„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Състоянието на работата сред затворниците – контрареволюционери. Документът е от 1961 г. и е подписан от началника на Трето секретно политическо управление на ДС ген. Георги Кръстев. Трето управление съществува в периода 1952-1961 г. и е предшественик на създаденото след това през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

От документа става ясно, че между 1953 г. и 1961 г. са помилвани над 3400 души, от които 1800 опозиционери. В същия период от всички затворници Държавна сигурност е вербувала 410 агенти за наблюдение на „вражеските елементи в цялата страна”.

Към май 1961 г. осъдените за политически прояви са 1277 души, от които 250 са представители на политическата опозиция, ликвидирана през  1947 г. от комунистическия режим. Сред затворниците са и 400 младежи, осъдени за опит за бягство зад граница.

В докладната ДС посочва, че повечето от оцелелите опозиционни лидери са били „приобщени” към „народната власт”, в резултат на което са освободени от затворите. През май 1961 г. са помилвани 130 политически затворници. От тях са вербувани 11 души, а към други 15 е подходено за сътрудничество.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за дезинформационната работа на органите на ДС. Документът е от 1980 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция се регламентира използването на дезинформацията като средство и метод от ДС в борбата срещу противника. Целта е с нея да се въведе координация в дейността на Държавна сигурност при използването на дезинформационната работа и постигането на по-голяма ефективност.

„Под дезинформация се разбират сведения (информация), в повечето случаи несъответстващи на действителността, които органите на държавна сигурност използват за създаване у противника на такива представи, въз основа на които той взима решения и предприема действия в изгодна за нашата страна насока. Процесът на довеждане на дезинформацията до противника се нарича дезинформиране”, се посочва в инструкцията.

В рубриката „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя структурното развитие на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Използвани са материали, голяма част от които са публикувани за първи път в документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” на комисията по досиетата, DVD разширена версия, 2011 г.

Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията.

Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата и последвало решение на Върховния касационен съд.

Сред извършените терористични актове от БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя" през 1925 г., при който загиват 213 души, а ранените са над 500.

В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност.

Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет.

На отделение „А” е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение „Б” е външното контраразузнаване, отделение „В” отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение „Г” осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение „Д” е създадено за контрол на печата и легалните сдружения. .