Сайтът desebg.com публикува част 5 от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено миналата седмица. В тази част се публикуват оценките на младежите за Държавна сигурност, както и отговорите на въпроса кой е забогатял след промените.

Дотук в изследването:
Част 1: Основните източници на знание за комунизма.
Част 2: Информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.
Част 3: Знанията на младите хора за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.
Част 4: Представите на младежите за историческите периоди от новата история на България.

Изследването на НЦИОМ е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.

Представите на младите хора за Държавна сигурност

Много интересен въпрос, свързан с преоценката на тоталитарното управление, се отнася до представите, които днешните млади хора имат за ролята и функциите на Държавна сигурност.

Над 40% от съвременните млади хора у нас не се наемат да дават мнение за Държавна сигурност и вероятно нямат достатъчно информация, а и едва ли се интересуват от миналото на тази институция.

По-слаб интерес към Държавна сигурност и съответно по-малко информирани са младите жени, интервюираните на възраст до 18 години, хората с основно и по-ниско образование, живеещите в селата, както и представителите на етническите малцинства.

Сред младите българи, които се наемат да дават мнение за ролята и функциите на Държавна сигурност, преобладаващият образ на институцията е като за репресивна и вредна.

45% от интервюираните младежи твърдят, че ДС е репресирала хората, а три пъти по-малко – че ги е защитавала. Зад тезата за репресивната роля на ДС застават младежите на възраст над 26 години, високообразованите и живеещите в столицата.

Според 37% Държавна сигурност е по-скоро вредна, а според 17% работата на тази институция е била по-скоро полезна. Младите на възраст над 26 години, високообразованите и живеещите в столицата респонденти най-често определят ДС като вредна институция за хората.
 Не толкова полюсни са представите за ролята и функцията на ДС, когато става дума за това на чии интереси е служила тази институция. 26% са убедени, че ДС е обслужвала българските интереси, а малко по-голям дял – 30% са на мнение, че ДС е служила предимно на чужди интереси. Последното мнение се споделя най-често от мъжете, от младите хора на възраст над 30 години, от високообразованите респонденти и от жителите на градовете. Най-често обаче младите хора се затрудняват да дадат мнението си по въпроса.

Вторичният анализ показва, че определени групи и прослойки от млади хора имат позиции по въпроси, свързани с дейността на ДС. Става дума за столични младежи, за високообразовани млади хора на възраст над 26 години.
Крос-анализът показва, че общо на 10% възлиза делът на младите хора, които са заявили едновременно, че ДС е служила на българските интереси, защитавала е хората и е била по-скоро полезна институция.

Кои хора забогатяват от началото на прехода към демокрация у нас?

Младите хора са изградили доста ярък съвкупен образ на новобогаташите, който включва следните определения и квалификации: мафиоти, мутри, престъпници, крадци, измамници и корумпирани типове. 41% от интервюираните млади хора дават подобни определения и определено свързват забогатяването с крайно негативни предикати и с престъпна дейност. Подобно е мнението на младите на възраст между 26 и 30 години, на служителите в държавния сектор, както и на жителите на големите градове (с изключение на София).

Втора група от определения и квалификации обобщава мненията на 37% от интервюираните. Според тях през последните десетилетия забогатяват политиците, държавниците, управляващите, депутатите, кметовете и др. Така се налага масово мнението, че пътят към властта е път към незаконното забогатяване.

Това мнение е сравнително равномерно разпространено сред различните обществени групи и прослойки на младите хора у нас.

Самостоятелен акцент на обществените представи на младите хора за забогатели българи представляват и следните групи и прослойки:

• комунисти, хора на БКП и на ДС (посочен от 11%);
• инициативните, кадърните, умните, предприемчивите (10%);
• хитрите, тарикатите, наглите, безскрупулните (10%);
• групировките, олигарсите (6%).

Съвсем ясно се вижда, че едва 10% от младите българи са склонни да описват забогателите през прехода сънародници с положителни квалификации. Масовият образ на забогателият от началото на демокрацията българин е свързан или със закононарушения, или с негативен морален личностен профил, или с участие във властта.

СЛЕДВА