|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Фрапиращото незнание на младежите за концлагерите на комунизма, горяните, „Задочни репортажи” на Георги Марков ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 23 Септември 2013 09:55

alt
Сайтът desebg.com публикува част 3 от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено в четвъртък.

 В тази част се представят резултатите от знанията на младежите за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.

В част 1 бяха представени основните източници на знание за комунизма.

В част 2 беше представена  информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.

Изследването е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.


Асоциации, свързвани с исторически понятия

На участвалите в изследването младежи бе дадена възможност да опишат със свои думи с какво свързват определени знакови понятия от българската и европейската история през двадесети век. Бяха тествани общо 22 такива понятия – 10, свързани с българската история и 12, свързани с европейската и световната.

Сред понятията, свързани с българската история от ХХ век, най-познатото на съвременните български младежи е „БКП“ – 77% от тях посочват конкретни асоциации.  Най-разпространеният отговор е „българска комунистическа партия“, посочен от 62% от интервюираните. По 5% свързват понятието със социализъм и БСП, или с Тодор Живков. 4% посочват негативно обагрени емоционални определения (тоталитаризъм, диктатура, бедност). Едва 1% дават позитивни определения като равенство, справедливост, по-добър живот.
23% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно абревиатурата БКП. По-често това са най-младите на възраст между 15 и 18 години, ниско образованите, живеещите в селата и представителите на малцинствата.


„Девети септември” – идването на БКП на власт

„Девети септември“ е свързван с конкретни представи от 64% от интервюираните младежи. Най-разпространените отговори са: „с комунизма, с идването на БКП на власт“ – според 26% и „с освобождението на България от фашизма, от немска окупация“ – според 25%. Двете интерпретации са еднакво верни, но противоположни по смисъл.

 

alt

 

По-изразително преобладават отговорите „с комунизма, с идването на БКП на власт“ сред хората на възраст между 30 и 35 години, сред високо образованите, столичаните и жителите на малките градове. Отговорите „с освобождението от фашизма“ преобладават сред ниско образованите, сред жителите на областните градове, сред безработните и сред ромите.

Според 8% от изследваните младежи девети септември е национален празник от миналото. Други 3% го свързват с навлизането на Съветската армия в България. 2% дават емоционални определения като: „репресии, тъжна дата, поробване“.


Непознаването на лагера в Белене

Остров Персин (Белене) буди асоциации сред 60% от интервюираните младежи. 40% го свързват с концлагер (лагер за политически неблагонадеждни). За 15% понятието е свързано със строителството на едноименната АЕЦ. 3% посочват чисто географски определения – остров, природен парк, населено място.
Емоционални определения като: „репресия, мъчение, ужас“ дават 2% от младежите.

 

alt

 

40% от участвалите в изследването не свързват остров Белене с нищо конкретно. По-често това са най-младите участници в изследването (на възраст между 15 и 18 години), нискообразованите, жителите на селата и представителите на малцинствата. Тези три понятия от българската история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите седем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава.

Най-непознато за младежите, участвали в изследвано, е името на Мара Рачева – 97% не свързват името й с нищо конкретно (тя е секретарка на земеделските лидери Г. М. Димитров и Никола Петков. След като помага на Димитров да се укрие при американския посланик през 1945 г. е арестувана, жестоко изтезавана и убита от ДС, б.а.).


Незнанието за горянското съпротивително движение

90% от младите хора нямат представа какви са били горяните, а 4% дават неправилни отговори. Правилни отговори (съпротивително движение, борци срещу комунизма) дават 6% от интервюираните. По-често това са младежи с висше образование и живеещи в столицата.

 

alt


Непознаването на „Задочни репортажи за България”

89% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно „Задочни репортажи за България“. Останалите дават верни отговори – предаване на радио „Свободна Европа, заглавие на книга, с писателя Георги Марков. Правилни отговори по-често дават младежите на възраст между 26 и 35 години, респондентите с висше образование и жителите на София.

