|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Слабо образовани, младежи от селата и роми избират да живеят във времето на Живков ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Вторник, 24 Септември 2013 12:49

alt

Сайтът desebg.com публикува част 4 от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено миналата седмица.

В тази част се публикуват резултатите от изследването, свързани с представите на младите хора за историческите периоди в новата история на България и техните основни характеристики.

В част 1 бяха представени основните източници на знание за комунизма.
В част 2 бяха публикувани данни за информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.
В част 3 се представят резултатите от знанията на младежите за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.

Изследването е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.


Общи представи на младите хора за основните човешки права

47% от интервюираните млади хора са на мнение, че основното човешко право е „правото на живот, свобода и достойнство на личността“. Важно е уточнението, че именно такава е дефиницията на самите интервюирани. Най-често такъв е отговорът на респонденти на възраст между 30 и 35 години, от висшисти, както и от жители на столицата.

Една трета от интервюираните посочват, че свободата на словото и съвестта, както и свободното изразяване на мнение са основните човешки права. Този отговор по-често от останалите дават хората на възраст между 26 и 30 години, респонденти с високо образование, както и жителите на градовете-областни центрове.

17% от младите българи посочват като основни човешки права социалните права на човека – правото на здравеопазване, на образование и на социална защита. На тези права поставят акцент най-често младите хора на възраст между 30 и 35 години, в равна степен респондентите с високо и с най-ниско образование, жителите на селата и младежите, които принадлежат към малцинствата.

Доколкото темата за младежката безработица е една от основните, които вълнуват младите хора у нас, то напълно обяснимо е, че сред най-често посочваните основни човешки права е правото на труд и работа, посочено от 16% от младите хора. Това са предимно респонденти на възраст между 30 и 35 години, жители на малките градове (където се предполага, че и проблемът с безработицата е хроничен и по-трудно разрешим) и представители на етническите малцинства.

Правото на избор и в частност на политически избор (избирателното право) е признато като основно човешко право от 15% от участвалите в настоящото проучване. Това човешко право се споменава най-често от младежите, живеещи в столицата, както и от интервюираните, заети в държавния сектор.
Изследването ясно показва, че младите хора дефинират основните човешки права и водейки се от много силната си потребност от справедливост. Неслучайно 9% от тях директно отговарят, че равенството пред закона е едно от основните човешки права. Подобно е мнението на високообразованите респонденти, както и младите хора, които живеят в столицата и в големите градове на страната.

От данните, получени в отговор на въпроса: „Кои са, според вас, основните човешки права?“, се вижда, че има информирано и неинформирано обществено мнение. Най-широки и мащабни са представите на жителите на столицата и на големите градове, притежаващи средно и по-високо образование. Нещо повече, именно тези младежи поставят акцент на глобалния и ценностен аспект на човешките права – свобода на волеизявление и съвест, човешко достойнство и т.н.

Тъкмо напротив, бедните и нискообразовани младежи, както и живеещите в малките населени места акцентират на социалната защита и на правото на труд.
Представителите на малцинствените общности и най-младите респонденти, по-често от останалите поставят акцент върху социалната защита.
Така, по естествен начин, подобни отговори подсказват, че съзнанието за права на личността особено при нискообразованите, безработните и бедните младежи е ни повече, ни по-малко продукт на бита и на индивидуалния статус на младия човек.

Една пета от младите българи, участвали в настоящото изследване, не са наемат да посочат кои са основните човешки права. Сред тях преобладават най-младите респонденти (на възраст от 15 до 18 години), интервюираните младежи с основно и по-ниско образование, живеещите в селата, както и представителите на малцинствата.


Историческите периоди в представите на младите хора

Много интересни и показателни в ценностен план са отговорите на въпроса: “Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете в България?“. Въпросът е закрит, а на младите хора са предлагани няколко конкретни отговора, от които те избират само един.
31% от участвалите в настоящото проучване младежи посочват, че биха избрали да живеят във времето след началото на демократичните промени, т.е. след ноември 1989 г. Най-често такъв отговор дават младите на възраст между 26 и 30 години, високообразованите респонденти, живеещите в столицата и заетите в частния сектор.
18% обаче твърдят, че биха избрали да живеят във времето на Тодор Живков. Интересен е профилът на младежите, дали подобен отговор. Това са хора на възраст между 30 и 35 години, с ниско образование, живеещи в селата, роми и безработни младежи. Очевидно за тези млади хора времето на Тодор Живков е белязано от ореол на сигурност и спокойствие, работа и препитание за всеки.

5% от интервюираните се връщат назад във времето и биха избрали да живеят по време на управлението на цар Борис III. Този отговор почти изглежда като екзотика и е предпочитан от високообразовани млади и жители на столицата.
3% от респондентите, ако можеха да избират, биха искали да живеят по време на управлението на цар Фердинанд I.

22% от младежите не дават отговор по същество и твърдят, че ако имаха какъвто и да е избор, те не искат да живеят в България изобщо, независимо за кой период от нейната история става дума. Очевидно идеята да им се даде възможност да избират епоха, в която биха живели, не проработва дори игрово при тези млади хора, които намират за нужно да отговорят, че не желаят да живеят в България. Този отговор дават най-младите участници в изследването – на възраст до 18 години, нискообразовани респонденти и представители на етническите малцинства.

