|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Концлагерът Белене – мемориал на жертвите на тоталитаризма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Събота, 19 Април 2014 10:23

alt
Остров Персин, където преди 65 години комунистическата власт създава най-големия концлагер в България за политически противници, да бъде превърнат в мемориал на жертвите на тоталитаризма.

Това предлага енорийският свещеник отец Паоло Кортези, ректор на светилището „Блажен Евгений Босилков” в гр. Белене. По негова инициатива на 26 април 2014 г., събота, в крайдунавския град в Културния център, посветен на убития от комунистите през 1952 г. католически свещеник Евгений Босилков на ул. „Страцин” №2 от 10 ч. ще се състои среща за учредяване на фондация за реализиране на идеята за мемориал на Белене, посветен на жертвите на комунистическия режим в България.

Той използва като повод дата 27 април 1949 г., когато с решение на правителството на БКП на остров Персин до тогавашно село Белене и прилежащите край него други по-малки острови е създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО), което бързо е превърнато в най-големия концлагер за политически противници на режима.

„Изминаха 65 години от тогава, а в Белене няма нищо. В памет на жертвите от всички концлагери в България Ви каним да се присъедините към нас, за учредяването на комитет. Целта е с общи усилия да създадем фондация, която ще събере и обобщи съществуващите за това доказателства, и да построим музей – мемориал в остров Белене”, заяви пред desebg.com инициаторът за срещата отец Кортези.

Свещеникът е роден съм в гр. Бергамо, Северна Италия през 1974 год. Учил е 15 години в семинарии на Пасионистите в гр. Бергамо, гр. Комо, гр. Верона и гр. Рим. Ръкоположен е като свещеник през 2001 г. и работи в енория в гр. Милано. От месец октомври 2010 г. мисионерите Пасионисти го изпращат в гр. Белене, където те работят от 1782 г. От септември 2012 г. е енорийски свещеник в Белене и ректор на светилището „Блажен Евгений Босилков”.

„Посетил съм Аушвиц, Дахау и много други лагери, построени в памет на убитите в тях. Бях наистина изумен от факта, че подобно място в памет на убитите от режима в България все още няма. Според мен Белене е мястото, където може да се направи нещо сериозно, където хора от цял свят могат да се запознаят и възпоменат жертвите на комунистическия режим”, заяви отец Паоло Кортези.

 

alt

 

По повод инициативата ни за 26 април 2014 г. за сформиране на комитет за учредяването на фондация, чрез която да се работи за изграждането на мемориал на Белене, отец Кортези кани всеки, който е заинтересуван и би могъл да помогне или желае да работи за осъществяването на идеята.  Той е се е обърнал с покана към историци и изследователи, бивши лагеристи, медии.

„Важно е да се знае, че всички подкрепящи инициативата са добре дошли”, посочва енорийският свещеник.

Ето и неговото обръщение, което сайтът desebg.com публикува, за да стигне до повече хора:

„По целият свят, многобройни територии, напоени с болка и белязани от насилие, са трансформирани в места за историческа памет, в които разбираш що е това свобода и човешко достойнство. Места, в които бъдещите поколения, ще имат възможност да се поучат от ужасите и престъпленията в миналото. На всеки континент, във всяко кътче по земята има такова значимо място, поддържано и почитано от редица граждански организации, посветили му време, ресурси и енергия.

В Европа, тези места, пропити със страдание, са свързани най-вече с тоталитарните режими от кръга на национализма, фашизма и комунизма. През последните години, в почти всички държави, изтръгнали се от примките на комунистическият режим, се създадоха центрове за изследване и възпоминание на репресиите и свързаните с тях концлагери.

Най-известните такива са: Център „Мемориал” и Музея на Гулаг в Москва, Фондация Гражданска Академия и Музеят на Сигету Марматией в Румъния, комплексът на Островите Соловоки в Бяло Море. В Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Словакия, се събират информация и свидетелства, изследват се периодите на репресия, възстановяват се структури, за да се превърнат в мемориали на жертвите на комунизма. Самата Европейска общност, макар и трудно, достигна до обща позиция по отношение на мерките, свързани с паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими през ХХ век:

Комисията е убедена, че Европейският съюз, в рамките на своите правомощия в тази област, може да играе роля, като допринася за процесите в държавите-членки за справяне с наследството на тоталитарните престъпления. Зачитането на основните права е в основата на Европейския съюз и той е извор на непрекъснато вдъхновение и насърчение за всички нации, които полагат усилия за справяне със страданията на миналото. Споменът за ужасите на миналото трябва да бъде споделено усилие на всички в Европейския съюз, за да може изразът „твоето минало е наше минало“ да добие реално значение.

