Да бъдат променени учебните планове и в тях да се въведе изучаването на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище. За това призова проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България на среща с оцелели участници в горянското движение и техни близки в сряда (19 февруари 2014 г.) в Благоевград.

„Българите имаме правото да знаем и колко дълго живее стария комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България”, заяви историкът в специална петиция – обръщение към участниците в инициативата й, която е част серията „Вечери на историята“ към Американския университет в България.

В документа се казва още:

„Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и  красноречиви журналистически разследвания за него.

Огромната част от хората – и специално младото поколение – няма нито цялата информация, нито разбирането за същността на политическите и социалните процеси от най-близкото ни минало. Те имат право на това.

Българският  парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., а през 2009 г. се присъединихме към Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, инициирана от Вацлав Хавел. Колко млади хора в България днес знаят, че Нюренбергският процес осъди на смърт 12 души от 24 подсъдими; а т.н. Народен съд в България издаде  2700 смъртни присъди?

Крайно време да се изпълняваме и собствените ни закони, и европейските договорености. Крайно време е – не само в името на жертвите на комунистическия режим, но и в името на бъдещите  поколения граждани на България – да прекратим тази историческа аномалия  и да покажем истината за режима след Втората световна война.

Предлагаме промяна на учебните планове и въвеждане на изучаване на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.
Българите имат правото да знаят и колко дълго живее стария комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България.”

Форумът беше открит от президента на Американския университет в България д-р Майкъл Истън. Освен оцелели участници във въоръженото горянско движение и техни сродници в събитието участваха и  президента (1990-1997) Желю Желев, и Иван Станчов, бивш министър на външните работи и бившият посланик на България във Великобритания.

По време на вечерта, посветена на спомена за горяните, режисьорът Атанас Киряков представи своя документален филм „Горяни”. Беше представена и стихосбирката на поета Кръсьо Хаджииванов. Роденият в с. Капатово, Петричко поет след 1944 г. открито се съпротивлява на опита на БКП за насилствена македонизация на Пиринския край и е преследван от режима. Убит е на 22 години при опит да премине границата отвъд Желязната завеса.

Събитието в Американския университет е поредната инициатива на историка проф. Евелина Келбечева.  Тя е инициатор на изследването „Топоси на историческата памет”, публикувано в книгата „Минало несвършващо”, което е първото по рода си изучаване на историческата памет на днешните български граждани. Основавайки се на изследването и на факта, че комунистическото минало на България е почти изцяло непознато за мнозинството от хората, по време на срещата в сряда тя ще предложи изменение на учебните планове и включването на изучаването на най-близкото минало в програмата на всички гимназии в България.

На международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиета през ноември 2013 г., тя посочи, че в България съществува добре организирано незнание за комунистическия режим и академично замазване на истинските факти за периода 1944-1989 г. в българската история.

Миналия месец проф. Келбечева участва в българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало” в Европейския парламент, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега
Йоаким Целер (ЕНП).