Вторичният анализ на данните от изследването показва, че 40% от младите българи, които искат да живеят (ако можеха да избират) във времето на Тодор Живков са убедени, че неговото управление е било по-скоро демократично.
Като цяло, обаче, едва според 14% от българските младежи на възраст между 15 и 35 години управлението на Тодор Живков би могло да се нарича демократично. 52% от днешните млади го определят като недемократично.

 

alt

 

Как младежите определят управлението на Живков?

Хората на възраст над 30 години, които имат някакви, дори минимални спомени от това време, по-често от останалите млади наричат управлението на Тодор Живков по-скоро недемократично. Такова е и преобладаващото мнение на интервюираните със средно и по-високо образование, така мислят и по-голямата част от столичните младежи.

Управлението на Тодор Живков е възприемано като по-скоро демократично от хората с основно и по-ниско образование, от жителите на селата и от ромите.
Единствените социално-демографски групи, в които преобладава мнението, че управлението в периода 1944 – 1989 г. е било по-скоро демократично, са хора с образование по-ниско от основното и роми.


Предимствата и недостатъците на управлението на Тодор Живков

Запитани за предимствата и недостатъците на това един обикновен човек да живее по времето на Тодор Живков, младежите като че ли са по-наясно с плюсовете, отколкото с минусите на това управление.

26% от интервюираните не знаят какви са предимствата да живееш при управлението на Тодор Живков, а почти двойно повече (42%) не могат да отговорят на въпроса какви са недостатъците да живееш в този исторически период.

Без информация относно предимствата на живота при управлението на Тодор Живков определено са най-младите българи (на възраст до 18 години), както и респондентите с основно и с по-ниско от основното образование.

Същите социално-демографски групи най-често твърдят, че не знаят и какви са недостатъците на живота под управлението на Тодор Живков. Това показва, че най-младите, както и необразованите младежи в еднаква степен нямат впечатления и не се ангажират с мнение за периода на управлението на Тодор Живков. Очевидно тези млади хора, освен, че не са съвременници на управлението на Тодор Живков, не се чувстват и достатъчно образовани и компетентни да отговорят на поставените въпроси за това управление.

В отговорите на младите хора по въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее по времето на Тодор Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете. Това означава, че въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора.

Една трета от младите българи са убедени, че хората по времето на Тодор Живков са имали работа и професионална реализация. Това твърдят най-често младите на възраст между 26 и 35 години, високообразованите респонденти, живеещите в големите градове и селата, заетите в държавния сектор и представителите на етническите малцинства. Този профил на оценката подсказва, че мнението е масово и не особено подвластно на личния стандарт. Очевидно споменатите групи млади хора възпроизвеждат стереотипи на оценките за недалечното ни минало, битуващи в техните среди.

Една четвърт от участвалите в настоящото изследване определят времето до 1989 г. като спокойно, сигурно и гарантиращо нормален живот за обикновените хора. Безспорно на подобна оценка следва да се гледа и като на контрапункт на една от доминиращите оценки за съвременността, където животът е определян като несигурен, без социални гаранции за оцеляване и без достатъчна защита срещу битовата престъпност.

Неизменна част от чувството за несигурност е липсата на финансови средства. Затова 14% от младите отделят специално внимание на това, че в недалечното ни минало едва ли са липсвали основни средства за живот на младите хора. Това твърдят по-често от останалите младите на възраст между 30 и 35 години, както и младежите от турски произход.

Безплатното образование и безплатното здравеопазване е сочено като предимство на времето преди 1989 г. от 11% от интервюираните. Акцент на социалните придобивки от времето на социализма поставят отново хората на възраст между 30 и 35 години, както и жителите на градовете-областни центрове.

8% от интервюираните споменават ниските цени на стоките и услугите. Като цяло, може да се обобщи, че младите хора имат съзнанието, че макар и не висок, стандартът на живот е бил приличен и то за повечето хора.

51% от младежите са категорични, че ограничаването на личните свободи по времето на управлението на Тодор Живков е основен недостатък от гледна точка на живота на обикновения човек. В това число младите включват както липсата на свобода на свободно движение, така и липсата на политическа свобода, на религиозна свобода, на свобода на словото, на свобода всеки да слуша музиката, която харесва и т.н. Това се твърди по-често от хора, които са в горната граница на младежката възраст и очевидно имат известен личен опит и възприятия от онзи период. Високообразованите респонденти и жителите на София също поставят акцент на ограничаване на различните свободи в периода на управлението на Тодор Живков.

В битов план ограниченията и недостатъците се свеждат до липсата на разнообразни стоки за потребление, както и до труден достъп до коли и жилища. 4% от интервюираните са на мнение, че е потискана частната инициатива, а 1% твърдят, че през това време е имало етническа дискриминация.

Младите, които симпатизират на БСП, по-често от останалите младежи твърдят, че времето на управление на Тодор Живков не е белязано от някакви съществени недостатъци.

 

СЛЕДВА

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов