На служебната поща на desebg.com скоро получих покана от администрацията на област Перник за откриване на пътуващата изложба „България 1944-1989. Забранената истина” при гостуването ѝ в града на миньорите.

Познавам добре изложбата и авторите ѝ Фанна Коларова и Стоян Райчевски. Отразявал съм на сайта първото ѝ представяне през 2012 г., открито от президента Росен Плевнелиев, както и излагането ѝ в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутата Андрей Ковачев, както и в българския парламент.

Тя е един от малкото успешни проекти, осъществена от хора, подкрепени от фондация „Конрад Аденауер” и още няколко германски неправителствени  институции, хора, които знаят колко важно е да се говори за истинското лице на комунистическия режим, непознат на младите поколения.

Изненадваща инициатива на една областна управа

Донякъде съм учуден, че този път инициативата за пътуващата изложба (виж повече за изложбата на страницата ѝ - ТУК) идва от една структура на държавната администрация – областната управа на Перник. Опитвам се да си спомня за събитие, чийто акцент е комунистическото минало, който да е организирано от орган на държавната администрация и не откривам такова, просто защото в позаглъхналия дебат за истината за тоталитарната диктатура на БКП държавата в лицето на изпълнителната ѝ власт никога не е била особено активна и последователна.

Така че с интерес на 24 септември 2015 г. сутринта потеглям към Перник, за да отразя събитието.

Градът ме посреща окъпан в един от последните слънчеви дни на златната есен. Изложбата „България 1944-1989. Забранената истина” е експонирана в сградата на областната администрация на Перник в центъра на града.

Макар да идвам като журналист организаторите ме посрещат като гост заедно с други поканени от София. Посреща ни с покана за кафе областният управител на Перник Ирена Соколова, с която не се познавам и се срещаме за първи път. Тук са вече авторите на изложбата Фанна Коларова и Стоян Райчевски, проф. Калин Янакиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, д-р Румен Петров, психиатър и преподавател в НБУ. След брони минути пристига и ръководителят на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт.

Да се стигне до мислите на учениците

Ирена Соколова бърза да ни каже, че областната управа не си прави пиар кампания с изложбата, която се представя броени дни след започване на учебна година.

„Поканили сме учители и университетски преподаватели, студенти, ученици от различни училища в града, а също така и хора, подложени на репресии по времето на комунизма, които да разкажат за преживяното от тях. Целта ни е посланията на изложбата и дискусията след това да стигнат до най-младите и да провокират техните мисли. За учителите се открива възможност да използват дебата и да преценят дали да не го продължат със своите ученици и ако желаят да ги доведат и да ги запознаят с изложбата”, обяснява тя.

Ирена Соколова е психотерапевт, депутат от ГЕРБ в 41-то и 42-то Народно събрание. Там е била член на Комисията по образование и наука, а след последните парламентарни избори през октомври 2014 г. и сформирането на настоящото правителство е назначена за областен управител на родния ѝ Перник.

Организацията на събитието се оказва на ниво, защото когато се отправяме към изложбата, виждаме множество от ученици и преподаватели, отзовали се на поканата на областния управител да присътват на откриването ѝ. Тук са учители и директори от около 20 основни училища и професионални гимназии в Перник, сред които Професионална гимназия по икономика, Гимназия с преподаване на чужди езици „Симеон Радев”, 7-мо Основно училище „Г. С. Раковски”, 8-мо Основно училище „Кракра Пернишки”, 12-то Основно училище „Васил Левски”, 5-то СОУ „Петко Р. Славейков”, Природоматематическа гимназия „Петър Берон” с разширено изучаване на чужди езици, Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост и др., както и ученици.

Получавам тази информация от представител на Регионалния инспекторат по образование, който също присъства на събитието.

Няколко думи за забранената истина и за забравеното минало

Изложбата е открита от г-жа Соколова. Говори за забравеното минало и за нашия български проблем с дебата за онова, което е било преди 26 години. Подчертава колко е важно младите да преоткрият истината по свой път. Затова нарича и изложбата „специална”. Защото тя може да им отключи емоцията за факти и истини, които те никога не са подозирали.

Думата е дадена на д-р Марко Арндт, който подчертава, че преосмислянето на комунистическата диктатура е труден процес за страните, които са били в бившия съветски лагер и в него трябва да участва и държавата, и гражданското общество. По този начин той подсказва, че подобни граждански инициативи като изложбата, са важна част от отърсването от комунистическото наследство.

„Преосмислянето на миналото обаче най-вече е необходимо заради самата истина и справедливостта, която в крайна сметка трябва да възтържествува”, заключава ръководителят на Софийското бюро на фондация „Конрадн Аденауер”.

Думата е дадена на инициатора на изложбата Фанна Коларова, която видимо развълнувана заявява:

„Приятно е да се вижда толкова много и то млади хора. Никога не съм мислила, че мога да направя проучване, с което да се обяснява на хората какво е добро и какво зло, докато в един момент започнах да задавам въпроси, да ходя по архиви и намерих партньори с, които да работим заедно.

Живея между Германия и България и двете държави ми са близки и родни, знам какво се случи и в ГДР, и в НРБ. Когато падна Берлинската стена бях в Берлин”.

Тя говори за травмите, които хората са получили по времето на комунизма и тяхното отражение до трето поколение – склонност към капсулиране, към депресия. Като общност обществото продължава да страда от това, че са зададени много въпроси, които не са намерили адекватен отговор.

Според нея всеки трябва да се запита какво се е случило с него, с неговото семейство, с хората в града или селото, в които е живял, в областта и в родината му. „Това, което сме се опитали да покажем с тази изложба е много малка част от това, което се прави по същите проблеми в Германия”, подчертава Коларова.

„Радвам се, че изложбата днес събира толкова много хора, това е и една от целите ѝ”, казва другият съавтор Стоян Райчевски, общественик, автор на множество изследвания и бивш депутат от СДС. „Истината, която показваме с нея, беше забранявана 45 години”, допълва той. Той посочва, че тогава за тези факти не е могло да се говори, а сега тази истина се изопачава или премълчава и се използва за манипулиране на обществото.

Той представя накратко отделните теми засегнати в изложбата – от съветската окупация и убийствата без съд и присъди през „народния съд”, лагерите, насилствената колективизация, съпротивата на горяните, погрома на църквата, убийствата на границата и се стигне до сгромолясването на режима през 1989 г.

Евродепутатът Андрей Ковачев, който през последните години най-активно подкрепя опитите за прочит на историята в периода 1944-1989 г., е успял от Брюксел да изпрати поздравителен адрес до участниците в събитието. „Сигурен съм, че за много от гостите и посетителите на изложбата снимките и документите в нея ще разкрият малко известни факти от историята на страната ни в годините на комунистическата диктатура”, отбелязва евродепутатът.

Илияна Соколова съобщава, че Андрей Ковачев и фондация „Конрад Аденауер” са свързани с продължението на изложбата и дискусията, а именно с обявяване на конкурс за есе по темата „България 1944-1989 г. Забранена истина” за всички ученици и студенти от Перник. Германската фондация ще предостави парични награди, а за първите трима отличени – пътуване до Европейския парламент в Брюксел, поето от евродепутата.

Дадена е думата на д-р Румен Петров, лекар психиатър, преподавател в НБУ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Той очертава три основни герои сред присъстващите на изложбата. Първите са най-младите, тези които са застанали в периферията на присъстващите. Вторите са връстниците на комунизма или онези, на които най-малко половината от живота е минал тогава. „А третият герой е съвместното ни живее... Опитвам се да ви кажа, че животът в едно такова място, каквото е диктатурата, не е лесен. И причината не е само в диктатурата, а в особените конфликти, в които сме били поставяни”, отбелязва психиатърът.

По думите му темите за тоталитаризма са трудни за размисъл, защото винаги е трудно да се говори за страданието от първо лице единствено число. „Дори съдът, когато разглежда случаи на насилие цели да отсъди съответно наказание за извършителя на престъплението, но какво е преживяла жертвата се оставя настрана”, даде пример той. В известна степен в българското общество съществува такъв проблем и по отношение на преживения тоталитаризъм. Според Петров първото място, където трябва да се говори за това е семейството. Такъв процес обаче на практика не се случва у нас или ако се прави става в много малко семейства.

