|
Досието на посланик Иво Петров в Берлин. Част 1: Проучване за секретен сътрудник ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Петък, 04 Февруари 2011 16:19

На 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин. Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, в което да може да изложи своята позиция. До момента той не е пожелал това. Публикуваме досието му в няколко части. Първата е посветена на неговото проучване преди да бъде вербуван за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОСИЕТО НА СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК „ОСЕНОВ” – ИВО ПЕТРОВ

Делото на секретен сътрудник (СС) „ОСЕНОВ”, псевдоним, под който дипломатът Иво Петров е вербуван, се състои от 2 тома. Първи том представлява лично дело, в което се съдържат следните материали:

  • Строго секретно предложение за вербуването му
  • Документи, свързани с неговото проучване, произход и семейна среда;
  • Строго секретни справки за извършени срещи с него от оперативния работник;
  • Строго секретен доклад за вербовката му;
  • Строго секретен план за подготовката му;
  • Част от донесенията, които е правил.
  • Строго секретно предложение от 16 май 1991 г. за предаване делото в архив поради изчерпване на разузнавателните възможности и ползването на СС.

Целият том 1 се състои от 103 листи. Делото не е подшито и прошнуровано съгласно изискванията на строго секретната Инструкцията за оперативния отчет на Първо Главно управление на ДС от 1976 г.
Том 2 представлява работното дело на СС „ОСЕНОВ” и се състои от 189 листи. То съдържа донесенията на СС „ОСЕНОВ” в периода 1986 г. – февруари 1990 г., както и строго секретни справки за срещите с него в този период и две разписки за получени средства от СС „ОСЕНОВ”. Работното дело също не е прошнуровано и подшито, съгласно изискванията на оперативния отчет при предаване на делата в архив.

.

 

На 30 януари 1986 г. старши лейтенант Минчо Минков, оперативен работник от 03 отдел „Западни страни и САЩ” в Първо главно управление (разузнаването) на Държавна сигурност изготвя строго секретен документ до началника на отдела полк. Мичо Генковски, с който ще промени съдбата на един дипломат, работещ по това време в МВнР. Документът е строго секретно предложение относно „Привличане на Иво Любенов Петров за СС към отдел 03, ПГУ-ДС”.


ИВО ПЕТРОВ ПРЕДИ ДА СТАНЕ СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК „ОСЕНОВ”

В предложението са представени биографични данни за набелязания дипломат. В документа се посочва:

„Иво Петров е роден на 9 февруари 1948 г. в Бяла Слатина. Произхожда от семейство на служащи. Баща му е член на БКП, Активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Работи като посланик в МВнР. Майка му е член на БКП, АБПФК. Работи като лекар в Правителствена болница. Женен с две деца.

Иво Петров е на работа в МВнР от 1974 г. с конкурс. От 1976 г. е член на БКП. Бил е на 10-месечна специализация в ГДР, а през 1982-1984 е бил слушател в Дипломатическата академия в Москва. Понастоящем е ІІ секретар в отдел „Четвърти” на МВнР на референт за ФРГ.
В работата си се проявява като трудолюбив и квалифициран специалист. Притежава комунистическа убеденост и принципност. По характер е скромен и отзивчив.”

В документа разузнаването е допуснало досадна грешка – объркало е рождения месец на Иво Петров. Той не е февруари, а март. От предложението за привличането му за секретен сътрудник се разбира, че той е привлякъл вниманието на ПГУ с факта, че е назначен на задгранична работа и предстои изпращането му в посолството на НРБ в Бон, Федерална република Германия (ФРГ). В 03 отдел на ПГУ преценяват, че с оглед на задачите, които решава резидентурата на ПГУ-ДС във ФРГ е необходимо привличането на Петров за секретен сътрудник с възможности за работа по линия на външно политическото разузнаване (ВПР).

