„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.

Уникален документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн, разкрива сляпата подчиненост на съда по времето на тоталитарния комунистически режим на бившето партийно ръководство на БКП.

Той представлява писмо на председателя на Върховния съд Борис Лозанов и член на БКП до генералния секретар на компартията Вълков Червенков от януари 1952 г.

Това е две години след съдебният процес срещу бившия вицепремиер Трайчо Костов, който през декември 1949 г. е осъден на смърт и обеден.

В писмото си Борис Лозанов припомня на Червенков, че именно той е ръководил съдебния процес срещу Костов и че е получил „ценни указания” от Васил Коларов и самия Червенков за „успешно изпълнение на поставената задача”.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.

По времето на комунистическия режим Държавна сигурност е следяла за тайници на всевъзможни места в пътническите влакове, където е могло да се укрият най-различни неща.

За това свидетелства документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Подходящи места за устройване на тайници в пътническите влакове.

Документът е от 1970 г. и съдържа подробно описание на места в купетата и коридорите на влаковете, в които са били открити тайници.

ДС установява, че в купетата за тайни места се ползват седалките, особено около пружините на тапицерията. Укриването е ставало най-често в началните или крайните гари, а също така и във вагонните депа.

За тайници са използвани и калъфките в първокласните вагони – в ъглите на обратната страна, на която се опират главите на пътниците.