Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия относно: някои нелоялни, враждебни и антиобществени прояви в средите на младата художествено-творческа интелигенция и учащите се във висшите учебни заведения по изкуствата.

Документът е от февруари 1983 г. и в него са изброени редица прояви на млади хора в България, които по това време са определени от ДС като разрез с постановките на БКП за правилно политическо, нравствено и професионално формиране на творческите личности.

Въпреки че Шесто управление констатира, че в „огромното си мнозинство младите художествено-творчески кадри оправдават доверието и грижите на Партията” все повече се забелязват негативни прояви сред младата художествено0творческа интелигенция и студентите във висши учебни заведения по изкуства.

Тези прояви ДС обяснява със създаване и поддържане на „подозрителни връзки” с граждани от капиталистическите страни и преклонението през западната култура.

Създадената през 1982 г. в Южен Ливан с подкрепата на Иран шиитска военизирана организация „Хизбула” присъства в архивите на бившата Държавна сигурност. От 1985 г. различни структури в ДС започват да събират информация за идеологията, целите, лидерите й и подкрепата, която получава.

Основният стремеж на ДС е да се придобива информация за отношението на „Хизбула” към страните от Източния блок и евентуално предпазване от терористични действия, насочени срещу служители от социалистическите държави или техни представителства.

На 5 февруари 2012 г. българското правителство обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува една от най-рано датираните информации, свързани с организацията, открита в архивите на ДС. Тя е озаглавена „По-важни сведения за „Хизбула” и е от септември 1985 г. През февруари същата година „Хизбула“ вече е обявила своя първи манифест, с който в идеологически план се следва изцяло линията и духа на иранската революция на Хомейни.

Документът от архивите на ДС представлява превод от арабски език на информация, в която се съдържат данни за духовния създател на „Хизбула” Мохамед Хюсейн Фадълла (1935-2010). Той е един от най-големите шиитски улеми (духовни водачи). В информацията е проследено негово израстване и противопоставяне на Сейед Муса Садр, председател на Върховния съвет на мюсюлманите шиити.

Отбелязано е значението на обединението на духовните водачи, което Фадълла извършва, действията на организацията „Ал Фаджр” (Зора) и акциите на военното й крило, което впоследствие е наречено „Хизбула”.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност е виждала в лицето на Българската православна църква заплаха да се превърне в център, който да обедини в легална опозиция недоволните от управлението на БКП.

За това свидетелства строго секретен план относно: Агентурно-оперативната работа по линия на духовенството през 1981 г., който  сайтът desebg.com Документът е на отдел 03 на Шесто управление, отговарящ за следене и разработване на обектите в църковните среди.

В него са поставени две основните задачи на отдела. Първата е „провеждането на настъпателни агентурно-оперативни мероприятия по задграничните реакционни клерикални центрове и организации, използвани от противника за провеждането на идеологическа и друга подривна дейност срещу НРБ и другите социалистически страни”. Втората задача е „проваляне опитите на противника да създаде религиозно нелегално движение или обедини в легална опозиция около църквата всички вражески елементи”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен Перспективен план между органите на разузнаването на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР и Министерството на вътрешните работи на НРБ през 1972-1975 г.

Документът става факт през 1972 г., след като в България е подписан Генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ. Генералният план се превръща в основа за сключването на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС. Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан през 1972 г. от тогавашните ръководители на двете разузнавания ген. Димитър Кьосев (1968-1972) и ген. Фьодор Мортин (1971-1974).

 Строго секретният перспективен план дава разкрива основните задачи в сътрудничеството между Първо главно управление на ДС и Първо главно управление на ДС в различните разузнавателни направления. Отбелязани са и различни мероприятия по следните направления:

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е използвало над 100 агенти за следене на българските граждани, пътуващи зад граница както и след завръщането им в НРБ.

Това разкрива архивен документ от 1980 г., подписан от началника на идеологическото управление ген. Петър Стоянов, отнасящ се за „обезпечаването” преди всичко на учени и специалисти, които са получавали редкия шанс да пътуват в чужбина.

В строго секретна информация за вражеските и противообществени прояви сред учащи и преподаватели в средните и полувисши учебни заведения през периода 1978-1979 г. е посочено точното разпределение на агентурата по сектори. Така от общо 101 агенти по тази линия Шесто управление е разполагало със 64 агенти във висшите учебни заведения (ВУЗ), Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) и тогавашното Министерство на народната просвета (МНП), 16 – в средствата за масова информация, 12 – БАН и Министерството на народното здраве (МНЗ) и 9 агенти в културните институти.

„Голяма част от тях имам дългогодишен опит, проверявани са многократно и са доказали своята преданост към органите на ДС”, се изтъква в документа. Посочено е, че агентите владеят чужди езици, а някои от тях „решават задачи по задграничните центрове на противника”. Шесто посочва, че са придобити нови 28 агенти от ВУЗ и БСФС „с качества и възможности за работа по канала на международния обем”.

Идеологическото управление на ДС е слухтяло за всякакви съмнителни контакти на българи с граждани от капиталистически държави. Извършена е огромна „профилактична” дейност. Проведени са индивидуални разговори с близо 400 лица, от които 250 от ВУЗ, БСФС, МНП, 60 от здравеопазването и БАН, 47 културни деятели и 35 журналисти.

Вчера, 28 декември 2012 г. в Софийските централни гробища беше погребан о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров – последният началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на Държавна сигурност.

Той почина на 23 декември 2012 г. на 87-годишна възраст. Това беше един от последните хора в Живковото разузнаване запознати с операцията по убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., както и човекът утвърдил последния план за кражбата на оригинала на Паисиевата история през 1985 г.

Последната година той беше прикован на легло в резултат на инсулт.

Ген. Тодоров беше почетен председател на асоциацията на разузнавачите от запаса, която разпространи съобщение за кончината му. В него се казва:

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка на Шесто управление за някои проблеми, свързани със създаването и дейността на дискотеките в България от май 1982 г. В нея се представят обобщени данни за съществуващите по това време 450 дискотеки в страната и влиянието, което според идеологическото управление на Държавна сигурност, те оказват върху младежта.

Първият проблем е свързан с факта, че техническото оборудване в повечето случаи е организирано от частни лица срещу заплащане. Бързо навлиза и излъчването в дискотеките и на западни филми на видео.

Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ. През март 1982 г. идеологическото управление на Държавна сигурност информира за проблема в столицата.

В строго секретна информация, озаглавена относно: Дискотеките на територия на София и тяхната дейност идеологическото управление излага обобщени данни за броя на дискотеките в София. От 50 дискотеки 32 са под ръководството на районните комитети на ДКМС, 11 – на „Балкантурист” и „Обществено хранене” и 7 на районните съвети. Въпреки че в 30 от дискотеките не е допускан алкохол Шесто управление констатира, че поради занижения контрол „във всички дискотеки се внася алкохол отвън”.

Идеологическото управление коментира, че в повечето от дискотеките няма специално утвърдени програми, които да са „издържани в идейно-естетически вкус”.

Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна Инструкция на оперативния отчет на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на Държавна сигурност.

Документът регламентира процедурата за образуване на различните видове оперативни дела във външнополитическото разузнаване от 1976 г. до рухването на комунистическия режим в България.

Инструкцията указва и начина на отчет в разузнаването, както и системата за съхранение, предаването на делата в архив и тяхното ползване.

ПГУ прави изключение от другите управления на ДС с това, че има самостоятелен архив и оттам самостоятелен оперативен отчет.

Документът е подписан от началника на ПГУ ген. Васил Коцев и утвърден от министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.