Ако минавате през центъра на София тези дни, отбийте се в градинската пред „Кристал”, за да разгледате една интересна изложба, която ще ви даде представа как комунистическият режим в България е опасал страната с бодлива тел, за да спре опитите на българи и чужди граждани да изберат свободата на Запад.

Озаглавена „Желязната завеса” – България 1944-1989” изложбата беше открита в понеделник (18 май 2015 г.) в присъствието на президента Росен Плевнелиев и германския посланик в България Детлеф Лингеман, знак, който показва значението, което те отдават на тази гражданска инициатива.

Гражданска инициатива, защото автори на изложбата са живеещата в Германия от 70-те години на ХХ век Фанна Коларова, художник и Стоян Райчевски, общественик и бивш депутат от СДС, които преди това са създателите и на пътуващата документална експозиция „България 1944-1989 г. Забранена истина”.

„Фактът, че изложбата е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, подчертава важността на преосмислянето на комунистическото минало”, заяви при откриването на изложбата д-р Марко Арндт, ръководител на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”.

Той отбеляза, че първоначално експозицията е подготвена за експониране в затворени помещения, но при разговор с кмета на София Йорданка Фандъкова тя е изразила мнение, че би било уместно да се подготви и вариант, който да се излага на открито. Така Столичната община инициира и финансира изложбата й във варианта, който е показан в градинката пред „Кристал”, едно символично място, свързано с първите по-големи протести (на „Екогласност”) срещу режима на БКП през есента на 1989 г.

Д-р Арндт каза, че с израза „Желязната завеса” германците свързат най-вече разделянето на Германия на две и изграждането на Берлинската стена. „Но Желязната завеса не разделяше само Германия, а цяла Европа”, допълни той.

„Макар да е има разлика между границите на бившата ГДР и НРБ и двата гранични режима бяла изключително брутални спрямо хората, които искаха да напуснат двете страни”, подчерта той.

Между 1947 и 1952 г. са документирани 152 случая на убити български граждани на границата. А между 1961-1989 г. още 339 убити, но истинската цифра вероятно е по-висока.

Зам.-кметът Тодор Чобанов заяви изключително важна историческа изложба за събития, които не говорят почти нищо на младите хора, които живеят в демокрация и европейска интеграция. По думите му преди половин век България е изглеждала по доста различен начин и пътуването в чужбина е било привилегия и лукс, а хора, които под една или друга форма са били потискани, са търсили спасението в чужбина.

„Това са факти, които трябва да бъдат припомняни и трябва да се знаят от новите поколения българи, защото историята трябва да се помни и да се познава”, заяви Чобанов.

Германският посланик в България Детлеф Лингеман изрази удовлетворението си от присъствието на българския държавен глава при откриването на изложбата. „Преди 25 години българската граница беше част от един човеконенавистен режим, който разделяше не само Германия, а и Европа, а много хора са загубили живота си в опит да преодолеят тази граница”, отбеляза той.

От името на авторите на изложбата Стоян Райчевски подчерта, че преодоляването на комунистическото наследство е труден процес, далеч повече отколкото в другите страни от Централна Европа, които до 1989 г. са част от Източния блок.

„Днес в България се говори за преодоляване на проблеми в съдебната система, корупцията, свободата на медиите, но ние бихме желали да напомним пред българските институции, отговорни за бъдещето на България, че има още една тема, която през годините остана недовършена – това е осмислянето на тоталитарното комунистическо минало. Бяха направени важни стъпки, но по отношение на истината, такава, какво е, по отношение на моралното осъждане все още това не е завършено”, подчерта той.

Президентът Росен Плевнелиев определи изложбата като важна и навременна в процеса на преосмислянето на комунистическото минало. Той беше категоричен, че няма да спре да настоява пред политическия елит истината за комунистическия режим да влезе в учебниците на история и в музея, като разкритикува управляващите, че все още не са направили това (виж цялата реч на президента – ТУК).