 

alt


Липсата за представа за лагера край Ловеч

78% от младите хора, участвали в изследването, не посочват конкретни асоциации, свързани с кариерата край Ловеч. Верен отговор – лагер, политически затвор дават 20% от респондентите. Младите хора от най-високата възрастова група, столичаните и високо образованите по-често от останалите отговарят правилно. 2,4% дават емоционално обагрени определения – мъчения, издевателства, геноцид.

 

alt

 

74% от интервюираните млади хора не посочват конкретни асоциации, свързани с отряда „Антон Иванов“. 24% посочват, че свързват наименованието с партизански отряд. По-често това са млади на възраст между 30 и 35 години, високо образовани и живеещи в малките градове. Симпатизантите на ГЕРБ и на БСП по-често от останалите дават правилен отговор на този въпрос.


Атентатът в църквата „Св. Неделя”

70% от интервюираните не свързват с нищо конкретно “църквата Света Неделя 1925 г.“. Неточни отговори дават 6% от участвалите в изследването (църква, религия, географско местоположение). 24% дават верен отговор – „атентат, опит за преврат, първият атентат в България и др.“  по-често това са интервюираните на възраст между 30 и 35 години, респонденти с висше образование и жители на столицата.

 

alt


Насилственото отнемане на земята

Две трети от интервюираните младежи не свързват с нищо конкретно думата „колективизация“. Нещо повече – други 13% неправилно я асоциират с „колектив, съюз, сдружаване“. Правилни определения – ТКЗС, одържавяване, изземване на земя и имущество – дават 17% от младежите. 3% посочват емоционални определения като „комунизъм, комунистически терор“.

 

alt


Познания за световната история от ХХ век

Сред понятията, свързани с европейската и световната история от ХХ век, най-познато на съвременните български младежи е името на Адолф Хитлер – 85% от тях посочват конкретни асоциации, свързани с него.

Най-разпространените определения са: „фашизъм, нацизъм“ – посочени от 26% от интервюираните, и „диктатор, деспот, тиранин, убиец“, посочени от 25%.  Други 11% свързват името на Хитлер с Втората световна война, 10% го определят като „политик, канцлер, фюрер“, 7% го свързват с концлагери, холокост и геноцид, 6% го наричат „маниак, психично болен, психопат, садист, луд“. Едва 0,8% дават позитивни определения за Хитлер като „велик човек, идеалист, водач“.


Аварията в съветската АЕЦ Чернобил

78% от интервюираните младежи посочват конкретни асоциации, свързани с Чернобил. Най-честите определения са „авария в АЕЦ“, посочено от 34% от участвалите в изследването, и „замърсяване с радиация, екологична катастрофа“, посочени от 27%. По-неутралното отношение включва отговори „АЕЦ“ – 14% от интервюираните и географско местоположение – 2%. Други 2% дават емоционални определения – „трагедия“, „криене на информация“, „урок, за да не допуснем АЕЦ „Белене“.

 

alt

 

44% от младежите на възраст между 15 и 18 години не свързват с нищо конкретно думата Чернобил. Делът на неинформираните намалява пропорционално с нарастване на възрастта като в най-високата възрастова група достига 10%.

Най-високи дялове на неинформирани регистрираме в социално-демографските групи, при които установяваме липса на представи за историческите събития в България през ХХ век – респондентите с основно и по-ниско образование, жителите на селата и представителите на етническите малцинства.


Берлинската стена

Берлинската стена като историческо понятие е позната на 68% от интервюираните младежи. 42% от тях я свързват с разделянето на Берлин и на Германия, с граница между Източна и Западна Германия.
12% посочват разделението на Европа за тях Берлинската стена е граница между демократичните и социалистическите държави в Европа. Други 12% свързват Берлинската стена с падането на комунизма. 3% от интервюираните дават емоционални определения като „война, страдание, смърт“.

32% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно Берлинската стена. По-често това са най-младите участници (55% от тях), ниско образованите, живеещите в селата и етническите малцинства.

