„В органите на Държавна сигурност могат да служат само проверени, честни трудещи се, беззаветно предани на БКП, Всесъюзната комунистическа партия болшевиките, на др. Сталин и др. Червенков.“

Това приема през 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП в постановление, посветено на своя репресивен апарат след разглеждане на специален доклад на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков за състоянието на органите на Държавна сигурност.

В документа на Политбюро са направени редица критични констатации, за лошото състояние в ДС – от незадоволителни резултати, през липсата на сериозни удари срещу чуждите разузнавания и бягства през границата до неразполагане с нито една дееспособна резидентура на разузнаването в чужбина.

Тежката политическа оценка на работата на ДС е дадена от ръководството на тоталитарната БКП начело с Вълко Червенков.

„След като аз не успях чрез пряк контакт с народната милиция да постигна резултат, моля ви, господин министре, вие от ваша страна, да внушите на ведомствените ви органи от народната милиция и държавната сигурност, че с подобни действия утежняват и без това доста утежненото положение на държавата ни в международните ни връзки“.

Това е част от писмо на министъра на външните работи Петко Стайнов до своя колега в правителството на ОФ – Антон Югов, министър на вътрешните работи през януари 1946 г.

Поводът е поставяне на проблема за привикването и арестуване на българки граждани, работещи в обслужващия персонал на западни дипломатически мисии.

Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.

„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.