Държавна сигурност.com представя част 4 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Структура на резидентурите в на ПГУ

С приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 24 юли 1973 г. „Основни положения” за работата на ПГУ е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Тя включва следните длъжности:

оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 23 се публикува строго секретен доклад  относно  „Състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия в Шуменски окръг в периода 1977-1979” на Окръжно управление МВР Шумен.

От него става ясно, че десет години преди 10 ноември 1989 г. в Шуменско е разпространена анонимка, призоваваща за свалянето на Тодор Живков от власт. Пълният текст е засечен от ДС по време на изборите през 1979 г. и е гласял: „Не гласувайте за кандидатите на БКП. Долу диктаторът Тодор Живков”.

 За тази анонимна дейност Държавна сигурност е открила дело за оперативно издирване (ДОИ) „ДИКТАТОРА”, което е цяляло да установи извършителя.

Сайтът Държавна сигурност.com представя част 3 на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

В част 1 се разказва за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
 

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Разузнаването се ръководи по „Основните положения” на Политбюро от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава току що назначения министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г.  Промяната е продиктувана от изменението на международната обстановка и новите приоритети пред ПГУ.

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 22 се публикува строго секретна справка относно  „Състоянието на борбата на ДС против идеологическата диверсия на противника в Хасковски окръг” на Окръжно управление МВР Хасково.

В документът основно внимание е отделено на изселническата психоза сред българските турци, която според ДС се поддържа от „турските пропагандни органи”. Отбелязано е, че сред турското малцинство в окръга се насажда страх от асимилация и много от българските турци правят всичко възможно да се снабдят с изселнически декларации.

Като друг проблем  са отбелязани подготовките и опитите за бягство от страна на представители на турското малцинство, които според ДС се дължали на влиянието на турските средства за пропаганда. За периода 1977-1979 г. в окръга са пресечени опитите за бягства на 70 души, а 14 са регистрирани като невъзвращенци.

Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.

Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 21 се публикува строго секретна справка относно  „Състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия на империализма на територията на Сливенски окръг 1977-1979 г.” на Окръжно управление МВР Сливен.

От документа става ясно, че основните проблеми на Държавна сигурност в Сливенско са три: туристическия обмен, компактната маса от турско и циганско малцинство и слушането на обявените от комунистическата власт за вражески радиостанции като „Свободна Европа”, „Дойче веле”, Би Би Си и „Гласът на Америка”.

 Описано е влиянието на група югославяни, посещавали многократно Сливен и разработвани по дело „Гларуси”, както и влиянието на френски езикови преподаватели.

Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 20 се публикува строго секретна информация за  „Състоянието на борбата на органите на Държавна сигурност против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в страната” на Окръжно управление МВР Разград.

В него основно е разгледан т. нар. изселнически въпрос, свързан със Спогодбата за изселване между НРБ и Турция от 1968 г., която изтича през ноември 1978 г.

По данни на ДС от Разградски окръг, населен с компактна маса български турци, са се изселили общо над 17 000 души, от които над 14 000 само през 1977 и 1978 г.

Според Държавна сигурност е възможно да се правят опити за създаване на нелегални националистически групи за противодействие на политиката на БКП за приобщаване на българските турци.

Сайтът desebg.com продължава документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Материалите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по места в страната.

В част 19 от поредицата се публикува строго секретна информация за  „Състоянието на борбата на органите в Силистренски окръг против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в страната”.

В документа Държавна сигурност в Силистра определя българските турци и младежта като основни проводници на идеологическата диверсия на „противника”.

Сайтът desebg.com представя част 18 на поредицата „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея е публикувана строго секретна информация на Окръжно управление на МВР - Пловдив за  „Състоянието на борбата на органите на ДС против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в страната”.

Документът е от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена и показва кого и за какво Държавна сигурност е преследвала в тогавашния Пловдивски окръг.

Според ДС в Пловдив с подписания през 1975 г. в Хелзинки Заключителен акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество са се засилили опитите „противника за провеждане на идеологическа подривна дейност”.

На първо място Държавна сигурност посочва активността на Стефан Вълков, един от участниците в горянското движение – в т. нар. Асеновградска конспирация), излежал 21 години в комунистическите затвори и един от основателите на Независимото дружество за правата на човека през 1988 г. с председател Илия Минев. .