 

alt

 

Наше общо задължение е да поддържаме този спомен жив като знак за преклонение и уважение към всички жертви, страдали и загубили живота си, и като начин да гарантираме, че миналото няма да се повтори. Тази памет подхранва ангажираността на Европейския съюз за демокрация и зачитане на основните права, както и за борба срещу съвременните прояви на нетолерантност и екстремизъм.

 

А какво се прави тук, в България?

Почти нищо, с изключение на някой и друг монумент, надгробна плоча, публикация, няколко малки асоциации и проектирания (но все още нереализиран) Мемориал на Съпротивата в бившото седалище на ДС в София.

Намерението ни е, този проект да запълни празнината, чрез изграждането на международен център за научно изследване, проучване и памет на репресивната и концлагеристка система в България, като част от европейското движение за съхраняване на паметта за престъпленията на тоталитарните режими през ХХ век.

Лагерите на комунистически режим, наречени от същата тогавашна власт с евфемизма – Трудово-възпитателни общежития (ТВО) и станали известни сред народа като „Лагерите на смъртта”, предназначени са за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност”. Първият лагер след 9-ти септември 1944 г. е създаден до Сандански – гара Свети Врач през 1945. Впоследствие са открити и лагерите край яз. „Росица“, „Куциян“ край Перник, с. Богданов дол – Пернишко, с. Николаево, Казанлък, с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан, Белене и др. Създадени са и лагери за жени в с. Босна, Тутраканско, край с. Бошуля, Пазарджишко, с. Оброчище – Балчишко, с. Скравена-Ботевградско. Всички тези имена са непознати отвъд границите на България, а и за значителна част от българите, предполагам.

Между 1945 г. и 1962 г., са функционирали 86 лагера с 28 530 затворници. Според десетки свидетелства, обаче, „официалните” цифри не отговарят на истината и затворниците са били в пъти повече – между 50 и 70 хиляди души.

 

Лагерът в Белене

Известно е, че лагерът в Белене е бил най-големият действащ лагер през комунистическият режим и остава запечатан като такъв в колективното българско съзнание. Създаден е на 27 април 1949 г. с решение на Министерския съвет и бива многократно закриван и откриван. Според свидетелства обаче, структурата си е функционирала без прекъсване от 1949 г. до 1989 г.

Беленският остров бива избран именно заради местонахождението и изолирания си характер. Затворниците, докарвани с влакове до беленската гара и оттам, екскортирани от милицията, са се отправяли, пеш, към Втори обект, намиращ се на около 15 км във вътрешността на остров Персин.

Счита се, че за четиридесетгодишният период от 1949 до 1989 г. беленският остров е „приютил” над 30 000 затворници. Освен политическите затворници и противници на режима, на острова са били министри и депутати от предишни правителства и парламенти, писатели, поети, музиканти, художници, учени и лекари, свещеници – католически и православни, протестантски пастори, монахини, мюсюлмани, роми.


Стъпка към основаването на  Музей-Мемориал

Реализирането е сложно, но не и невъзможно. Много хора и институции желаят и се стремят към създаването на подобно място, за да се съхрани паметта и за да знаят новите поколения. Най-трудната част е, може би, избор на личност, която разполага с нужния ценз и тежест пред институциите.

Можем да разделим работата, която предстои на три основни етапа: през 2015 г. ще се свържем с всички възможни заинтересовани; през 2016 г. ще се основе ФОНДАЦИЯ ОСТРОВ БЕЛЕНЕ; cлед това ще се пристъпи към реконструкция на Лагера, според проекта на Фондацията. Официално откриване на Музеят-Мемориал – 27 април 2019 г., точно 70 години след като ТВО, Белене отваря врати.

Започваме! Уважаеми приятелю, ако споделяте тази мечта и желаете да допринесете за нейното постигане, Ви каня на:

СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ

Събота, 26 aприл 2014, от 10.00 ч. в Културен Център „Блажен Монс. Евгений Босилков”, ул. Страцин, №2, гр. Белене.

Очакваме Ви с радост, защото колкото повече се съберем, толкова по-бързо и лесно ще реализираме този проект.
Можете да се включите в този Организационен комитет сега или по-късно.

На входа на ТВО Белене, са били написани следните думи на Максим Горки:
„КОГАТО ВРАГЪТ НЕ СЕ ПРЕДАВА, ГО УНИЩОЖАВАТ.”

Силно желая, след пет години да прекрачим отново този портал, на който ще пише:

„Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.”

Отец Паоло Кортези,
ректор на светилище „Блажен Евгений Босилков”

Интересуващите се биха могли да следят инициативата и на страницата й във „Фейсбук”, създадена от енорийския свещеник.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов