Учени и историци от Нов български университет, СУ „Св. Кл.Охридски”, Великотърновския университет, БАН и Държавна агенция „Архиви” призоваха в учебните програми в училищата и във ВУЗ да залегне по-сериозно темата за комунистическото минало.

Това те направиха на научната конференция  „Съпротивата на срещу комунистическия режим в България 1944-1989 г.”, която се откри днес в София. Домакин на форума е НБУ, а съорганизатор на събитието е Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г.

Целта на конференцията е освен научния принос да бъде предизвикан обществен дебат за близкото комунистическо минало.

В продължение на два дни форумът ще обсъжда проблеми, свързани с малко известни факти на обществото за съпротивата против комунистическото управление в страната след 9 септември 1944 г.

„Младите не знаят какъв смисъл да дадат на думата репресирани. Затова трябва в обществото да се говори по тези проблеми от миналото.  Ако не помним не може да станем по-добри хора утре”, заяви при откриването на форума доц. Десислава Бошнакова, зам.-ректор на НБУ.

Според доц. д-р Лъчезар Стоянов комунистическото минало и съпротивата срещу него за жалост е почти неизвестна за българската общественост. „Тази тема отсъства от училищата и съвсем преднамерено се изключва от общественото внимание и от медиите”, заяви той. По думите му е необходимо този период от българската история  да влезе в научния и обществения оборот.

Доц. д-р Николай Проданов от Великотърновския университет предложи да се състави учебник за българския комунизъм, по който в училищата да се изучават събитията от тази епоха. Той обърна внимание, че не е неободимо, когато се говори за съпротивата срещу комунизма това да става по начин, по който след 9 септември 1944 г. комунистическата власт създава активните борци.

Една част от изказванията на участниците е посветена на темата за въоръжената съпротива на горянското движение в България, един малко известен факт за широката общественост.

Паралелно с конференцията в НБУ е открита и изложба на портрети на горяни, рисувани от художника-лагерист Костадин Събев, както и картини на най-големия политически лагер по времето на комунизма – Белене, рисувани от лагериста Крум Хорозов.

В дискусията ще вземат участие председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Цветков, проф. Христо Тодоров, социологът Антоний Гълъбов, д-р Валери Кацунов, член на комисията по досиетата и други учени.

Съдените при комунизма Алфред Фосколо и Дянко Марков, както Лъчезар Заркин, син на убития през 1977 г. в Пазарджишкия затвор журналист Георги Заркин ще дадат конкретни примери за репресиите на Държавна сигурност. (Програмата на конференцията вижте тук).