Независимо от факта, че участват в заключителната фаза на Втората световна война, биейки се срещу нацистка Германия, комунистическият режим в София дал зелена светлина за издирване на офицери в българската армия, за да ги предаде на скалъпения в Москва от Георги Димитров „народен съд”.

За това свидетелстват различни архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на министър на правосъдието до „другарите народни обвинители” от 20 януари 1945 г.

С него прокурорите, ангажирани по противоконституционната съдебна разправа, наречена „народен съд”, са информирани, че до 1 февруари същата година те могат да привличат като обвиняеми военни чинове, които „не са поискани досега”.

Провинилите се висши партийни членове са разпитвани не само от следствието на Държавна сигурност, но и от специални комисии на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия, които се изисквали пълни самопризнания.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява протокол за разследването на Никола Куфарджиев от комисия на ЦК на БКП на 27 февруари 1961 г.

Куфарджиев е член на БКП и секретар на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с група съпартийци изпращат отворено писмо до ЦК, в което открито критикуват политиката на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков.

Уникален документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн, разкрива сляпата подчиненост на съда по времето на тоталитарния комунистически режим на бившето партийно ръководство на БКП.

Той представлява писмо на председателя на Върховния съд Борис Лозанов и член на БКП до генералния секретар на компартията Вълков Червенков от януари 1952 г.

Това е две години след съдебният процес срещу бившия вицепремиер Трайчо Костов, който през декември 1949 г. е осъден на смърт и обеден.

В писмото си Борис Лозанов припомня на Червенков, че именно той е ръководил съдебния процес срещу Костов и че е получил „ценни указания” от Васил Коларов и самия Червенков за „успешно изпълнение на поставената задача”.

В началото на 70-те години на ХХ комунистическата върхушка решава да разшири нескрития си афинитет към материалните придобивки на „гнилия капитализъм” и въпреки идеологическата ѝ правоверност към Москва се обръща на... Запад, за да осигури вноса на западни коли, лукс, от който съветските москвичи, жигули и лади са на светлинни години.

С вноса на западни возила е натоварен „Кореком”, специален магазин, в който обаче се пазарува само и единствено в западна валута, каквато при т. нар. социализъм не се продава свободно и достъпът до тези стоки на практика е ограничен.

Комунистическото правителство приема, че с решение на Министерството на финансите може да се даде възможност на български граждани, придобили валута от пенсии и дарения, да закупуват недвижими имоти и коли.