Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка Момчил Методиев, един от най-компетентните изследователи на Българската православна църква по време на комунизма. Той е доктор по история от СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите”Папите и тяхната империя – ІІ-VІІ век” (2002), „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (2008) и „Между вярата и компромиса” – Българската православна църква и комунистическата държава (2010). Редактор е на списание „Християнство и култура”. Един от съставителите на документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция” (2011).

Г-н Методиев, какъв анализ следва да се направи след обявяването на сътрудниците на ДС в Светия Синод, които се оказаха 11 души от 15 членове?

- Резултатите са ясни – имаме много лоши и една добра новина. По-точно лошите новини са 11, а много добрата новина е чистото минало на патриарх Максим. Следва анализът на оповестените данни – същински дълбокия анализ ще мога да направя след като прочета самите досиета, но и сега е ясно, че някои от оповестените данни са направо шокиращи. Най-силно в това отношение ме впечатли обемът на досието на Западноевропейския митр. Симеон – автор на 27 тома донесения и щатен ДС служител. Разбирам, че тези 27 тома съдържат преди всичко справки за българските църковни общности в Америка и Западна Европа, както и че включването му в свръхсекретния щат е вероятно средство за повишение на неговата заплата, докато е в чужбина, но това не променя нищо. Освен това той е бил привлечен, докато е бил учител-възпитател в Семинарията в Черепиш, което също ми изглежда осъдително.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува личното кадрово дело на Таско Ерменков – депутат от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014) и 43-то Народно събрание (2014 – ), изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност (2003-2010), бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (1984-1992).

Неговото име нашумя наскоро като автор на поправката „Бакалов” в Закона за военното разузнаване, приета от парламента с гласовете на БСП и ГЕРБ, целяща смяната на назначения през май 2015 г. за директор на служба „Военна информация” (военното разузнаване) Йордан Бакалов, срещу което се обяви премиерът Бойко Борисов, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето миналата седмица и върна закона за ново разглеждане в Народното събрание.

От досието става ясно, че като военен разузнавач РУ-ГЩ не е оценило положително работата на Таско Ерменков, особено по време на задграничния му престой в Западен Берлин (1987-1990), откъдето се е завърнал след скандал при опита да закупи служебен автомобил. РУ-ГЩ заключава, че той не е показал качества за работа зад граница и придобитите от него данни са от средствата за масова информация.

Росен Ангелчев, един от двамата избрани от Фонда за гарантиране на влоговете и назначени днес за временни синдици в Корпоративна търговска банка (КТБ), е свързан с бившата Държавна сигурност, показа проверка на desebg.com.

Ангелчев е представен като юрист с богат опит и държавен експерт в дирекция „Енергийна сигурност“ в Министерството на енергетиката, където работи от началото на 2015 г., но в официалната информация за него е пропуснато да се отбележи агентурното му минало.

То е разкрито от Комисията по досиетата през 2012 г. при проверката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тогава Ангелчев е проверен в качеството си на началник на отдел в министерството в периода 2004-2006 г. по време на кабинетите Сакскобургготски и Станишев.

Вчера, 17 април 2013 г., комисията по досиетата официално обяви първите си две решения за сътрудниците на комунистическите тайни служби сред кредитните длъжници. Едно от по-известните имена в списъка е това на Младен Мутафчийски. Той е привлечен през 1980 г. секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) под псевдонима „МИХАЙЛОВ”. След това, през 1983 г. е оформен като ОРОН – оперативен работник на обществени начала. В годината на вербовката му – 1980 г. – той е изпратен като инженер в Етиопия за строежа на обект „Посолски комплекс“. През 1983 г.  е преназначен за пълномощник на „Кинтекс“ в Адис Абеба до 1987 г. От края на 60-те години „Кинтекс” е външнотърговското дружество, което осъществява оръжейната търговия на НРБ. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за ръководител на фирмата „Тератон”, която се занимава с инженерингова дейност, но също така се намесва с схемата за търговия с ембаргови стоки.

След промените Мутафчийски развива самостоятелен бизнес. Собственик е в множество фирми, свързани с туристическия бизнес по българското Черноморие.  До 2009 г. е в ръководството на „Слънчев бряг” АД, а след напускането му в различни публикации в пресата се сочи, че активите на дружеството са източени. Името му нашумя през септември 2008 г. след побоя на главния редактор на сайта „Фрог нюз“ Огнян Стефанов. При старта Мутафчийски е собственик на електронно издание, а Стефанов е негов съдружник.

Следващият текст е посветен именно на дейността на „Тератон” под ръководството на Младен Мутафчийски. Текстът е част от разследването на журналиста Христо Христов за източването на българските капитали зад граница в книгата му „Империята на задграничните фирми” (2009).