да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.”
Тази реакция определено завари неподготвена руската страна, а нейни представители в Москва обвиниха българската страна, че пренаписва историята.
Денят на откриването на самата изложба бе белязан от неочакваната новина за прокурорско разследване за шпионаж в полза на чужда държава, по което българското държавно обвинение е призовало за разпит представители на Национално сдружение „Русофили”.
Подобни действия бяха предприети от българската държава преди близо 20 години, когато през 2000 г. българското контраразузнаване изгони от страна няколко лица с руски паспорти заради заплаха за националната сигурност начело с бизнесмена със съмнителна репутация Майкъл Чорни.

„В тези дни преди 75 години българският народ с ликуване и радост посрещна войските на червената армия. Без нито един куршум и без нито един изстрел са вървели из страната съветските войни. Те са преследвали една единствена цел – да избавят българския народ от нацизма”, обяви посланик Макаров при откриване на изложбата.

По думите му към руската инициатива са се отправили „сериозни обвинения без никакво доказателство, само, за да се играе с емоциите на хората”.

В изказванията на другите представители на руската страна прозвуча обвинението, че „западните партньори на Русия” целят да изкривят историята и да омаловажат заслугите на Съветския съюз в унищожаването на нацизма в Европа.

Изказванията на руските представители бяха прекъсвани неколкократно от възгласите на екзалтиран мъж в напреднала възраст, който развяваше руско знаме, и крещеше на български, че „винаги ще обичаме Русия” и призиви тя да освободи България от НАТО и Европейския съюз.

По време на представянето на изложбата от руска страна бяха направени два дебели намека към България.

В своето изказване един от организаторите на изложбата Константин Могилевски иронично „благодари” на българското Министерство на външните работи за рекламата, която направило на изложбата.

Посланик Макаров пък накрая пожела на присъстващите „мирно небе” –намек, свързан с одобрения наскоро от парламента договор за закупуване на американски самолети Ф-16, факт, който очевидно се приема изключително болезнено от руската страна.

Руската изложба представя на 21 пана началото и края на Втората световна война, като тази тема по средата е заета с обявяването на война на опозиционното правителство на земеделеца Константин Муравиев от СССР и окупацията на Царство България от армиите на 3-ти Украински фронт през 1944 г.

Въпреки че в предварителната информация на руското посолство се твърдеше, че изложбата ще покаже секретни до момента документи и материали от руските архиви, две трети от представения снимковия материал, а и някои основни документи (като нотата за обявяване на война или възванието на червената армия към българския народ) са добре известни и се съхраняват и в български институции – Националния военноисторически музей и Държавна агенция „Архиви” (сайтът desebg.com ги е публикувал още през 2011 г.

Интересно е да се отбележи, че нито един представител на българската власт не уважи руската инициатива, както отсъстваха и западни дипломати.

За сметка на това залата бе пълна с бивши сътрудници на тоталитарните комунистически служби и проруски настоящи и  бивши представители на БСП като Калоян Паргов, Таско Ерменков, Захари Захариев, Красимир Премянов Любомир Коларов, лидерът на партия „Нова зора” Минчо Минчев, бизнесменът Васил Василев, космонавтът Георги Иванов, министърът на културата от Живково време Георги Йорданов, както и бившият депутат от БСП и настоящ лидер на партия АБВ Румен Петков.

Утре само на desebg.com: Въпросите за „освобождението” на България от червената армия, на които посланик Анатолий Макаров не можа да отговори.