В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност е виждала в лицето на Българската православна църква заплаха да се превърне в център, който да обедини в легална опозиция недоволните от управлението на БКП.

За това свидетелства строго секретен план относно: Агентурно-оперативната работа по линия на духовенството през 1981 г., който  сайтът desebg.com Документът е на отдел 03 на Шесто управление, отговарящ за следене и разработване на обектите в църковните среди.

В него са поставени две основните задачи на отдела. Първата е „провеждането на настъпателни агентурно-оперативни мероприятия по задграничните реакционни клерикални центрове и организации, използвани от противника за провеждането на идеологическа и друга подривна дейност срещу НРБ и другите социалистически страни”. Втората задача е „проваляне опитите на противника да създаде религиозно нелегално движение или обедини в легална опозиция около църквата всички вражески елементи”.

Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е използвало над 100 агенти за следене на българските граждани, пътуващи зад граница както и след завръщането им в НРБ.

Това разкрива архивен документ от 1980 г., подписан от началника на идеологическото управление ген. Петър Стоянов, отнасящ се за „обезпечаването” преди всичко на учени и специалисти, които са получавали редкия шанс да пътуват в чужбина.

В строго секретна информация за вражеските и противообществени прояви сред учащи и преподаватели в средните и полувисши учебни заведения през периода 1978-1979 г. е посочено точното разпределение на агентурата по сектори. Така от общо 101 агенти по тази линия Шесто управление е разполагало със 64 агенти във висшите учебни заведения (ВУЗ), Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) и тогавашното Министерство на народната просвета (МНП), 16 – в средствата за масова информация, 12 – БАН и Министерството на народното здраве (МНЗ) и 9 агенти в културните институти.

„Голяма част от тях имам дългогодишен опит, проверявани са многократно и са доказали своята преданост към органите на ДС”, се изтъква в документа. Посочено е, че агентите владеят чужди езици, а някои от тях „решават задачи по задграничните центрове на противника”. Шесто посочва, че са придобити нови 28 агенти от ВУЗ и БСФС „с качества и възможности за работа по канала на международния обем”.

Идеологическото управление на ДС е слухтяло за всякакви съмнителни контакти на българи с граждани от капиталистически държави. Извършена е огромна „профилактична” дейност. Проведени са индивидуални разговори с близо 400 лица, от които 250 от ВУЗ, БСФС, МНП, 60 от здравеопазването и БАН, 47 културни деятели и 35 журналисти.

Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна Инструкция на оперативния отчет на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на Държавна сигурност.

Документът регламентира процедурата за образуване на различните видове оперативни дела във външнополитическото разузнаване от 1976 г. до рухването на комунистическия режим в България.

Инструкцията указва и начина на отчет в разузнаването, както и системата за съхранение, предаването на делата в архив и тяхното ползване.

ПГУ прави изключение от другите управления на ДС с това, че има самостоятелен архив и оттам самостоятелен оперативен отчет.

Документът е подписан от началника на ПГУ ген. Васил Коцев и утвърден от министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка на Шесто управление за някои проблеми, свързани със създаването и дейността на дискотеките в България от май 1982 г. В нея се представят обобщени данни за съществуващите по това време 450 дискотеки в страната и влиянието, което според идеологическото управление на Държавна сигурност, те оказват върху младежта.

Първият проблем е свързан с факта, че техническото оборудване в повечето случаи е организирано от частни лица срещу заплащане. Бързо навлиза и излъчването в дискотеките и на западни филми на видео.

Сайтът Държавна сигурност.com представя основния документ, по който е работило разузнаването през последните 18 години от комунизма в България – „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР”.

През 1973 г. току-що назначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на висшето партийно ръководство нов устройствен нормативен документ за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

През същата година ПГУ е оглавено от полк. Васил Коцев, впоследствие генерал, който заема мястото на ген. Стоян Савов.

Дотогава разузнаването работи по друг подобен документ, приет десет години по-рано.

Промяната е продиктувана новите задачи, поставени пред ПГУ от комунистическото управление. Според доклада на вътрешния министър „противникът” активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия.

Съдържанието на новия документ е предварително  съгласувано с КГБ. Със секретното „Б” решение №8 от 24 юли 1973 г. Политбюро одобрява предложения от Димитър Стоянов проект. .

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ. През март 1982 г. идеологическото управление на Държавна сигурност информира за проблема в столицата.

В строго секретна информация, озаглавена относно: Дискотеките на територия на София и тяхната дейност идеологическото управление излага обобщени данни за броя на дискотеките в София. От 50 дискотеки 32 са под ръководството на районните комитети на ДКМС, 11 – на „Балкантурист” и „Обществено хранене” и 7 на районните съвети. Въпреки че в 30 от дискотеките не е допускан алкохол Шесто управление констатира, че поради занижения контрол „във всички дискотеки се внася алкохол отвън”.

Идеологическото управление коментира, че в повечето от дискотеките няма специално утвърдени програми, които да са „издържани в идейно-естетически вкус”.

 В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е опитало да контролира нелегалното разпространение на западни видеофилми в Народна република България.

Филми като поредицата за британския агент Джеймс Бонд, уестърна „Джанго” (1966) с Франко Неро, „Шалоко” (1968) с Шoн Кoнъpи и Бpиджид Бapдo,  „Супермен” (1978) със звезди като Марлон Брандо, Джийн Хекман и Кристофър Рийв и дори „Кръстникът” (1972), носител на три награди „Оскар”, са заклеймени от идеологическото управление на ДС като „идейно-естетически неиздържани” и с принизени художествено-технически качества.

Във времето, когато по кината в страната и по Българската телевизия се излъчват предимно съветски филми проникването на западни ленти на видеокасети е определено като безконтролно организиране на обществен и частен бизнес, който „представлява търговия с изкуството, с идеологията и възпитанието на посетителите (на места с видеопрожекции, б.а.)”.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.