1 ФЕВРУАРИ 1945 г. – В нощта на 1 срещу 2 февруари  е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд” срещу регентите Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър-председател и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25) и 8 царски съветници. Те са осъдени въз основа на приетата от правителството на Отечествения фронт Наредба-закон за създаването на Народен съд на 6 октомври 1944 г.

Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и управлявалите от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. 60-те областни състава и двата върховни състава в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души.

1 МАРТ 1948 г. – На заседание на югославското Политбюро на Тито се изказва срещу създаването на балканска федерация, която би била съветски троянски кон. По това време отношенията му със Сталин са влошени. Няколко дни по-късно, на 18 март 1948 г. съветското ръководство изтегля съветските съветници от Югославия.
Идеята за балканска федерация се лансира от Тито и Георги Димитров в края на 1944 г. По това време в България по линия на компартията започва процес на македонизацията.

През есента на 1945 г. Областният комитет на БРП (к) в Горна Джумая орг първинизира чествания, чиято цел е да възпитат македонско съзнание сред населението. Внушаването на македонско съзнание е активизирано след X-ия разширен пленум, който предоставя на Пиринския край „културна автономия” и набелязва мероприятия по прилагането й.

Сред тях е проведеното в края на 1946 г. първо за комунистическата власт преброяване на населението. Тогава за пръв път в България се „установява” значителен процент македонци по „народност”: 169 544 души.

1 април 1947 г. – Народното събрание приема закон за двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948 г. Предвижда се изграждането на 53 нови индустриални обекта и високи темпове на промишленото производство. Темповете са нереални и планът за общото промишлено производство и за селското стопанство не е изпълнен.

1 април 1986 г. – В затвора в Белене етническите турци, останали след освобождаването на една голяма част от лагеристите, обявяват гладна стачка. Стачката продължава 30 дни, в началото на май повечето от лагеристите са освободени и са интернирани в различни райони на страната.

2 април 1956 г.  – Започва пленум на ЦК на БКП, продължил до 6 април, определен по-късно като т. нар. Априлски пленум. Той продължава до 6 април и на него Тодор Живков е утвърден за първи секретар на партията. Сценарият е зададен от Москва, където съветският лидер Никита Хрушчов настоява да бъдат отстранени партийните функционери, свързани със сталинските репресии и да осъди култа към личността.

В доклада „ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия” Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Той е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет.

Априлският пленум е  предшестван от среща на българското Политбюро с Никита Хрушчов в Кремъл. На нея, както сам Живков описва, е решено Червенков да бъде сменен и той да поеме партията. Съветското ръководство спуска инструкции какви решения да бъдат взети на предстоящия Априлски пленум.

1 май 1945 г. – Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от "геметовщината" и да осигури сътрудничеството с комунистите.

Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения.

На 7 май Георги Димитров чрез ген. Сергей Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

1 май 1960 г. – Американският разузнавателен самолет Ю-2, прелитащ на височина 19 000 км над Урал, е прихванат от съветските военновъздушни сили и свален на територията на СССР, което води до криза в съветско-американските отношения. Пилотът Гари Пауърс (1929-1977) се опитва да се спаси, скачайки с парашут, но е задържан в покрайнините на Свердловск.

Шест дни по-късно съветският лидер Никита Хрушчов обявява, случилото се и заявява, че Пауърс ще бъде съден за шпионаж. На 19 август 1960 г. година той е осъден от Военната колегия на Върховният съд на СССР на 10 години лишаване от свобода.

Разменен е за съветския разузнавач Рудолф Абел на 11 февруари 1962 г. в Берлин. При завръщането си в САЩ, първоначално Пауърс е обвиняван за това, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и за това, че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена.

Въпреки всичко, военните не повдигат обвинения срещу него. Пауърс продължава да работи във военната авиация. През 1977 г. загива при катастрофа с хеликоптер. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията в която е свален през 1960 г.

1-2 юни 1951 г. – Милицията и армията провеждат акция срещу горянската чета на Георги Търпанов в Сливенския балкан.

Убити са 40 от горяните от четата, която наброява около 100 души.

Останалите горяни, някои от които ранени, водени от Георги Търпанов, успяват да преодолеят блокадата.

1 юни 1989 г. – В Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас се провеждат митинги срещу „намесата на Турция във вътрешните работи на България”, организирани от Отечествения фронт. На митингите се отправят поименни нападки срещу „родоотстъпниците” от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.

2 юли 1946 г. – Приет е Закон за ръководство и контрол на войската, по силата на който от армията са изгонени около 2000 офицери „с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления”.

2 юли 1949 г. – В правителствения санаториум Барвиха край Москва умира Георги Димитров. Тялото е балсамирано.

Българските комунистически власти не се осмеляват да изяснят причините на смъртта на своя лидер.

Съществуват съмнения, че някогашният приближен на Сталин Димитров е отровен.

Като мотив някои съветски изследователи посочват несанкционираните от Москва контакти между Димитров и югославския лидер Тито, който вече по това време е ненавиждан от Сталин.

След смъртта на Георги Димитров в София започва денонощна работа по строежа на мавзолей. Сталин посочва Васил Коларов за министър-председател.

2-18 юли 1950 г. – Митинги на 500 жени в с. Бърдарски геран, 400 жени в с. Ставерци и 300 жени в Козлодуй срещу държавните доставки и за напускане на ТКЗС. Селяните се съпротивляват на извозването на снопите за вършитба на общите хармани. Пред представителите на компартията Сюлеймезов и Горуня жените скандират „Долу комунистите”, „Долу ТКЗС”, „Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците”.

1 август 1948 г. – Дамян Велчев, бивш военен министър от "Звено" и бивш посланик в Берн, е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано.

1 август 1949 г. –САЩ и Великобритания излизат с нови нови за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

1 август 1968 г. – Командирите на българските 12-и и 22-и мотострелкови полкове, дислоцирани в СССР, получават бойните задачи на частите. 12 МСП, в състава на съветската 128-а мотострелкова дивизия, да се изнесе по маршрута Жнятно, Кошице, Банска Бистрица, да овладее района на Банска Бистрица и Зволен в Словакия и да установи контрол върху административно-политическите и военни обекти: летище Зволен, пощата, телеграфа, радиото, клубовете на поитическите партии, милицията, казармите и армейските складове.

22 МСП да бъде прехвърлен от летище Коломия в СССР на летищата "Рузине“ и "Водоходи“ край Прага и да организира кръговата им отбрана, като не позволява излитането на граждански и военни чехословашки самолети или на капиталистически страни. При нужда полкът да изпрати сили в Прага за съдействие на съветската 7-а въздушно-десантна дивизия.

1 септември 1948 г. – Приет е Закон за народната просвета, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Същият ден Народното събрание дава разрешение за съдене на депутатите от опозиционната БРСДП(о) Коста Лулчев, Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, д-р Петър Дертлиев и д-р Георги Петков (задочно), обвинени в "създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет".

2 септември 1944 г. – Съставено е правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС "Врабча 1”, в което влизат политици от опозицията - по трима от БЗНС "Врабча 1”, Демократическата партия и Народната партия.

В декларация на правителството се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ.

1 октомври 1944 г. – С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си „революционната чистка”, започнала на 9 септември, да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и „чистката ще тръгне по законни пътища”.

1 октомври 1949 г. – По заповед от Москва България прекратява договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Югославия и започва антиюгославска кампания.

1 ноември 1956 г. – Имре Наги е известен, че съветски войски навлизат в Унгария, въпреки уверенията на съветския посланик Юрий Андропов, че не предстои съветска инвазия. Унгарското правителство обявява неутралитет и излизане от Варшавския договор и иска помощта на дипломатическия корпус и на генералния секретар на ООН за защита на унгарския неутралитет. Андропов е помолен да предаде на съветското правителство искането на Унгария за незабавни преговори за изтегляне на съветските войски.

2-3 ноември 1962 г. – Посещение на Тодор Живков в Москва, където вероятно получава съгласието на Хрушчов за свалянето на Антон Югов от поста министър-председател и отстраняването на партийните фигури от 50-те години от властови позиции в партията.

3 ноември 1988 г. – В 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин - всички те комунисти, повечето активни борци срещу фашизма и капитализма. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

3 ноември 1989  г.  – „Екогласност“ провежда шествието на, в което участват над 4000 души. Това е първата демонстрация против управлението на генералния секретар на БКП. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа.

3 ноември 1989 г. – Провежда се първата от няколкото срещи на Живков със съветския посланик Виктор Шарапов. Тодор Живков прави опит да сондира съветската позиция, да печели време и съюзници.

Декември