 

alt

 

Половината от изследваните младежи имат представи, свързани с Аушвиц/Освиенцим, останалите – не. Сред посочилите конкретни представи доминира „концлагер, лагер на смъртта, лагер за евреи, газови камери) – 45% дават такива отговори. 3% от интервюираните млади хора асоциират Аушвиц/Освиенцим с хитлеристка Германия, а 2% дават емоционални определения като: „геноцид, убийства, изтезания, чудовищност, жестокост“.

Отново най-младите участници в изследването не свързват с нищо конкретно Аушвиц/Освиенцим – 70% от тях. Другите слабо информирани социално-демографски групи са посочваните многократно ниско образовани, живеещи в селата и младежи от турски и ромски произход.

С нарастване на възрастта на изследваните младежи намалява делът на онези, които нямат конкретни представи по въпроса.
Тези четири понятия от европейската и световната история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите осем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава.


Непознаването на съюза между Хитлер и Сталин

Най-непознати за изследваните младежи са пактът „Молотов – Рибентроп“ и Треблинка – за 90% от тях.

 

alt


Незнанието за полския „Солидарност”

Висок дял непознаване регистрираме и за профсъюз „Солидарност“ (Полша) – 86% от младите хора не знаят нищо конкретно за тази организация.

Според 5% „Солидарност“ е прогресивна организация за борба за демокрация в Полша (обединени независими профсъюзи през 80-те  години на ХХ в.). Други 5% свързват „Солидарност“ с Лех Валенса – „партия, движение на Лех Валенса“. Според 4% „Солидарност“ е първият бунт за премахване на комунизма и тоталитарния режим.

 

alt


Какво е кулак?

82% от младите хора не свързват с нищо думата „кулак“.
Посочените асоциации с думата са:

  • Според 14% – едър земевладелец, богат селянин, заможни селяни в Русия, противници на колективизацията;
  • Според 3% – богаташ преди 9 септември 1944 г., противник на ТКЗС;
  • Според 1% – експлоататор, враг на народа (негативни определения).

Правилни отговори на въпроса дават по-често респонденти на възраст между 30 и 35 години, високо образованите и столичани.


Неинформираността за съветския ГУЛАГ

80% от интервюираните не свързват с нищо конкретно понятието ГУЛАГ.
Сред посочващите отговор 15% твърдят, че това е концлагер в Русия, според 3% – търсачка в Интернет. 2% дават емоционални определения като „ужас, убийства, смърт“. По-информирани за ГУЛАГ са респондентите с висше образование и живеещите в София.

 

alt


Желязната завеса

67% от младежите, участвали в изследването, не знаят нищо за Желязната завеса. Асоциациите, които се посочват най-често, са:

  • Граница между Изтока и Запада – според 14%;
  • Разделяне, разделение – според 9%;
  • Ограничения на информацията, информационно затъмнение – 4%;
  • Ограничения за пътуване – 3%.

Емоционални определения (репресии, терор, конспирации) – 3%.

 

alt


Правилни асоциации по-често посочват младежите на възраст между 30 и 35 години, висшистите, жителите на столицата и на малките градове.
58% от респондентите не свързват с нищо конкретно  „Свободна Европа“.
Сред посочваните конкретни асоциации най-разпространената е „с радио (забранена, заглушавана радиостанция до 1990 г.)“ – според 34%. С демокрацията и свободата на словото – свързват „Свободна Европа“  3% от интервюираните, а 4% – с „Европа без граници, свободно движение на хора, възможност за работа“.

По-често правилни отговори дават младите хора на възраст между 30 и 35 години, респондентите с висше образование, живеещите в столицата и градовете  областни центрове.


Холокоста

56% от изследваните младежи не свързват с нищо конкретно холокоста.
Верен отговор дават останалите респонденти, като 40% посочват, че това е „геноцид над евреите, репресия, избиване“. Според 3% холокостът се свързва с лагерите на смъртта и концлагерите, а 1%  – с Хитлер, нацизма и Втората световна война.

 

alt

 

За пореден път най-точно информирани са младите хора на възраст 30 – 35 години, висшистите и столичани. Сред най-младите на възраст между 15 и 18 години 81% не свързват с нищо конкретно понятието „холокост“.

СЛЕДВА

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов