„Белене”. Лагерът. Място на памет за жертвите на комунизма, събрал за първи път бивши лагеристи в края на месец април 1990 г. и хилядно множество от хора, жадуващи за свобода, малко по-късно – в началото на месец юни същата година на първия национален събор на репресираните в присъствието на тогавашния лидер на СДС Желю Желев, на някогашния Втори обект, където през 1949 г. тоталитарното управление на БКП образува най-големия концентрационен лагер за политически противници. Три дни преди първите свободни избори (фалшифицирани от бившите комунисти).

После паметта към жертвите на комунизма, взривена с рухването на режима, полека лека отстъпи място на разочарованието на милиони българи от несбъдната демокрация, заменена с подменен и контролиран от мрежите на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура преход.

Завръщане към паметта

„Белене”. Лагерът. Място, което започва да събира все по-оредяващите редици на страдалците, преминали през него и оцелели. Една паметна плоча и един бетонен постамент на недовършен мемориал – свидетелство на усилията на земеделците да съхранят паметта в началото на новия век.

„Белене”. Лагерът”. През 2014 г., в годината когато отбелязахме 25-годишнината от началото на демократичните промени, на традиционното поклонение в края на месец май в на остров Персин се събраха около 200 души – най-верите последователи на паметта за жертвите на комунизма. Нито един политик или държавник (виж репортаж от тогава - ТУК).

Но с един енорийски свещеник от Белене, чужденец от Италия – Паоло Кортези и неговите всеотдайни последователи и добри християни и българи от малкия крайдунавски град, които не само вече открито говореха за лагера и неговите жертви (едно изследване от 2009 г. показва, че в Белене темата за концлагера е табу и срам за местните хора, б. а.), но и бяха повярвали в инициативата на свещеника, че там, на мястото на бившия лагер може да се изгради парк-мемориал, както отдавна това е направено в другите страни от Централна и източна Европа, преживели тоталитарния комунистически режим.

Година по-късно множеството, което се събра на годишното поклонение в „Белене”, се удвои (виж репортаж от поклонението през 2015 г. - ТУК). За първи път от толкова години присъства лично председател на българското Народно събрание, министъра на отбраната, военна почетна рота. И обща молитва от християнски и мюсюлмански духовници. За първи път изложба на Втори обект – историята на лагера през разказите на бившите лагеристи, завещали в мемоари преживяното в „Белене”.

А тази година? Очакванията са това да е най-голямото събиране на събитие, свързано с паметта за жертвите на комунизма в България. Надявам се да е така и го да покаже, че макар и с много пропуснати години, гражданското общество започва да се пробужда и да разбира колко важно е да не бъдат забравяни онези, които са се жертвали през комунизма за свободата, която имаме днес.

С тези мисли потеглям от София за Белене ден преди събитието в събота (28 май). В контакт съм с отец Кортези и беленчани, които от месеци се подготвят и работят чрез Културен център „Евгений Босилков – Белене” и новоучредената фондация „Остров Белене”.

Пристигам в Белене и още с влизането се вижда, че кметството се подготвя за събитието, на което президентът Росен Плевнелиев е потвърдил, че ще уважи по покана на организаторите от фондация „Остров Белене”.

Отдалече се веят българското и европейското знаме, жени премитат улиците, които обаче плачат за ремонт, а мъже събират окосената трева от тревните площи.

Хотелите и местата за хранене вече са „окупирани” от най-нетърпеливите, пристигнали още по обяд за съботното поклонение от различни кътчета на България. Край реставрираната римска крепост оператори се надпреварват да снимат Дунава и простиращият се на североизток остров „Персин”.

Към Втори обект

Сутринта обещава денят да е горещ, а хората започват да се стичат още в 8.30 ч. сутринта. Някои се отбиват в църквата „Рождение на блажена Дева Мария”, където ги посрещат с кафе, а онези, които идват за първи път са насочвани как да преминат през близкия понтонен мост на остров „Персин”, преминавайки пред входа на местния затвор.

Бусове чакат на брега на „Песин” онези, които не са със собствен транспорт и ги извозват до бившия Втори обект, намиращ се на около 12 км в северозападна посока.

