Инициативен комитет, в който влизат различни общественици, репресирани от комунистическия режим и граждани, предложи създаването на Мемориал на диктатурата, който да бъде изграден в сградата на бившата Дирекция на Народната милиция на Лъвов мост в столицата.

Предложението беше направено днес по време на международна конференция „Култура на паметта за терора и диктатурата в България”. Инициативата е организирана от Център „Хана Аренд” и е подкрепена от фондация „Конрад Аденауер” и Европейския парламент.

Конференцията се състоя в самата сграда на бившата Дирекция на Народната милиция на Лъвов мост в София, в чиято история има много символика. Тя е построена през 1920 г. с пари на Коминтерна като партиен дом на комунистическата партия, която по това време е секция на Третия интернационал, чрез който Москва контролира комунистическите партии в другите страни. През 1923 г. тя е конфискувана и 20 години в нея се помещава Дирекцията на полицията. След 9 септември 1944 г. тя е предоставена на новосъздадената Народната милиция и Държавна сигурност. След промените тя остава собсвеност на МВР и в нея дълги години е Национална служба „Полиция” (впоследствие дирекция).

Според инициаторите на проявата сградата е историческо място на държавен терор във времена на диктатура, авторитаризъм и тоталитаризъм.

Това е третият опит да се създаде място за памет за репресиите при комунизма, само че за първи път инициаторите включват и периода преди 9 септември 1944 г.

Идеята за музей на комунизма

Предишните опити са свързани с идеята да бъде създаден музей на комунизма. През втората половина на 2009 г. инициативен комитет, в който влизат учени и интелектуалци, сред които проф. Ивайло Знеполски, Георги Лозанов и др. лансират идеята. В резултат на това в началото на 2010 г. правителството на ГЕРБ гласува решение за нуждите на музей на комунизма да бъде предоставена сградата на МВР на ул. „Алабин” до Съдебната палата. Тя се води музей на министерството, а преди промените е Музей на революционната бдителност, в който на показ се излагани успехите на Държавна сигурност и МВР срещу враговете.

До реализиране на музей за комунизма не се стига поради липса на финансиране. И към момента обаче решението на Министерския съвет е актуално и в сила.

Музей за репресиите на ДС

През 2011 г. тогавашният новоназначен пердседател на Държвана агенция „Архиви” (ДАА) историкът Мартин Иванов лансира в публичното пространство идеята за създаването на музей, който да разкрива истината за дейността на Държавна сигурност. За място е избрано подземието на държавните архиви на ул. „Московска” 5, където днес се помещава агенцията. В част от подземието са останали няколко автентични килии, използвани от репресивния апарат на БКП след 9 септември 1944 г.

Мартин Иванов организира обществен съвет от експерти, който проучи цели европейски опит в другите страни от бившия Източен блок и беше изготвен идеен проект. Президентът Росен Плевнелиев лично подкрепи идеята за подобен музей.

Реализирането му обаче също опря до държавно финансиране. В случая сумата, необходима за музея, е от порядъка на 2,5 млн. лв., далеч по-скромна от всички други нови музеи, за които бяха предоставени средства от държавния бюджет. През септември 2013 г. премиерът Орешарски уволни без мотиви председателят на ДАА Мартин Иванов, а назначеният на неговото място Иван Комитски заяви, че въпросът за музея е висящ.

Международната конференция в сградата на полицията на Орлов мост не беше уважена от министъра на вътрешните работи и вицепремиер Цветлин Йовчев, въпреки поканата.

На форума чуждестранни експерти от Унгария, Германия и Белгия споделиха добрите практики за съхранение на паметта за режимите през ХХ век в техните страни. България е единствената страна от бившия Източен блок, в който няма изграден музей на комунизма или репресивния му апарат.

Участниците в конференцията приеха декларация за предаването на тоталитарните архиви от отдел „Затвори” при Министерството на правосъдието, Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” при Министерството на отбраната на комисията по досиетата.