Ето какъв е планът за вербуването на Иво Петров:

„Привличането да ще се извърши при следния план:
Ще се използва като повод предстоящото му заминаване на работа във ФРГ и на срещата с него ще му се разясни необходимостта от оказване съдействие на нашите органи зад граница. В случай, че реагира положително от името на разузнаването ще му бъде предложено сътрудничество с нас. При съгласие ще бъдат формулирани накратно задачите, които ще трябва да изпълнява по наше поръчение, а именно:
-    Установяване и поддържане на връзки с лица, представляващи интерес на ВПР;
-    Придобиване на външнополитическа информация.
Ще бъде инструктиран за спазване на конспирацията и начина на връзка на територията на ФРГ.
В случай, че откаже сътрудничество с органите на ДС ще бъде договорено за запазване на водения разговор в тайна.

Привличането към секретно сътрудничество да се извърши от старши лейтенант М. Минков.
Да му бъде проведена оперативна подготовка по отделно изготвен план.”

В друга строго секретна справка относно „Иво Любенов Петров” на  ПГУ в досието се съдържа още информация за Иво Петров. В нея се Иво Петров е завършил прогимназия във Виена, Австрия, след което постъпва в гимназия с преподаване на немски език в София. След завършването й е приет за студент във ВМЕИ „В. И. Ленин”, специалност „електроника”. Завършва висше образование през 1972 г. През 1972-1974 г. отбива редовната си служба във Враца и Горна Малина. След уволнението от казармата е приет на работа в МВнР с конкурс. От октомври 1974 г. до юни 1975 г. е бил на специализация в Института за международни отношения в Потсдам – ГДР.

През 1975-1976 г. е аташе в отдел „Втори” на МВнР. През 1976 г. е приет за член на БКП. Последователно е ІІІ секретар в Групата по сигурност и сътрудничество в Европа и в отдел „ООН и разоръжаване” при МВнР.
През 1982-1984 г. е служител в Дипломатическата академия в СССР.
Владее немски, ползва, английски и руски езици.

„В работата си проявява трудолюбие, инициативност и системност. Притежава широки познания и интереси. Работи за повишаване на професионалната и езиковата си подготовка. Проявява висока комунистическа идейност и принципност. Притежава чувство за колективизъм и се ползва с уважение и авторитет в колектива.
Откровен и прям в отношенията си с хората, по характер е скромен и отзивчив.
Понастоящем е ІІ секретар в отдел „Четвърти” – МВнР, референт за ФРГ”, се казва с строго секретния документ.

Справката е изготвена въз основа на материали от кадровото му досие в МВнР. От други документи по делото се разбира, че Баща му е бил политзатворник, работил е в ЦК на БКП и МВнР, където е зам.-министър.  Майка му също е политзатворник. лекар-асистент в Кожна клиника към МВИ.

sequence 01_9-d72

Следва друг документ в досието на СС „ОСЕНОВ”, от който става ясно по какъв начин ПГУ е събирало информация при проучването на набелязания за вербовка човек. Документът представлява агентурно сведение от агент с псевдоним  „Борислав”, който дава изчерпателна информация за Иво Петров. Самоличността на агента не е разкрита, но очевидно е ползван негов познат, работещ в МВнР, тъй като събраните данни са от човек, познаващ отблизо работата на Петров във външно министерство. В строго секретното агентурно сведение относно „Иво Любенов Петров, референт за ФРГ в МВнР”, прието от оперативния работник   ст. лейт. М. Минков на 19 февруари 1986 г. е записано:

„В разговор с мой познат бе изказано следното мнение за Иво:
Същият притежава много добра теоретична подготовка и особени познания по проблемите на разоръжаването и процеса след СССЕ в Хелзинки. В тази област смята да пише и кандидатска дисертация; проявява определено предпочитание към този вид проблеми, но с компетентност работи и по ФРГ.

Справя се с умение със служебните си задължения, за което притежава необходимите знания. Изпълнява поставените му служебни задачи, но не проявява особена инициативност, която би довела до увеличаване на обема от преки задължения (този абзац е подчертан в досието, б. а.). При необходимост умее бързо да се съсредоточава и да проявява голяма работоспособност. В контактите си е делови и дори малко сух (този абзац също е подчертан в досието, б. а.). Приема с голямо желание назначението си във ФРГ, което се отразява видимо и върху настроението му.

