Българският Хелзинкски комитет (БХК) разпространи днес декларация, с която определи като недопустимо вчерашното изявление на служебния министър-председател Марин Райков, с което той определи принадлежността към ДС като „част от чалгата на прехода”.

Той направи това вчера на извънреден брифинг по повод скандала с назначаването на агент сред зам.-министрите, а именно Божан Стоянов, който в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговаря за енергетиката и трябва да извърши преструктурирането на сектора.

"Български хелзинкски комитет изразява загриженост по повод вчерашното изказване на министър-председателя г-н Марин Райков за това, че темата за принадлежност към бившата Държавна сигурност е „част от чалгата на прехода”, се посочва в декларацията на БХК. 

 Според неправителствената организация за защита правата на човека изявлението на премиера е провокирано от един реален проблем – неадекватния достъп в миналото на Комисията по досиетата до архивите и свързаното с това издаване на удостоверения за „чисто минало” на лица, за които впоследствие се появяват данни, че са били сътрудници.

Сайтът Държавна сигурност.com представя данни за разкритото агентурно минало на митрополитите от Светия Синод, които бяха обявени с решение на комисията по досиетата по-рано днес.

Седмина от тях са били свързани с Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, а четирима с Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). Една част от агентите са работили и за двете управления. Някои от днешните митрополити са били вербувани за сътрудници на ДС в различни Окръжни управление на ДС в страната.

Един от 11-те агенти е работил и като оперативен работник на ДС, тоест бил е и щатен сътрудник на репресивния апарат на БКП. Това е Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Той е и най-ранно вербувания агент от днешните митрополити – привлечен е към сътрудничество през 1964 г. Русенски митрополит Неофит пък е най-късно привлечения агент – от 1983 г.

От разкритите 11 агенти само един митрополит Галактион е обявен преди това – през 2007 г. в качеството си на бивш народен представител от СДС.

Агентите в Светия Синод имат най-масираното присъствие в проверен от комисията орган или институция. То представлява 73,3 процента от всички членове на синода. До момента първенството по този показател се държеше от Министерството на външните работи. През декември 2010 г. комисията по досиетата установи принадлежност към ДС на 218 посланици и генерални консули, което представлява 60,8 процента от всички проверени 462 висши дипломати.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Стойчо Донев – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Той вербуван от Шесто управелние на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1975 г. като агент под псевдонима „ШИШМАНОВ”.

Използван е по линия на медицината, тъй като самият той е лекар, Катедрата по хистология на Висшия медицински институт в София. Предава донесения срещу свои колеги и чуждестранни специалисти. Използван до 1989 г. като агент, Донев се обявява против отварянето на досиета в писмо до министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев в кабинета на БСП начело с Андрей Луканов в края на 1990 г.

Произход и образование

Стойчо Донев е роден през 1938 г. в гр. Перущица, област Пловдив. Произхожда от семейство на семейство на свещеник. Според информацията в досието на Стойчо Донев то е „с положително отношение към мероприятията на народната власт”.

Завършва медицина във ВМИ „И. П. Павлов” в град Пловдив. След дипломирането си през 1962 г. е участъков педиатър в Районната болница в град Златоград. През 1964 г. постъпва като аспирант по хистохимия в Катедрата по хистология и ембриология на Висшия медицински институт в град София. През 1969 г. защитава кандидатска дисертация посветена на хипоталамическата невросекреция. От 1967 г. е редовен асистент в същата катедра. От 1987 г. е доцент в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия в София. Там се пенсионира през 2003 г.

Вербуван от Шесто управление на ДС

Стойчо Донев е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1975 г. като агент под псевдонима „ШИШМАНОВ”. По това време той работи като лекар в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия. Вербуван по линия на медицина на идейно-политическа основа при провеждането на еднократна беседа с него.

Вчера, 17 април 2013 г., комисията по досиетата официално обяви първите си две решения за сътрудниците на комунистическите тайни служби сред кредитните длъжници. Едно от по-известните имена в списъка е това на Младен Мутафчийски. Той е привлечен през 1980 г. секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) под псевдонима „МИХАЙЛОВ”. След това, през 1983 г. е оформен като ОРОН – оперативен работник на обществени начала. В годината на вербовката му – 1980 г. – той е изпратен като инженер в Етиопия за строежа на обект „Посолски комплекс“. През 1983 г.  е преназначен за пълномощник на „Кинтекс“ в Адис Абеба до 1987 г. От края на 60-те години „Кинтекс” е външнотърговското дружество, което осъществява оръжейната търговия на НРБ. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за ръководител на фирмата „Тератон”, която се занимава с инженерингова дейност, но също така се намесва с схемата за търговия с ембаргови стоки.

След промените Мутафчийски развива самостоятелен бизнес. Собственик е в множество фирми, свързани с туристическия бизнес по българското Черноморие.  До 2009 г. е в ръководството на „Слънчев бряг” АД, а след напускането му в различни публикации в пресата се сочи, че активите на дружеството са източени. Името му нашумя през септември 2008 г. след побоя на главния редактор на сайта „Фрог нюз“ Огнян Стефанов. При старта Мутафчийски е собственик на електронно издание, а Стефанов е негов съдружник.

Следващият текст е посветен именно на дейността на „Тератон” под ръководството на Младен Мутафчийски. Текстът е част от разследването на журналиста Христо Христов за източването на българските капитали зад граница в книгата му „Империята на задграничните фирми” (2009).