Какво се крие зад новото прокурорско разпореждане по делото за „възродителния процес“, в което Военно-окръжната прокуратура – София дава указания на подчинените ѝ военни следователи да установят „лицата/агентите, работили за Държавна сигурност по линия на т. нар. възродителен процес, по региони; да се разпитат същите в качеството на свидетели какви задачи са им поставяни от водещите офицери и тяхното изпълнение“?

Както desebg.com съобщи на 30 септември 2024 г. след повече от 30 години протакане и опити да го прекрати българската прокуратура изведнъж се засили да установява лица от репресивния апарат на БКП, съпричастни като изпълнители на насилствената асимилация, наредена от върхушката на комунистическата партия начело с генералния ѝ секретар Тодор Живков.

През годините след сгромолясването на тоталитарния комунистически режим в края на 1989 г. сме били свидетели на какви ли не превъплъщения на политически фигури в неприсъщи за тях роли с една едничка тяхна цел – ако могат да заблудят поне една част от електората и той да даде вота си за тях.

Нагладели сме на какви не сцени на политическо лицемерие: виждали сме как закоравели комунистически лидери като Андрей Луканов и Петър Младенов, произлизащи и служещи на един антихуманен атеистичен режим, забраняващ свободното вероизповедание, изведнъж след падането на тоталитарния режим станаха толкова „набожни“, че първи от БКП се втурнаха в църквата да палят свещи и да се молят в Господ, в който никога не са вярвали.

На 11 септември 1978 г., преди 46 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател Георги Марков, критик на комунистическия режим в България и лично на генералния секретар на БКП Тодор Живков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло” в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на тоталитарната система в комунистическа България.

Признавам, че вече с отвращение следя медийното отразяване на разгорялата се войната в ДПС между Доган и Пеевски. Не защото ми е трудно да разгранича кои медии са заели страна про Пеевски и кои про Доган, а защото медиите отдавна са поставени в унизително положение от почетния председател на партията (за да не остава някакво съмнение за зависимости още в началото на този конфликт ясно съм казал, че в него няма добра страна).

Вчера например прочетох, че почетният председател на ДПС не бил още коментирал нещо, казано от Пеевски. Ама колеги, извинявайте много, от кога Доган коментира?!

Наясно съм, че се смениха няколко поколения журналисти и за повечето днешни репортери представата за Доган е за човека от Сараите, но все пак говорим за бившият председател на ДПС, който години наред не ходеше в парламента на работа, но получаваше заплата.