Там е организиран паркинг за пристигащите автобуси и автомобили, пункт с храна и напитки. Още в началото е експонирана изложбата „Пробив в стената – портрети на лагеристи от „Белене”, нарисувани от бившия лагерист – военния съдия Петър Байчев и съхранени от сина му Веселин Байчев.

Военният оркестър и гвардейците са строени край бетонния постамент на започнатия в началото на века и недовършен паметник. Стичат се посетители, възрастни и млади, семейства с деца от Плевен, Русенско, Пловдивско, Казанлък, Бургас, София, Варна, Враца, Благоевградско, Ловешко, Кърджали и др. Традиционно много са представителите на земеделските организации. По данни на организаторите над 750 граждани са преминали понтонния мост, а заедно с официалните гости цифрата достига 1000 души.

За събитието са пристигнали свещеници от ордена на пасионистите, български емигранти от Америка и Франция, прогонени от комунистическия режим в Турция изселници, други, политически затворници при режима на БКП и дори такива, които през 1985 г. са сред изолираните турци именно на Втори обект в „Белене” за съпротивата им срещу „възродителния процес”.

Дошли са свещеници от всички християнски деноминации, макар Светият синод въпреки поканите, няма висши официални представители за сметка на мюфтийството.

За първи път от много години действащ президент

Точно в 11,30 ч. пристига президентския кортеж. Президентът Росен Плевнелиев е придружен от министъра на отбраната Николай Ненчев и от кмета на Белене Милен Дулев, който на последните местни избори през октомври 2015 г. беше подкрепен от цялата демократична общност в крайдунавсия град и прекъсна 20-годишната доминация на БСП. С тях е и президентът (1997-2002) Петър Стоянов. Всичките са посрещнати от отец Кортези.

Тук е и бившият политически затворник и учредител и Народна партия „Свобода и достойнство” Касим Дал. Неколцината парламентаристи, които са дошли, са се слели с множеството: забелязвам депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков, Методи Андреев от ГЕРБ, шуменският депутат Айдоан Али, напуснал в началото на годината ДПС и един от учредителите на „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ДОСТ). От Брюксел е успял да пристигне евродепутатът Владимир Уручев (ГЕРБ/ЕНП).

За първи път от повече от 15 години действащ държавен глава в лицето на Плевнелиев уважава поклонението в памет на жертвите на „Персин”.

Думата е дадена на символичния домакин кмета на Белене Милен Дулев, който отбелязва, че е необходимо да се уважава миналото, за да може бъдещите поколения да помнят. Той декларира, че сме длъжни да създадем традиция и условия за целогодишни посещения на Втори обект на остров „Персин” изграждане на музей и паметник.

    
Плевнелиев: Да сведем глава пред мъчениците и си обещаем, че ще продължим битката за историческата истина

В словото си той подчертава:

„Събрали сме на това символично за комунистическите репресии място, за да почетем мъчениците на тоталитарния комунистически режим. Това красиво място се превърна в гробница на българския интелектуален и духовен елит, дръзнал да се противопостави на комунистическата власт.

Това е място на унижения, страдания и насилствена смърт, причинени от една система, която посегна на свободата и достойнството на собствения си народ. Следите от зверствата на острова вече бледнеят, смъртните актове на загиналите липсват. Телата им никога не са връщани на близките, а са погребвани анонимно на дунавския бряг. Това е паралелен свят на мълчанието и на укриването на една срамна истина – тази за мракобесията на комунизма.

Днес истината за тоталитарния режим удобно и успешно е подменена. Година след година все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други европейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма. Този подмолен сценарий за замитане и подмяна на историческата истина продължава да се развива със страшна сила и до днес", предупреди президентът Росен Плевнелиев пред стотици репресирани от комунистическия режим и потомци на неговите жертви.

За разлика от своите мъчители оцелелите не искаха мъст. Те искаха само да се изрече истината на глас. Да се разкаже историята на техните страдания, така че престъпният режим никога да не се повтаря. Малцината оцелели искаха да припомнят за хилядите насилствено отнети животи.

Този неизслушан разказ липсва вече четвърт век, а желаният катарзис не просто бе отложен, а не се случи. Онези, отказали се от собствения си живот, но не и от принципите си, един по един си отиват от този свят – уморени, тъжни и забравени.

Не можем да продължаваме да търсим пристан в удобното бездействие и в оправданието, че времето е било такова. Не трябва безучастно да гледаме как историческата подмяна шества в медиите и в учебниците. Време е да разровим праха на миналото, за да потърсим истината.

Истината за тоталитарния режим е необходимо да влезе в учебниците и да бъде показана в музеите, на остров Персин да бъде изграден Мемориал на жертвите на комунизма, да бъде създаден Музей на българския XX век и по един достоен начин да бъде завършен дебатът за най-новата ни история след Втората световна война.

Докато костите на хилядите жертви гният под краката ни, наш дълг е да говорим, да споделяме и да разказваме за жертвите на комунизма и истината за нашето комунистическо минало. Да полеем гробовете, както ни призовава стихотворението на затворника лагерист Васил Зафиров, и да отдадем нужното уважение на героите. Да позволим на децата си да научат собствената си история в нейните най-славни, но и най-срамни моменти".

Битката за истината на миналото тепърва трябва да се води – с нови учебници, с нови музеи и с отдаване на почит на жертвите на терора. Повече от четвърт век след 1989 г. трябва ясно да заявим: само на базата на обективната истина, а не чрез исторически манипулации, можем да постигнем национално помирение и единение. Това е единственият път към една България на демокрацията, на правата на човека, на свободата, на безкомпромисната истина, на правото на достоен живот. За тази България жертвите на комунистическия режим дадоха живота си.

Нека сведем глава пред мъчениците и си обещаем, че ще продължим битката за историческата истина докрай, за да знаят младите и да помнят. Защото истината обединява, манипулациите разделят, а днес българското общество желае да тръгне напред. Това е възможно само когато стъпим на здравите основи на единението и помирението и на обективната истина.”

Отец Кортези: Чуйте песента на свободата

След държавният глава говори отец Паоло Кортези. Той отбелязва, че по програма е предвидено да се направи първа копка на мемориала но това няма да бъде сторено, тъй като няма нужда – „това възвишено място е вече парк-мемориал”.

„Той е такъв от 26 години. Разбира се, малко по български. С много трева, която чака да бъде окосена, с един незавършен паметник, с неравен път и с все още малко посетители”, допълва свещеникът.

На първо място той благодари на репресираните, които повече от четвърт век идват на това място. „Те никога не забравиха пътя на Голгота и с тази тяхна вярност ни засвидетелстваха, че тук е възможно да се срещнем, за да си спомним, да възпоменаваме, да се помолим и възпеем свободата”, допълни той.

Свещеникът благодари и на доброволците от Белене и други места на България, които пред последните две години са се включили в работата.

Отбеляза, че само през последните месеци е придружил над 1000 души от България от страни от Европа, а също така и от Африка, САЩ и Австралия.

По думите му само на места като това на лагера „Белене”, където са страдали невинни хора, може да се чуе песента на свободата.

Отец Кортези се обърна към българските институции разрешение да се развие това място и да помогнат на онези, които желаят да доизградят парка-мемориал. „От нас зависи това място да се обогатява и да се посещава като място на паметта. От нас зависи дали тук ще доведем нашите приятели, нашите деца, целия свят”, заключи той.

Другите оратори

Пред множеството говорят Петя Ставрева от „Обединени земеделци”, чийто дядо е бил въдворен в „Белене”. Тя призовава да не забравяме завета на жертвите на комунизма да следваме пътя на свободна и демократична България. С емоция в гласа си говорят Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните „Памет” и Драго Михалев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор (desebg.com ще публикува специално видео от поклонението в следващите дни) и др. Поздравителни адресе са изпратили Цецка Цачева, председател на 43-то Народно събрание  и Андрей Ковачев, евродепутат (ГЕРБ/ЕНП).

Програмата се допълва от изпълнение на стихотворения на жертви на комунизма, класическа музика, изпълнена от младежи, а неуморимият бард Васко Кръпката прави това, което никога не си е представял, а именно, че на „Белене” ще изпее „Комунизмът си отива” (поне в една песен си е отишъл, по думите му), озвучавайки я с китарата на незабравимия Георги Минчев.

Президентът Росен Плевнелиев, кметът Милен Дулев и отец Паоло Кортези засаждат три рози пред бетонния постамент на мемориала – първите цветя сред обраслото доскоро в треви и бурени място на Втори обект.

Гвардейците и военните под стой поднасят венци. Списъкът е дълъг. Минута мълчание в памет на жертвите. И множеството се раздвижва. След официалната част хората разговарят, обсъждат, разглеждат изложбите. Снимат се. Събудени от паметта за жертвите на комунизма. На „Белене”. Лагерът.

Част от публиката, потърсила сянка от парещите лъчи край сградите на Втори обект | Фотограф: Христо Христов.

Васко Кръпката и отец Кортези разговарят, а режисьорът Евгений Михайлов ги заснема в очакване на официалните гости | Фотограф: Христо Христов.

От ляво на дясно: Кметът на Белене Милен Дулев, президентът Росен Плевнелиев и президентът (1997-2002) Петър Стоянов току що са пристигнали на мястото на бившия лагер | Фотограф: Христо Христов.

Държавният глава произнася своята реч | Фотограф: Христо Христов.

Мъж е издигнал плакат на свой родственик, въдворен без съд и присъда в „Белене” | Фотограф: Христо Христов.

Отец Кортези благодари на всички, които са се включили безвъзмездно в инициативата за превръщането на бившия концлагер в мемориал на жертвите | Фотограф: Христо Христов.

Президентът Росен Плевнелиев прегръща емоционално отец Паоло Кортези след словото му | Фотограф: Христо Христов.

Лидерът на „Обединени земеделци” Петя Ставрева говори пред множеството | Фотограф: Христо Христов.

Част от публиката, дошла от различни краища на България и света | Фотограф: Христо Христов.

Млад мъж придружава бившия лагерист в „Белене” Крум Хорозов, нарисувал в поредица от скици и рисунки лагера, за който в архивите не са открити снимки | Фотограф: Христо Христов.

Въдвореният без съд и присъда в „Белене” през 1985 г. за несъгласие с „възродителния процес” Халил Расим (вдясно) от Кърджали също беше дошъл за поредна година | Фотограф: Христо Христов.

Васко Кръпката по време на изпълнението на „Комунизмът си отива” | Фотограф: Христо Христов.

Депутатът Методи Андреев ръкопляска на изпълнението на Васко Кръпката | Фотограф: Христо Христов.

Иван Хаджииванов, брат на убития през 1952 г. на границата с Гърция поет Кръстьо Хаджииванов, държи в ръка материали и книга за него  | Фотограф: Христо Христов.

В края на поклонението кметът на Белене Дулев, президентът Плевнелиев и отец Кортези засадиха три рози – първите цветя през бъдещия паметник в памет на жертвите на комунизма | Фотограф: Христо Христов.

Гвардейците поднасят венци от президента | Фотограф: Христо Христов.

Военните поднасят венци от различни държавни институции | Фотограф: Христо Христов.

Вили Лилков и Касим Дал от Реформаторския блок също поднасят венец | Фотограф: Христо Христов.

Едноминутно мълчание пред недовършения паметник | Фотограф: Христо Христов.

От ляво на дясно: Кметът на Белене Дулев, президентът Плевнелиев и министърът на отбраната Ненчев в минута мълчение в памет на жертвите | Фотограф: Христо Христов.

Депутат Айдоан Али (в средата) разговаря с Мохамед Узункъш (вдясно), родом от с. Веслец, Кърджалийско, с 20-годишна присъда от комунистическия режим като основател и лидeр на ,, Дългата зима”, най-голямата автентична нелегална организация на турците при тоталитарното управление на БКП. Застанали са на фона на плаката от миналогодишното поклонение и паметната плоча на една от сградите на Втори обект | Фотограф: Христо Христов.

Гвардеец разглежда изложбата „Памет за лагера „Белене” | Фотограф: Христо Христов.

Обратно от „Персин” по понтонния мост към Белене | Фотограф: Христо Христов.

София – Белене – Персин –София

Репортажът е осъществен с любезното съдействие на Радина Цачева и Никодим Янушев, на които авторът Христо Христов изразява специална благодарност.