Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Интернет и филмите – алтернатива на учебниците за знанията за комунизма |
![]() |
![]() |
Рубрики - Образование: комунизъм |
Написано от Христо Христов |
Петък, 20 Септември 2013 04:47 |
Една трета от интервюираните учат (18% в гимназия, 13 % – в университет, 2% – в колеж или друг тип учебно заведение). 14% от интервюираните на възраст между 15 и 18 години посочват, че не учат. Сред турците 5% посочват, че учат в университет, сред ромите, обхванати от изследването, няма нито един студент. 15% от изследваните са безработни. По-често без работа са младите хора от възрастовата група 19 – 25 години (всеки пети от тях), живеещите в малките градове и селата, респонденти с основно и по-ниско образование, турци и роми. Безработните сред младежите, които не владеят чужд език, са два пъти повече, отколкото сред тези, които владеят чужд език. В частния сектор работят 46%, в държавния – 11%. Сред заетите в частния сектор мъжете са повече в сравнение с жените, а в държавния сектор, обратно, жените са два пъти повече от мъжете. Най-много заети в частния бизнес има в столицата, а най-малко – в селата. Делът на заетите в държавния сектор е равномерно разпределен по тип населено място. 56% от участвалите в изследването младежи не са семейни. 29% са женени/омъжени, а 13% живеят на семейни начала без брак. Минимални са дяловете на разведените и овдовелите (съответно 2% и 0,3%). 36% от участвалите в изследването имат деца, останалите – не. Деца имат 84% от женените младежи и 58% от живеещите на семейни начала без брак. Две трети от изследваните заявяват, че владеят чужд език/езици, останалите – че не владеят чужд език. 39% от изследваните посочват, че владеят един чужд език, 22% – два чужди езика, а 6% – три и повече чужди езика. По-често посочват, че не владеят чужд език, младите хора на възраст между 30 и 35 години (42% от тях), жителите на малките градове и селата, както и ромите. 17% от респондентите с висше образование посочват, че не владеят чужд език. Три четвърти от посочилите английския език твърдят, че го владеят и писмено, и говоримо. При посочилите руски език този дял е 62%, при посочилите немски – 65%. 54% от владеещите турски език посочват, че го владеят само говоримо.
60% от участвалите в настоящото изследване млади хора твърдят, че за тях основен източник на информация за историята на България през 20-ти век са учебниците по история. Най-често такъв отговор дават ученици (на възраст до 18 години) и живеещи в малките градове на страната. Това е и най-често посочваният отговор на въпроса за информационните източници за историята на България през 20-ти век. Половината от интервюираните млади хора посочват, че знанията им по съвременна българска история се формирани под влиянието и на документалните филми. Най-често това твърдят високообразовани респонденти и младежи, които живеят в столицата. Те очевидно търсят повече от един информационен източник (зададеният въпрос е множествен, предполага повече от един отговор). Търсенето на автентична информационна база отличава предпочитанията на високообразованите младежи от останалите. Високообразованите млади българи предпочитат документалните исторически свидетелства пред преразказа на фактите.
Висока е популярността сред младите хора и на Интернет като източник на информация за съвременната българска история. Сърфирането в Интернет е подчертано младежки тип информационно търсене, поради което е логично и по теми, свързани историята, интересът към информация да има своя Интернет канал. Интернет търсенето на факти от новата история е присъщо най-вече на младите на възраст между 19 и 25 години, на високообразованите респонденти, на живеещите в столицата и на заетите в държавния сектор. 48% от интервюираните се доверяват на своите учители по история, когато става дума за информация за българската история от 20-ти век. Логично, такъв отговор дават предимно младите хора, които още не са завършили средното си образование. Много силно е влиянието на телевизионните предавания върху формирането на историческата култура на младото българско поколение. Този източник на информация е посочен от 46% от респондентите, като това по-често са хора на възраст между 30 и 35 години, високообразовани респонденти и живеещи в столицата.
Фактор за формиране на исторически познания на младото поколения е и колективната и семейната памет на роднините и близките. 44% от респондентите твърдят, че принос към историческите им познания имат и разказите на по-възрастни близки и познати. Най-често посочват, че са научили исторически факти и събития от разкази на близки и познати младежите във възрастовата група от 19 до 25 години, живеещите в столицата млади хора и тези с висше образование. Историческата тема е предмет на редица произведения на киноизкуството и по тази причина киното се оказва е един от допълнителните източници на историческа информация за младите хора днес. Това посочват 37% от участвалите в изследването, като сред тях преобладават столичани и младежи с високо образование. 29% от интервюираните български младежи, предимно на възраст между 30 и 35 години и жители на столицата, научават факти и коментари за съвременната българска история от книги. 19% посочват, че историческите им познания са формирани и на основата на видяното в българските музеи. Този отговор се дава по-често от жени, както и от млади хора на възраст между 19 и 25 години, а също и от живеещи в столицата. Профилът на хората, които ползват един и същ тип информационни източници показва ясно, че образованите млади жители на столицата имат сравнително по-широк информационен хоризонт от своите връстници в малките градове и в селата. Темата за историческите знания очевидно е поставена нееднозначно и в културните и битовите стереотипи на различните населени места. Нееднаква и нееднородна е и обкръжаващата среда, в която живеят младите хора, поради което са несъпоставими и познанията им. Достъпът до културни и исторически ценности също не е само предмет на личен интерес на младите хора.
Историческата култура е плод на множество фактори, част от които са чисто обективни. Това прави задължително целенасоченото сериозно и задълбочено училищно обучение, както и пренасяне на историческата тематика в популярни сред младите хора комуникационни канали – Интернет, филми и медии.
Докато учебниците по история са първостепенен фактор за формиране на знанията на младите хора за съвременната история, то когато става дума за информираност за световните исторически събития от 20-ти век, регистрираме равносилни по влияние няколко информационни източника – учебници по история, Интернет и документални филми. Половината младежи посочват приблизително в равна степен влиянието на тези информационни канали върху техните исторически знания за света от 20-ти век. Най-младите участници в изследването (на възраст до 18 години) най-често се доверяват на учебниците по история (но те и по обективни причини най-често получават исторически знания на този етап от живота си в рамките на учебната програма). Младите на възраст между 19 и 25 години по-често от останалите се доверяват освен на учебниците си и на Интернет информацията. Хората между 26 и 30 години ползват като основни информационни канали Интернет, а документалните филми са предпочитан източник на информация за хората на възраст над 30 години. Високообразованите респонденти най-често посочват като основен източник на информация Интернет и документалните филми, а хората с ниско образование – учебниците по история. Разказите на близки и познати по-често се оказват информационен източник за младите, когато става дума за българската история на 20-ти век и по-рядко, когато става дума за световната история. Игралните филми, обаче, са по-значим източник на информация за младите хора, когато става дума за световни събития от 20-ти век, в сравнение със събитията от съвременната българска история. 12% от младежите посочват, че не се интересуват от историята на света през 20-ти век и не търсят информация по темата. Това твърдят нискообразовани младежи, живеещи в селата и представители на етническите малцинства.
СЛЕДВА |