|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Андрей Ковачев: Дебат за комунистическия режим е невъзможен, когато Станишев казва, че се нуждае от заряда на 9-ти септември, за да управлява ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 07 Февруари 2014 10:43

alt
На 29 януари 2014 г. в Европейския парламент евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и Йоаким Целер (ЕНП) организираха българо-германска конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”. В нея участие взеха експерти и представители на комисии за разкриване на документите на Държавна сигурност и ЩАЗИ, а от българската страна присъства група студенти и младежи от различни градове в България. Паралелно с конференцията в Европейския парламент беше открита и българската пътуваща изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, разкриваща малко известни факти от комунистическия режим у нас.

Журналистът Христо Христов разговаря с Андрей Ковачев за новата инициатива, разговор, който desebg.com публикува. През 2010 г. в Европейския парламент Ковачев инициира конференция „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.”, с която за първи път на европейско ниво беше показана съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим.

 

Г-н Ковачев, инициативата ви в Европейския парламент за отражението на наследството на режима на БКП през прехода съвпадна с навечерието на 1 февруари – Денят за Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България. Случайно ли е това съвпадение?

– Не, не беше случайно. Желанието ми беше преди честването на Деня за почит към жертвите на комунизма въпросите за влиянието на режима на БКП върху демокрацията в България, които вълнуват нашето общество, да бъдат поставени на една дискусия, на която да споделим опита си и да го сравним с този в Германия.

Окуражително е, че след като през 2011 г. правителството на ГЕРБ прие датата 1 февруари да се отбелязва официално в България, този ден вече се утвърждава като ден, в който все повече българи си спомнят за жертвите на комунистическия режим и това позволява да разширяваме паметта за този период от най-новата ни история и към по-младите поколения, онези, родени малко преди краха на режима през 1989 г. или след нея.


Това ли ви провокира на откриването на изложбата „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” и конференцията „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало” в Европейския парламент да поканите студенти от България и млади хора от страната?

– Знаете, че през 2010 г. инициирах друга конференция, на която поканих около 25 репресирани, жертви на комунизма, политически емигранти или техни близки. Тогава целта беше да говорим и покажем на Европа съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим. Поканата към жертвите бе въпрос не само на уважение към хората, пострадали по време на режима на БКП, но така им беше даде възможност да говорят и да бъдат чути, защото в България тези хора са забравени от обществото.

 

alt

 

През последните години се очерта един много сериозен въпрос за нас българите и той е мълчанието за комунистическото наследство и неговото влияние върху живота и икономическите процеси в България. Затова този път идеята беше да се обърнем към представителите на по-младите поколения, които не са живели и не знаят много за режима на БКП. Те не знаят, но в своето ежедневие често се сблъскват с проблеми, които са свързани именно с продължаващото влияние на комунистическия режим като започнем от манталитета на управляващите, от непрозрачните политики, лъжите и пропагандата, с които се залива обществото и се стигне до досиетата на комунистическите тайни служби.

Това е причината този път да поканя студенти и млади българи, които освен, че чуха някои нови за тях факти от историята ни можаха да разберат как българското общество се справя с тези проблеми и как прави това страна като Германия.


Защо според вас влиянието на комунистическото минало е толкова силно в България? Все пак тази година ще се навърши четвърт век от края на режима през 1989 г.?

– За съжаление у нас дебатът за комунизма е емоционален и е все още политически актуален. За разлика от нас в Германия дебатите отдавна за преодолели политическото противопоставяне и са се канализирали в документалния и академичния прочит на историята, като паралелно се работи за запазването на истината и спомена за този период със съответните поуки за германското общество.

За разлика от България в Германия от самото начало хора, допринесли за промяната в Източна Германия, са изключително активни. Те самите поставиха дневния ред на политиците по тези въпроси. Те предотвратиха подмяната на важните за обществото проблеми, те попречиха да бъдат унищожени досиетата на ЩАЗИ. Днес те са и в основата на паметта за това минало.