Разказът на живите страдалци от комунизма

След откриването на изложбата и запознаване с експозицията разговорът неусетно се пренася в залата на областната администрация, където дискусията продължава с излъчването пред учениците, преподавателите и гостите на документалния филм, съпътстващ изложбата. В него са застъпени отделни теми от самата изложба като съветската окупация убийствата без съд и присъда след 9 септември 1944 г. от документалната лента говорят отец Димитър Амбарев, осъденият на смърт политически затворник Георги Саръиванов, син на един от първите собственици на текстилна фабрика в Сливен, племенникът на убития веднага след Деветосептемврийския преврат журналист Данаил Крапчев, осъден посмъртно от „народния съд” на смърт...

Думата е дадена на живите страдалци от комунистическия режим търпеливо чакащите дотогава пернишки писател Цанко Живков и бившият лагерист анархист Александър Наков, оцелял в лагерите „Богданов дол” и „Белене” между 1948 и 1953 г.

„Това са специални хора, живите свидетели и живата история”, представя ги областният управител Соколова.

Двамата разказват за терора и убийствата, за ужасния глад в лагерите, а думите им са трудно възприемани от учениците. Александър Наков въпреки преклонните си 96 години връща началото на историята към 1939 г., когато Хитлер и Сталин стават съюзници с пакта Молотов-Рибентроп, поставил началото на Втората световна война, факт, който учениците не знаят.

Кой пречи истината за комунистическото минало да се изучава

Каква е причината истината за миналото да се крие от нас и ние да не я изучаваме в училище, пита един от учениците, присъстващи на дискусията. „Една от причините е такива млади хора като вас да бъдат манипулирани”, отговаря Стоян Райчевски.

„Прави ли ви впечатление, че докато говорим за нацизма никой няма право да изрази друга гледна точка, освен осъдителната”, обръща се към младите хора в залата  проф. Калин Янакиев и продължава: Може ли да си представите по която и да е телевизия в Германия един изследовател или общественик да се говори за престъпленията на нацизма, а срещу него от другата страда да бъде поканен друг събеседник, който да засегне друга гледна точка. Точно така обаче се случва в България по отношение на комунизма.”

Богословът разкри сърцевината на политиката на БКП (desebg.com ще публикува цялата му позиция в до пълнител текст):

„Онова, което искам ясно да ви кажа, е че всичко в България през онези години за БКП беше политика. Всичко. И след като е умрял Сталин и след 60-те години в България има концентрационни лагери. Защо мислите, че там са изпращани хора? Защото са били анархисти или са пишели националистически текстове? Нищо подобно.

Престъпление беше да разказваш виц. В днешно време вие може да шегувате, остро да осмеете всеки министър-председател на България, всеки президент на България. Нищо няма да ви се случи. Най-непиперливият политически виц, който разкажете през 60-те години, 70-те и 80-те години можеше да ви изпрати в затвора. Политически неблагонадеждно е да слушат определена музика. Това нещо също може да те прави в лагер. Неблагонадеждно е да ходиш с определена прическа и дрехи.”

Председателят на 38-то Народно събрание Йордан Соколов, също присъстващ на дискусията, разказва за репресивната машина на комунистическата партия – Държавна сигурност, за създадените от нея контрабандни канали и безотчетни средства, получавани по незаконен път от висшата комунистическа номенклатура.

Когато комунистическият елит смени само шапката си

Два часа минават неусетно. В края на дискусията д-р Арндт казва няколко заключителни слова. За това, че младите трябва да се интересуват какво се е случило по времето на комунизма и да търсят алтернативни източници за информация за този период от българската история.

Говори и за проблема как едно общество може да тръгне по демократичен път, ако успее да се справи с миналото си и какво става, когато комунистическият елит само смени името си (както в България БКП направи с БСП). „През 1989 г. в България комунистическият елит само си смени шапката и това е една от причините в днешно време наследниците на този елит да имат голяма власт в страната”, заключава той.

Така приключва дискусия за комунистическото минало в Перник, породена от една пътуваща изложба. Нагледен пример за това какво трябва да прави обществото и държавата, докато чакаме някой в Министерството на образованието и науката да се престраши да смени стария учебен план с нов и в новите учебни програми да влезе истината за тоталитарния режим на комунизма.