Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО, преди още да се е върнал в парламента пред централния вход, отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”.

Радио „Дойче веле“ припомня една малко известна история от времето на Студената война, разиграла се на граничния пункт „Чекпойнт Чарли“ между Източен и Западен Берлин през есента на 1961 г., която desebg.com препечатва.

В една неделна вечер през октомври 1961 година американският дипломат Едуин Алън Лайтнър иска да отиде със съпругата си на театър в източната част на Берлин. В това няма нищо необичайно - и след началото на строежа на Берлинската стена през август същата година, представителите на съюзниците могат свободно да се движат из града, без службите на ГДР да ги контролират.

Но на граничния пункт "Чекпойнт Чарли" дипломатът, който бил облечен с цивилни дрехи и пътувал с частния си автомобил, бил спрян и помолен да покаже документите си. Планираната приятна вечер не само не се състояла, но и се превърнала в един от най-напрегнатите моменти от Студената война.

И тогава дойдоха танковете

"Чекпойнт Чарли" разделя на две улица "Фридрихщрасе" и се използва от западните военнослужещи и чуждестранните дипломати за преминаване от Западен в Източен Берлин.

Desebg.com препечатва публикация на д-р Веселина Узунова от Института за исторически изследвания на БАН, посветена на съдбата на ген. Димитър Айрянов, началник на Въздушните сили на Царство България в периода 1941-1944 г., публикувана в сайта Faktor.bg. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Един стар албум със семейни снимки...

Един стар албум със семейни снимки ме накара да издиря информация и да напиша този материал. Собственикът на албума е софийски гражданин, потомък на известен от миналото търговски род от град Хасково. Той не познаваше повечето хора от снимките. Помни, че са му казвали от какъв голям род произлиза, но и че не бива да говори за това. Не знаеше и защо една от страниците с внимание бе отредена само на генерал-майор Димитър Айрянов – командир на Въздушните войски по време на Втората световна война, който мистериозно изчезва от затвора през 1950 г.

Затворникът от килия №114

Годината била 1945-та, а мястото – Централен софийски затвор. Затворникът от килия №114 на ІV отделение се различавал от останалите политически затворници. Той не носел стандартната затворническа униформа и към него всеки се обръщал с уважение. Според затворническото му досие, работил последователно в градината на затвора, като писар в архива, после счетоводител. През 1947 г. Министерството на правосъдието поискало от директора на затвора да изпрати „един затворник, бивш офицер, който да е работил по отчитане на автомобилната служба на войската, за да заведе отчитането на горивните, смазочни материали и пътуванията на колите на Министерството”. Върху искането ясно с молив била поставена резолюция: „ген. Димитър Айрянов”.

„Служебното правителство, след като знаем кой му е патрон, явно ще извърши и това кощунство. Да обяви за национална? културна? ценност комунистическия пропаганден артефакт-чиния!!!

Целта е отдавна ясна – така ще може да се кандидатства по-лесно за европейско финансиране, за да има (конгресен) "туризъм" под ликовете на Ленин и Димитров и под сърпа и чука!“

Коментарът е на евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) на неговия профил във Фейсбук.

Както стана известно в понеделник (19 юли 2021 г. ) Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности в Министерството на културата е решил паметникът на връх Бузлуджа, символизиращ тоталитарния комунистически режим и неговата  марксистко-ленинска идеология,  да има статут на недвижима културна ценност от национално значение.

През 1981 г. той е завършен с държавни пари (строежът започва през 1974 г.) и е най-големият паметник – символ на тоталитарната власт на БКП.