Сайтът Държавна сигурност.com представя фотогалерия от изложбата на Костадин Събев „Лицата на Горянското движение”.

Оригиналите могат да бъдат видяни в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” №5 в столицата. В петък там беше премиерата на 2-ия том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956), издаден от Държавна агенция „Архиви”.

Портретите на Константин Събев, посветени на горяните, нашумяха през последните няколко години заедно с малко познатата не само у нас, но и в Европа история за съпротивата срещу комунизма в България.

Движението на горяните представлява най-продължителната въоръжена съпротива (1945-1956) в страните от Централна и Източна Европа, попаднали под комунистически режим в края на Втората световна война.

С този факт българското общество може само да се гордее, тъй като досега България от епохата на комунизма е известна в световен мащаб като послушния сателит на СССР.

Тези непознати факти от историята на България провокираха председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, присъстващ на конференцията, да възкликне: „Ако Европа знаеше за станалото в България по времето на комунизма нямаше да е вярно твърдението, че тя е най-верният сателит на Съветския съюз!”.

Сред близо 25-те репресирани от комунистическия режим, участници в конференцията, беше и Костадин Събев, човекът, който възкреси образите на горяните.

Кой е художникът на горяните

Костадин Събев е роден в Деня на народните будители 1 ноември 1930 г. в Чирпан. Завършва вечерно професионално училище, след което през 1949-1950 г. кандидатства в Художествената академия в София. От ОФ обаче не му издават задължителната по това време бележка за благонадеждност за кандидатстване във висше учебно заведение и по този начин не му е позволено да продължи образованието си, тъй като е член на Земеделския младежки съюз „Петър Сърбински” (опозиционен). Младият художник решава да имигрира и да потърси възможност за изява и признание на таланта си на Запад.

През 1951 г. обаче е арестуван заедно с група приятели, с които се подготвя да напусне страната. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт” и заедно с още 14 души е изправен на съд. Събев е осъден на 10 години затвор, от които 4 години и 2 месеца прекарва в лагера Белене (май 1952 г. – юли 1956 г.).

Бившият депутат-земеделец от 7-то Велико народно събрание Петко Огойски, също лагерист в Белене, описва така младия художник след попадането му в лагера на остров Персин:

„Да се обади Коста, Коцето от Чирпан!”, чух да викат от другия край, докато току до мен един, седнал на вързопа си младеж, без да става, се провикна: „Аз съм, бе! Тук съм”. Но не стана, защото беше положил на коленете си някакво куфарче и върху него лист хартия, на която нещо си дращеше. Това ме впечатли, защото сред цялото възбудено множество, което сновеше насам-натам да търси свои, той единствен като в някакъв унес шареше нещо на листа, самоизключил се от общата неразбория… Само за Коста Събев не важеше това, никакви разправии и залисии не можеха да го откъснат от любимото му занимание.”

След напускането на лагера Белене на Събев не е разрешено да работи, освен тежка физическа работа – на каменна кариера, общ работник при зидари, изкопчия, чугунолеяр, миньор в „Марбас” и Бобовдол. Никога обаче не престава да рисува.

След промените е председател на Съюза на репресираните в родния Чирпан и се утвърждава като художник, нещо което комунистическата власт не му позволява.

През 2005 г. сам започва да издирва снимки на горяни и през следващите две години рисува над 70 портрета, които са в основата на изложбата му „Лицата на Горянското движение”. Изложбата непрекъснато обикаля различни градове в страната, като по този начин помага да се популяризира историята за съпротивата на горяните срещу комунизма.

Освен с лицата на горяните Костадин Събев е известен и с изложбата си „Министър-председателите на България” – портрети на 50-те премиери на Третата българска държава (1878-2011) – от Тодор Бурмов до Бойко Борисов.