Ученици, студенти, учители и университетски преподаватели от близо 20 училища в Перник се отзоваха на рядко срещана в България инициатива от страна на представител на държавната администрация – организиране на дискусия за комунистическия режим в страната, от чието наследство страната продължава да се отърсва вече четвърт век.

В четвъртък областният управител на Перник Ирена Соколова (ГЕРБ) откри в сградата на областната администрация в града изложбата „България 1944-1989. Забранената истина”, разказваща за малко известни на родените след 1980 г. факти за тоталитарната комунистическа диктатура в България в периода 1944-1989 г.

Събитие е организирано от областна администрация Перник и фондация „Конрад Аденауер”, а автори на пътуващата изложба са изследователите Фанна Коларова и Стоян Райчевски.

Изложбата беше показана за първи път в София от президента Росен Плевнелиев през 2012 г., а оттогава досега тя е обиколила над 15 градове в страната, като същевременно беше показана в Европейския парламент и в българското Народно събрание.

Премиерата ѝ в Перник се случва броени дни след началото на учебната година и целта е да запознае ученици, студенти и техни преподаватели с малко известни факти от комунистическото минало, както и да провокира дебат за неговото преосмисляне.

„През последните години за нас, българите, се очерта един много сериозен въпрос и той е мълчанието за комунистическото минало. Това странно и порочно мълчание позволява да се появяват различни версии и усещането, че има някаква специална тайна, която обвива миналото ни”, заяви при откриването на изложбата областният управител на Перник Ирена Соколова.

По думите ѝ днес ние се сблъскваме с проблеми, чието отражение откриваме в комунистическия режим. „Трябва да интегрираме в нашата история този период, но все още дебатът за него се води твърде емоционално”, допълни тя.

Според ръководителя на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт за обществата от Централна и Източна Европа, преживели комунизма, е важно преосмислянето на тоталитарното минало. „В този процес трябва да участва, както държавата с образователни програми, така и обществото с различни граждански инициативи”, отбеляза той.

Д-р Арндт подчерта, че в обществата от бившия Източен блок винаги има съпротива за научаване и изучаване на истината за комунистическия режим, тъй като представители от различни сфери в обществото всъщност са били участници в този режим. „В България елитът на БКП само си смени шапката през 1989 г., когато режимът рухна”, подчерта той една от причините за трудния преход в страната ни към демокрация.

Авторите на изложбата Фанна Коларова и Стоян Райчевски бяха единодушни, че целта на инициативата им е да провокират разговор за истината за комунизма, която допреди 25 години е била забранена за българското общество.

След откриване на дискусията младите хора и техните учители участваха в дискусия по темата. Те можаха да чуят от първо лице от бивши лагеристи за преживяното в някои от най-жестоките лагери на комунизма като „Куциян”, „Богданов дол” и „Белене”.

„Най-страшното в „Белене” беше гладът”, сподели пред присъстващите в препълнената зала на областната администрация 96-годишният Александър Наков, оцелял в лагерите „Богданов дол” и „Белене”, където е въдворен без съд и присъда в продължение на 5 години.

Учениците бяха единодушни, че желаят да знаят повече за този период от българската история, който не се изучава подробно в часовете по история. В дискусията се включиха и обществениците от София, а по време на дебата, продължил близо два часа, беше излъчен и филм с разкази на репресирани, съпътстващ изложбата.

Ирена Соколова обяви пред учениците инициатива за написване на есе по дебатираните теми за комунистическото минало. Най-добрите ще бъдат отличени с награди от фондация "Конрад Аденауер", а авторите на първите три класирани есета ще посетят Брюксел, за да се запознаят с дейността на Европейския парламент по покана на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).

Изложбата ще остане отворена близо месец в областната администрация в Перник, а след това ще бъде показана и в Радомир.

Очаквайте подробен репортаж от събитието на desebg.com.