Още в началото след падането на Берлинската стена германците взеха решение преди тази страница от миналото да бъде затворена да бъде прочетена. И на конференцията колегите и експертите от Германия наистина споделиха своя опит в извървяването на този път, за да се стигне днес до това страната им да влага милиони евро средства за изучаването на диктатурата и за една широка дейност на редица неправителствени организации, с която се популяризира истината за комунистическия режим.

Над 6 млн. германски граждани са прочели своите досиета си в ЩАЗИ или тези на близките си. През изминалите години за престъпления по времето на комунизма са осъдени около 750 лица, свързани с диктатурата. Отделно от това Германия създаде комисия, чрез която в страната бяха върнати над 1,6 млрд. евро, изнесени от функционери на източногерманската комунистическа партия и нейни фирми.


Паралелът, който правите е много удачен. Според вас защо у нас обществото не извървя този път?

– За съжаление в България тези неща не се случиха. Основната причина е, че БКП успешно успя да трансформира своята политическа власт в икономическа, като същевременно запази своето политическо влияние сменяйки само името си на БСП. Наследницата на БКП много успешно се противопостави на опитите за декомунизация в страната. Затова в България нямаше успешно проведена лустрация. Едва на 16-та година от прехода се отвориха досиетата, а виждаме, че дори и 25 години след 10 ноември 1989 г. апетитите на БСП да контролира това минало и досиетата изобщо не са намалели. Това най-добре се видя в признанието на БСП от края на миналата година, че социалистите имат голямо желание да закрият комисията по досиетата, тъй като тя е работеща и неудобна за тях, вадейки факти за сътрудниците на комунистическите тайни служби във властта и в обществото.

Ние живеем в една демокрация, която често е определяна като фасадна, именно защото бившите комунисти и тяхната номенклатура запазиха всички лостове на управление през по-голямата част от годините след 1989 г. Трудно може да се направи преосмисляне на комунистическото минало с хора, които са свързани по един или друг начин с него. Надявам се да не прозвучи пресилено, но ми се струва, че това минало, за което говорим, със своите проявления в живота ни днес, всъщност е част от нашето настояще.

 

alt

 

Двадесет и пет години след прехода голяма част от политическия, икономическия живот, голяма част от академичната общност и медиите се представят от хората, свързани с управлението по време на режима на БКП. Това е голямата драма на нашата страна – не успяхме нито през 90-те години, нито по-късно, като общество да постигнем едно съгласие за същността на комунистическия режим и за това, че не е възможно да градим демократично и европейско бъдеше със същите хора, представители на комунистическия режим. Имам предвид двете категории хора. На първо място такива, които са носители на режима –членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, на генералитета и офицерите от комунистическите служби и т. нар. стопански ръководители.

Ние като общество се насочихме към дейността на агентурата на ДС (в  началото на режима много хора са били насила принудени да станат агенти), а пропускаме да поставим въпроса за отговорността на хората, нагоре по веригата. Отговорността на офицерите, на оперативните работници, които от своя страна са изпълнявали заповедите на висшето ръководство на ДС и МВР, което е било пряко подчинено на генералния секретар на БКП и на Политбюро. Те от своя страна са подчинени на Кремъл. Важните са създателите на тази репресивна система, ДС е важна, но тя е само изпълнител.

И втората група хора, за които трябва да говорим са наследниците на онези комунистически фамилии, техните деца и семейства, които подготвиха и направиха прехода, такъв какъвто той се разви в България.

 

Много грешки имаме като общество за това, че не прекъснахме влиянието на бившите комунисти, но не е ли време да потърсим пътища, за да може младите поколения да се поучат, както от грешките ни, така и от опита, за да научат истината за комунистическия режим?

– И тук закъсняваме от процесите, които са формирани в европейските държави, преживели комунизма. Свидетели сме на това как в обществото в България чрез определени фигури и медии се поддържа една сравнително силна носталгия към комунистическото минало, към фалшифицирането на истината комунистическата история за целия ХХ век, включително и от историци.

Обществото ни не е обединено около обективната историческа истина и това е проблем. Например, левицата продължава да чества 9-ти септември и я смята за положителна дата в историята на България. Миналия септември председателят на БСП и на ПЕС Сергей Станишев каза, че те се нуждаят от „заряда на тази светла дата, за да управляваме”.

