Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Състоянието и изводите от агентурно-оперативната работа по „Враждебна младеж” в светлината на опита на съветските другари и решението на Политбюро на ЦК на БКП от 18 май 1957 г.

Документът е от август 1959 г. и е подписан от началника на отделението в Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за борба с контрареволюцията.

С посоченото решение на висшето партийно ръководство на БКП е указано Държавна сигурност „да установи действителния враждебен контингент и се осигури активното му разработване”. По това време първи секретар на комунистическата партия в България вече е Тодор Живков, който е утвърден на този пост на Априлския пленум през 1956 г. и е обещал прекъсване на сталинските методи, с които репресивният апарат на БКП е тероризирал обществото по време на предшественика му Вълко Червенков.

По това време в структурата на ДС от 1953 г. действа Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. То има задачата да следи и контролира интелигенцията, духовенството, оцелелите представителите на управлението до 1944 г., наричани „бивши хора”, а също така специално отделение е разработвало младежта.

В докладната се посочва, че през 1957 г. във „вражеска дейност” са засечени 789 младежи, а през 1958 г. – 487 младежи. Около 40 процента от тези млади хора са се „проявили” при подготовка и опит да напуснат нелегално комунистическия режим в България, който е третирал подобна дейност като „измяна на родината”.  Други 25 процента, според ДС, са свързани с „нелегални организации”, а около 26 процента – в писане и разпространение на „вражески листовки”.

„Най-характерното е това, че около от проявилите враждебна дейност младежи през този период са от социално близки нам среди”, е подчертано в доклада.

От 798 младежи през 1957 г. ДС е филтрирала 692, а 106 са осъдени и изпратени в трудово-възпитателни общежития (по това време съществува най-големия лагер за политически противници на властта „Белене”, бел. ред.).

През 1958 г. филтрираните младежи са 415 от 487, а осъдени и изпратени в ТВО са 72 млади хора. Изводът обаче за изпращането на младежи в ТВО е, че след излизането си оттам те са се утвърдили като противници на режима, тъй като в лагерите са били в постоянен контакт „с възрастни и закоравели вражески елементи, под тяхно влияние се оформят още повече като врагове”.

По линия на преследването на младежта в България към 1959 г. Държавна сигурност е разполагала с 916 агенти в цялата страна и 384 доверени връзки. Планирано е да се придобива нова качествена агентура сред префесорско-преподавателския състав. Представена е подробна статистика за водените разработки срещу младите хора.

Документът е публикуван в сборника „Държавна сигурност и образованието 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2011 г.