Не му върви тази година на посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. В рамките на няколко дни той е извикан два пъти в българското Министерство на външните работи по въпрос, по който никой посланик не би желал да бъде търсен – за разкрит от българските служби дипломатически служител на руското посолство, уличен в шпионаж.

Дипломатическите неволи на посланик Макаров

Първият път Макаров е привикан в МВнР в петък, 25 октомври, като на тази среща той е информиран от българска страна за случая и ме е заявено настояването въпросният дипломат, уличен в шпионаж, да напусне страната до понеделник.

Вторият път руският посланик е привикан в МВнР във вторник, 29 октомври, след като се е оказало, че руската не е изпълнила искането за отзоваването на разкрития разузнавач под дипломатическо прикритие.

Въпросът за лустрацията в България присъства в обществения дебат през всичките 30 години след рухването на тоталитарното управление на БКП и обикновено се сочи като един от ключовите пропуски на прехода за въвеждането на този механизъм за възпирането на комунистическите кадри на ръководни постове в държавните институции – от първия опит в Закона за банките и кредитното дело през 1992 г. по време на управлението на СДС при кабинета на Филип Димитров,  та досега.

Процедурата за „тиха лустрация”

Малцина са онези у нас, които обаче знаят, че от 2006 г. в приетия тогава с голям политически консенсус закон за досиетата съществува правна възможност за осъществяване на предварителна проверка на кандидатите за заемането на изборни длъжности.

При нея съответния ръководител на държавна или обществена структура има правото преди назначение на ръководен пост да провери за принадлежност към тоталитарните комунистически служби кандидатите в Комисията по досиетата. Тази проверка не се обявява публично, съответния ръководител и Комисията си кореспондират помежду си и получените данни остават като информация само за ръководителят, на чиято основа той решава дали на съответния ръководен пост от началник на отдел нагоре дали да назначи лице, обвързано с тоталитарните служби или не.

„Привидно може да има свобода и да се твърди, че няма намеса в работата на медиите, но да са създадени такива условия и финансови зависимости, както и организационни разпоредби, които да карат журналистите сами да се цензурират”.

Това заявление направи президентът Румен Радев пред български журналисти в Ню Йорк, където е за участие в 74-та редовна сесия на Общото събрание на ООН.

Коментарът му вероятно е породен от въпроси на представители на наши медии в контекста на продължаващия скандал с БНР (прессекретариатът на държавния глава не е сметнал това за важен въпрос и казаното от Радев липсва на президентската страница като негов коментар, б.а.)

Въпросът изглежда е заварил Румен Радев неподготвен, защото отговорът му не е верен и е далеч от истинските проблеми. От думите му излиза, че държавният глава вижда като основен проблем автоцензурата сред журналистите.

Вероятно сред някои журналисти такова явление може да съществува днес, но то в никакъв случай не е основният проблем на медийната среда в България.

„Една голяма част от българските политици, слагам в това число и президентът Румен Радев, нямат смелостта и желанието да дадат своята оценка за комунистическия режим. Той не е отишъл на паметника на НДК [на Мемориала на жертвите на тоталитарния режим]. Да не говорим за лидера на БСП г-жа Корнелия Нинова, която ходи да поднася цветя пред паметници на Тодор Живков. Тази ситуация не е демократична и не е коректна към новото поколение“.

Това заяви в четвъртък (19 септември 2019 г.) президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев по ТВ „Европа”. Той подчерта, че 30 години след падането на комунизма ние сме разделени в оценката си какво точно се случи. „Не успяваме да предадем на младите българи истината. Манипулираната истина е навсякъде около нас. Откриваме паметници на Тодор Живков 30 години след началото на демократичния процес”, каза още той.

По думите му в България няма политическа воля да се адресира по един европейски начин истината. „Продължават задкулисните сценарии за това, къде сме били по времето на комунизма. Агентите на Държавна сигурност продължават да влияят изключително много в нашето общество. Социолози, политолози и журналисти продължават да ни казват кое е лошо, след като са слугували на тоталитарния режим”, допълни Плевнелиев.

Той коментира и шпионския скандал отпреди десетина дни, когато прокуратурата обвини лидерът на движение „Русофили” Николай Маринов и бивш депутат от БСП в шпионаж и връзки с руски държавни и неправителствени организации, в които ключова роля има бившия генерал от руското разузнаване Леонид Решетников.