Ако погледнем историческите факти обективно всеки непринуден наблюдател ще види, че на 9 септември е извършен преврат срещу законното правителство на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нацистка Германия, а в същото време Царство България е окупирано от Червената армия. Няма никакво фашистко правителство и никакво освобождение от „фашизма”.

Така че Сергей Дмитриевич (Станишев, бел. ред.) не може да ползва никакъв положителен заряд от тази дата и няма как да получи това. Българското общество, стремящо се към демокрация, знае, че след тази дата са избити и безследно изчезнали между 18 000  и 30 000 българи, страната е съветизирана, ликвидирана е политическата опозиция, създадени са над 45 концлагери за противници на режима, няколко десетки хиляди семейства са изселени, по съветски образец Държавна сигурност пуска пипала сред обществото и е оръжие срещу инакомислещите дори в собствената им комунистическа партия, отнета е частната собственост и т.н., и т.н. Един експеримент, изпълнен с насилие и всекидневно нарушаване на човешките права, през времето на който България три пъти е доведена до фалит от БКП, и който приключва 45 години по-късно,  като завещава на българските граждани огромни външни и вътрешни дългове. Това е основата, която днес ни прави най-бедната страна-членка на Европейския съюз.

За всичко това обаче рядко се говори в България и тези факти липсват с подробностите от учебниците по история. Вместо това продължава да се прокарват пропагандните лозунги от комунистическото минало колко хубав бил живота при „социализма” и всичко това да бъде преповтаряно от представителите са преименувалата се на БСП БКП.

 

alt

 

Това доникъде не може да ни доведе. Ще направя и един паралел. Ние като държава, заедно с по-голямата част от Европейския парламент, включително и социалистите в него настояваме от република Македония, да престанат с манипулацията и фалшификацията на историята, с която се насажда омраза към България и се изгражда една национална единичност в Македония, базирана на исторически фалшификати и антибългарска основа. По това ние сме единни. Но, забележете, в нашата страна, в България, нямаме този обективен прочит на историята, щом опрем до периода на комунистическия режим.

Как да искаме други страни да престанат с манипулациите, като ние в България не може да постигнем съгласие за истината, която се е случила в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. Както и в Македония, така и наследниците на комунистите в България много добре знаят какво се е случило, но не желаят вече толкова години да се стигне до съгласие и оттам да вървим напред.

Т. нар. социалисти и дума не дават да се отрони за миналото, за неговия обективен прочит, за изучаването и за смяната на символите му. Вместо това сме свидетели как комунистическата номенклатура се възпроизвежда на всички нива.
 

Според вас какво отражение остави  върху присъстващите млади хора дискусията в Европейския парламент, където те разбраха какъв път е извървяла Германия и на какви подводни камъни се е натъкнала България?

– Мисля, че те чуха много неща за първи път и им беше интересно. Дискусията определено ще им помогне да се ориентират. Надявам се те да споделят на приятелите и близките си в България чутото и видяното в Брюксел. Всички млади хора у нас трябва да получат информация за истината за историята и да не бъдат подложени на манипулации. Много е важно те да разполагат с обективната информация и да не бъдат заблуждавани. Така те не само ще знаят истината, но и ще имат възможност на тази основа да правят своя информиран избор.

За съжаление много от документално установените факти, като трите фалита на БКП, държавната контрабанда при комунизма, изнасянето на държавни капитали и злоупотребите с тях, огромното проникване на репресивния апарат в българското общество, убийствата на политически емигранти и др. липсват от учебниците по история. Аз се радвам, че с подкрепата, която оказвам на един такъв сайт като вашия, младите хора има ценен алтернативен източник на информация, базиран на факти и документи от архивите.

Необходимостта да се знае истината за комунистическото минало е и причината да подкрепям и други инициативи, като разпространението в Европа на английски на филма на Атанас Киряков „Горяни”, както и да подкрепя авторите на пътуващата изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” в лицето на Фанна Коларова, Ирена Даскалова и Стоян Райчевски.