Има трудно уловим характер; често е мълчалив, дори затворен, много предпазлив в развитието на контакти. Трудно се сприятелява и обикновено не проявява активност за задълбочаване на отношенията си с колеги от министерството (отново абзац, подчертан в досието, б.а.). Поддържа по-тесни връзки с хора, с които се познава от дълго време.

Проявява изключително внимание към здравето си; не пие; не пуши; избягва дори газирани безалкохолни напитки и предпочита вода; не води много разнообразен личен живот; за разлика от него съпругата му е много жизнерадостна и контактна; силно привързан към сина си; вълнува се от проблемите на децата си.
Играе бридж, няма изявено хоби, не спортува.”
„Борислав”

В автобиографията си  Иво Петров посочва, че по време на следването си е работил е работил като доброволен сътрудник на отдел „Международни връзки на ЦК на ДКМС. Преводач на младите социалисти на социалдемократическата партия в Бремен (ФРГ) през декември 1970 г. Изкарал е школа за запасни офицери.

Към досието му е приложена и оценка от началника на отдел „ООН и разоръжаване” в МВнР от 4 февруари 1982 г., в който Иво Петров е работил като трети секретар. В нея се отбелязва:

„Иво Петров постъпва в МВнР чрез конкурс през август 1974 г. От октомври същата година до юни 1975 г. преминава курс на обучение в Института за международни отношения в Потсдам – Бабелсберг, ГДР, който завършва с отличие.
От юли 1976 г. Петров е привлечен на работа в Групата по европейска сигурност и сътрудничество, която от януари 1979 г. се превръща в секция към отдел „ООН и разоръжаване”. През цялото време от 1976 г. досега Петров се занимава с общите въпроси на разведряването, сигурността и сътрудничеството в Европа, а особено внимание обръща на проблемите на сътрудничеството в хуманитарните области, по които той се оформи като добър специалист. Участва в подготовката и основната среща в Белград, в подготвителната и основната среща в Мадрид, „Научния форум” на СССЕ в Хамбург, в третата и четвъртата Интерпарламентарни конференции по европейската сигурност и сътрудничество.

Благодарение на основното познаване на проблемите на разведряването и европейската сигурност подготвените от др. Петров материали – доклади, изказвания, справки, информации – се характеризират със задълбоченост и прецизност. Др. Петров е участвал в подготовката на изказвания на министъра на външните работи за заседанията на КМИД на държавните от Варшавския договор, в изработването на българските предложения по сътрудничеството в хуманитарните области за срещите в Белград и Мадрид.

В работата си др. Петров проявява трудолюбие, инициативност, системност. Притежава широки познания и интереси, необходими при работата му по такива комплексни проблеми, каквито са въпросите за сигурността и сътрудничеството в Европа. Др. Петров е автор на редица статии в ежедневния и периодичен печат по тези въпроси. Владее отлично говорим и писмен немски език, ползва руски и английски езици. Досегашният му опит и натрупани знания, които той следва да задълбочи във Висшата дипломатическа академия в Москва през т. г. правят от др. Петров перспективен служител в министерството, от когото могат да се очакват още по-високи резултати. Петров е трети секретар от май 1978 г.

Др. Петров е съзнателен и принципен комунист, безрезервно подкрепя провежданата от БКП външна и вътрешна политика, дава своя принос в усилията на нашите делегации на международни форуми да претворят тази политика в дела. Др. Петров участва активно в партийния и обществен живот. От две години той е отговорник на профгрупата при отдела. Проявява висока комунистическа идейнност и работи за повишаване на идейно-теоретичната си подготовка.
Др. Петров се ползва с авторитет и уважение сред членовете на колектива, той е откровен и прям в отношенията си с хората. В работата си не е индивидуалист. Притежава развито чувство за другарска взаимопомощ.
Считаме, че е целесъобразно да бъде повишен в ранг втори секретар.”

След два месеца проучване в ПГУ се убеждават в качествата на Иво Петров и пристъпват към вербуването му за секретен сътрудник.


Очаквайте 2 част: „Как Иво Петров стана СС „ОСЕНОВ” в понеделник, 7 февруари, 2011 г.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов