Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, проведена в сряда (29 януари 2014 г.) в Европейския парламент, на която беше открита и българската пътуваща изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”.

 Инициативата беше организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП). На нея присъстваха студенти и младежи от България, историци, представители на комисии по досиетата в България в и Германия, издатели, изследователи и журналисти, българи, живеещи в Брюксел, както и представители на германски неправителствени организации. Вчера сайтът ви предложи подробен репортаж от събитието, а днес ви го представя чрез над 30 снимки на журналиста Христо Христов.

Андрей Ковачев  (вляво) и германският му колега Йоаким Целер при откриването на изложбата в Европейския парламент.

От ляво на дясно: германският евродепутат Йоаким Целер, Фанна Коларова – съавтор на изложбата, преводач, Андрей Ковачев, Ирена Даскалова – автор на документалния филм, придружават изложбата и другия съавтор на експозицията Стоян Райчевски.

Част от публиката по време на откриването на изложбата.

Андрей Ковачев подчерта факта, че в света битува погрешното убеждение, че по времето на комунизма България е била най-верният сателит на СССР, но въоръжената съпротива на горяните (също застъпена в експозицията) категорично опровергава това погрешно схващане.

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов сред представители на Германия при откриването на изложбата.

Фанна Коларова (пред микрофона) разказва, че тя и останалите автори на изложбата са били провокирани да я направят не само в памет на жертвите на комунистическия режим, но и защото много факти от тези период продължават да се крият от обществото.

Българският журналист Нася Кралевска-Оуен (най-вляво) пристигна от САЩ, за да участва в конференцията като автор на документалната книга „Комунизмът в битка с демокрацията”, издадена на английски.

Стоян Райчевски, публицист и депутат в 36-то, 37-то и 38-то Народни събрания от СДС, говори за това, че изложбата е замислена като познание за младите хора в България, които са манипулирани за истината на комунистическото управление в периода 1944-1989 г.

На екрана вляво: Преследваният от комунистите свещеник Димитър Амбарев в кадър от документалния филм, придружаващ изложбата.

Авторът на документалния филм към изложбата Ирена Даскалова (пред микрофона) разказва, как по време на снимките екипът се е докоснал до съдбата на 20 души, чийто живот е променен завинаги от режима на БКП. Филмът е и за онези, които не знаят какво означава да нямаш човешки права.

Един от студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” по време на разглеждането на изложбата.

Вниманието на една от германските посетителки на събитието е привлечено от документалния филм, представящ разказите на жертви на комунистическия режим.

Участниците в инициативата са вече в залата за започване на конференцията за влиянието на комунистическото минало върху промените в Германия и България и опитите то да се преодолее.

Урсула Попиолек, председател на Управителния съвет на Мемориалната библиотека в памет на жертвите на комунизма в Берлин, показва дълъг списък с издания по темата.

Младежи от България следят изказванията по време на конференцията.

Българо-германската инициатива беше уважена от германския политик Ханс-Герт Пьотеринг (вторият от дясно на ляво), председател на Европейския парламент (2007-2009), и член на Европейския парламент от 1979 г. Той заяви, че противниците на режима в България са смели хора, защитавали европейските ценности.

Част от публиката в залата, която остана пълна до края на събитието.

Евтим Костадинов, Ханс-Герт Пьотеринг и андрей Ковачев слушат с интерес изказването на проф. Евелина Келбечева (най-вдясно) от Американския университет в България, която директно заяви, че у нас има добре организирано незнание за комунистическото минало, защото истината за него е неудобна и показва, че БКП е терористична организация, изпълняваща нарежданията на Москва.

Присъстващите в залата аплодират участниците в конференцията.

Екатерина Бончева (най-вдясно), член на комисията по досиетата, разказва за неотдавнашните опити на БСП да атакува независимия държавен орган и да се опита да го закрие.

Студенти и млади висшисти от България, поканени специално за събитието в европейския парламент, организирано от евродепутата Андрей Ковачев, разглеждат изложбата.

Продуцентът Ирена Даскалова (вляво) и Фанна Коларова, съавтори на изложбата и документалния филм към нея, разменят мнения за премиерата в Европейския парламент.

След края на конференцията, вниманието на участниците в нея отново е привлечено от изложбата, край която вече в неформална обстановка коментират инициативата.

Екатерина Бончева разглежда изложбата.

Едно от най-дълго спиращите пана от изложбата е това за т. нар. Народен съд.

Андрей Ковачев в разговор с проф. Евелина Келбечева.

Студент пред паното от изложбата, посветено на червения терор.

Частта за църквата е с едно от най-добрите илюстровани решения.

Кореспондентският екип на БНТ в Брюксел засне репортаж от събитието, предаден от телевизията на следващия ден.

Вниманието на младите хора определено е привлечено от изложбата.

Снимка за спомен: Част от българската група, станала участник и свидетел на българо-германската инициатива, пред сградата на Европейския парламент.