Необходимо е да се промени учебната промяна и с всички факти за комунистическия режим митологията за него да рухне.


Каква е представата на колегите ви от ЕНП в Европейския парламент, когато разговаряте за България и въпросът неминуемо опре до този толкова труден и контролиран от бившите комунисти преход в България, в който българското общество беше излъгано? Колегите ви разбират ли, че това е един съществен проблем, който за съжаление стои с пълна сила 25 години след рухването на съветския блок?

– Да, все повече го разбират. Това е процес, който те извървяха. Днес те знаят, че случилото се в България е по-различно от картината в Чехия, Полша, Унгария. Там тези дебати за миналото са приключили. В тези държави е прието на високо политическо ниво, на постове, които формират политики, да не се назначават хора, съпричастни с тоталитарния комунистически режим.

Знаете, че режима на БКП в България е обявен със закон от 2000 г. за престъпен, но все се получава така, че наследниците на този режим и хора, пряко свързани с ДС, у нас продължават да се назначават на ръководни постове и да формират важни държавни решения.


Очевидно е, че германския опит показва, че този път е много по-бързо извървян, когато на първо място има лустрация в началния период, досиетата се отварят навреме и на трето място, когато изучаването на комунистическата диктатура залегне в учебните програми. При нас това не стана. Имаме отмяна на всички опити за частична лустрация от Конституционния съд, досиета бяха отворени досиетата, а за изучаването на комунизма не може да говорим сериозно. Не случайно по време на дискусията в Европейския парламент проф. Евелина Келбечева заяви, че в България по-лесно ще падне правителство, отколкото да бъде сменена учебната програма и комунизмът да започне да се изучава сериозно в училище. Какъв трябва да е пътят на България оттук нататък за по-успешно справяне с влиянието на комунистическото минало?

– Трябва категорично да се противопоставим на манипулациите с миналото. На второ място, силно се надявам, че БСП няма да успее да закрие комисията по досиетата, така както заяви, че желае да го направи. Комисията вече седма година наваксва забавянето при отварянето на досиетата, което България имаше в миналото. Информацията, която комисията предоставя, очаква анализа на журналистите, изследователите и историците. След като приключи дейността си тя трябва да прерасне в Институт за национална памет, който да се превърне в основен независим държавен орган за изследване на периода на управление на БКП и разпространение на истината за него в образователната система и в обществото.

 

alt

 

БСП никога не е смятала, че комисията по досиетата ще бъде работеща и че ще изпълнява закона. За тяхна изненада комисията показа, че спазва закона и въпреки непрекъснатите опити да бъде саботирана, тя успява да продължи дейността си, а информацията, която оповестява очевидно е крайно неприятна за бившите комунисти и лобито на ДС.

Това е и причината, сега когато Станишев е на власт, на „Позитано” 20 да правят опити да я закрият. Те обаче не срещнаха подкрепа от никого за подобен ход. Аз не се учудвам от опита им, тъй като БСП винаги е разчитала досиетата да останат затворени и е работила за това. През 2006 г. при приемането на закона, което стана под силен обществен и международен натиск, тя просто е проявила своето двуличие.

Не може да има никакво съмнение за истинските мотиви на БСП, ако може да заключи досиетата с 10 ключа, а защо и не да ги унищожи, ако й се отдаде такава възможност. Всъщност с искането за закриване на комисията БСП не се усети, че на практика показа на обществото, че изобщо не е реформирана партия, а продължава да е заложник на паралелната власт, изградена от Държавна сигурност. Хубавото е, че днес сме в ЕС и толкова лесно не могат да се изпълни домогването им до комисията.

Напълно съм съгласен, че е крайно време истината за комунизма да бъде обект на сериозно изучаване в училищата. На учителите също трябва да им бъде дадена свобода да преподават този период, а и да бъдат мотивирани да го правят. Необходимо е да бъде въведено гражданско образование, дебатите за което започнаха при мандата на предишното Народно събрание. Надявам се, че и ние като общество ще сме будни, за да не ни манипулират и заблуждават.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов